От няколко дни той не спира да ми звъни. Обажда се, независимо колко е часът. Не вдигнах телефона нито веднъж. Предполагам, че отново е пиян и пак ще ме моли да го прибера. Ще ми се кълне в любов и ще обещава, че от утре всичко ще бъде различно. Знам наизуст целия му репертоар. Знам и, че това утре никога няма да дойде. А беше време, когато аз го молех да не зарязва семейството ни. Как ли не се опитвах да му отворя очите и да събудя в сърцето му бащини чувства. Но той предпочете парите на възрастната си любовница. Той е бившият ми съпруг Ангел - човекът, който от алчност продаде мен и невръстната ни дъщеря.

Собственик съм на магазин в квартала и често я засичах. Днес тя отново беше на улицата. Облечена в скромна рокля, пъргаво се плъзгаше между спрелите на светофара коли и подаваше на шофьорите малки ключодържатели, за да изкара малко пари. С наклонена настрани глава, вдигаше ръката си и показваше пет пръста - цената. Някои купуваха, други й подаваха смачкани банкноти, но имаше и такива, които я поглеждаха с досада и взимайки я за просякиня, бързаха да вдигнат прозорците на колите си. Често тя обикаляше и масите на малкото кафене да предлага стоката си на развеселени младежи. Правеше го с увереността на човек, който няма на кого да разчита. Понякога влизаше в магазина ми, купуваше си нещо и все така мълчаливо излизаше. Не знаех как се казва и откъде се появи, но знаех, че е глуха. По някаква причина винаги щом чуех звънчето над вратата, с надежда поглеждах да не би да е тя. Младата жена ми харесваше. Бях чувал, че такива хора четат по устните, и един ден, докато ми подаваше покупките си, се взрях в лицето й и отчетливо попитах как се казва. Момичето ме погледна учудено, после се усмихна и гърлено произнесе: "Яна". Аз също се усмихнах и се представих: Злати.

Ето какво още ще прочетете в него:

Взех си урока

. Авантюрите те правят още по-самотна

И това го има

. Майчината любов не чака отплата

Защо крие от мен

. Срамува се, че съм без висше

Не признах сина си

. Тайно му преляха от моята кръв

За грижите и любовта към баба

. Получих черна неблагодарност

Исках да бъда отново обичана. Някой да държи ръката ми и да бъда единствена в живота му. Може би затова се доверих на неподходящия човек. Лесно е да излъжеш жена с разбито сърце, която въпреки всичко продължава да вярва в любовта. Като всяко момиче, и аз имах мечти. Представях си бъдещия си съпруг, как ще живеем в хармония и разбирателство и така ще отгледаме и възпитаме двете си деца... Да, младите винаги имат красиви мечти. Но никой от нас не знае какво му е приготвила съдбата.

Казват, че този свят се управлява от парите. В днешно време, ако си материално задоволен, можеш да си купиш почти всичко. Казвам почти, защото дори да притежаваш несметни богатства, не можеш да си купиш живот.

Роден съм в заможно семейство. Не знам какво е мизерия, глад и безпаричие, но знам какво е ужасяваща болка да раздира душата ти. Преди няколко години се радвах на всички блага, които човек може да притежава. Имах прекрасна съпруга - обичах я повече от себе си, син на 9 месеца, ръководех фирмата на баща си, а банковата ми сметка позволяваше да живеем в лукс. За съжаление хората сме наивни същества. Смятаме, че с пари можем да си купим и безсмъртие.