Здравейте! Пиша ви от отчаяние и безизходица, но не търся пари и материална помощ. Нямам с кого да споделя драмата си, а тя е, че дъщеря ми върти любов със съседа от апартамента до нашия, а аз съм в много близки отношения със съпругата му, която е прекрасен човек и ме е срам да я гледам в очите.

С мъжа ми не сме разведени, но от години сме разделени и той живее при майка си. Има ли връзка още с онази, която разби семейството ни - не знам, но и не ме интересува. Плащаше редовно издръжка на Марина, докато учеше, виждат се и сега - както с него, така и с баба си. Какво си говорят – не питам. За мен той не съществува. Със свекърва ми се чуваме само по празници, но разменяме думи с половин уста.

Вярвам на читателите, които пишат, че споделената болка облекчава, но мисля, че и споделеното чуждо щастие би ги разведрило и зарадвало. Особено когато човекът е минал през какви ли не премеждия и разочарования, какъвто е моят случай.

Разведох се на 32 години. След безкрайни опити и мъчителни процедури лекарите вдигнаха ръце и заявиха, че не мога да имам дете. Плачех и се молех на съпруга си да си осиновим момиченце. Нали всички казват, че е по-важно кой го е отгледал, а не кой го е родил. Пък и на стари години да сме спокойни, че ще ни гледа. Той обаче беше категоричен: не се знаело на какво ще попаднем, все едно да стъпим на гнила дъска. Порядъчните жени не си оставяли децата в домове, а и бащите обикновено били престъпници, пияници или най-малкото развратници. "Ще я гледаш с любов, ще бдиш над нея денонощно, а като порасне, ще хукне да търси майка си, която може и проститутка да се окаже и да я вкара в занаята!" - повтаряше ми непрекъснато, а думите му се забиваха в сърцето ми като нож. Аз не отстъпвах и накрая той ме заплаши с развод. Приех решението му с облекчение, вече не можех да го понасям, но когато се разделихме официално, изпаднах в отчаяние. Не смеех да взема бебе, страхувах се, че сама няма да мога да се справя. Пък и нали щом проговореше, щеше да ме попита за баща си.

Ето какво още ви развълнува през изминалата седмица:

Писмо до любовника ми

. Този път не мога да ти простя

Мислех се за умна и хитра

. Шефът ме прецака

В хотелска стая с непозната

. Не се възползвах от тялото й

Несбъдната ми мечта

. Исках да облека булчинска рокля

Гледа внучката през деня

. Иска да й плащаме

Изкушавам се да разкажа печалната история на двама души, които със сигурност се обичаха. За съжаление животът е като шахматна дъска и всяка фигура има определено място и право на ход. В края на изповедта ми ще разберете защо съм променила имената.

С Мартин се запознахме в къмпинг на Южното Черноморие. Палатката ми се оказа непосредствено до караваната му и понеже той ми хареса от пръв поглед, се самопоканих да му правя компания за сутрешното кафе. Красив, с бронзов тен, възпитан и необичайно свенлив за мъж на 34, реших още същия ден да го сваля за кратка отпускарска авантюра. В началото не ме ухажваше, но ме понасяше, на моменти казваше, че дори му действам разтоварващо. Имаше вид на преживял любовна драма, а това чувство ми бе познато. Любимият ми след 3-годишно съжителство ме изостави заради друга. Когато веднъж любопитството ми надделя и попитах дали шестото чувство не ме лъже, Мартин не отрече за болката, която изпитва, но добави, че той е сложил край на отношенията им, така било по-добре и за двамата. Реших, че е имал връзка с омъжена жена, и повече не зачекнах темата.

След всичко, което преживях, стигнах до извода, че повечето от личните ни драми се дължат на собствената ни глупост и наивност. Разбирате, че включвам и себе си в това число. И понеже смятам, че вече съм надживял гнева и срама от тъпата си постъпка, реших да я споделя с читателите.

Точно преди година жената, в която бях влюбен и виждах като бъдеща съпруга и майка на децата ми, ме заряза безцеремонно. Замени ме с по-възрастен, но богат. Каза ми го право в очите, после се метна в луксозната му кола и двамата отпрашиха към Гърция на море. Обезумях и потънах в лабиринта от емоции, болка и разочарование. На моменти усещах очите си насълзени, друг път мускулите ми се напрягаха от желание да размажа физиономията на мръсницата, съсипала психиката и живота ми. И както се досещате, потърсих в алкохола утеха за наранената си душа.