HIV позитивен

Мой ще си - сега и в другия живот

Пиша ви, а очите ми са сухи. Не защото не ми се плаче, просто сълзи не ми останаха. Влюбих се и обичах мъж, който нямаше как да е мой. Ще кажете - до болка позната история. Не е съвсем така.
Станимир беше всичко, за което бях мечтала – хубав, умен, забавен. Имаше тръпчинка на брадичката, която едва се сдържах да не докосна с устни, но той ме държеше на разстояние. Показваше ми обаче, че ме харесва. Понякога задържаше за дълго поглед върху мен, а после отместваше очи. В такива моменти, цялата разтреперана, очаквах да ме целуне по бузата поне. Но той само обгръщаше лицето ми с длани, погалваше ме по косата и... толкова. Чудех се дали пък не е женен и не смее да ми каже. Представях си, че някъде го чакат съпругата и децата му, но нямаше кого да попитам. Станимир живееше доста изолирано, без близки и без приятели. Бях заварвала у тях един-двама, не повече. И винаги си тръгваха, когато отивах аз.
Веднъж си казах: Край с търпението ми. Тази вечер ще правим любов, пък каквото ще да става. Още с влизането си понечих да го целуна по устните, но той ме отблъсна. Аз обаче не се отказах. Плъзнах ръце по тялото му, притиснах го към себе си и изведнъж видях в очите му сълзи. Стъписах се и се отдръпнах. А Станимир ме хвана за ръка и ме поведе към хола. Накара ме да седна на дивана, после седна на стола срещу мен и каза: „Време е да разбереш истината. Повече не мога да отлагам.“
Разказа ми как бил отличник в гимназията и спечелил пълна стипендия в един холандски университет. Заминал и за пръв път в живота си се почувствал свободен. Наслаждавал се на всичко и опитал от всичко – дрога, алкохол, групов секс. Когато се върнал в България, създал своя фирма, от която печелел добре и натрупал състояние. Продължил да живее по същия хазартен начин, макар че тук бил доста по-въздържан, отколкото в Холандия. Към дрогата повече не посегнал и алкохол пиел по-малко, но от случайните връзки и секса за една нощ не се отказал.
Веднъж негов приятел, ей така, на шега предложил да се изследват за СПИН. Пробата на Станимир се оказала положителна. Трябвало му доста време да свикне с мисълта. Мълвата обаче се разнесла и обиколила всички участници в груповите изпълнения. Един по един приятелите му се отдръпнали, а родителите му се отказали от него. От душата на компанията се превърнал в изолиран самотник. Намирал утеха в книгите и филмите. Четял по цяла нощ и трупал мъдрост. Тогава съм се появила аз. Винаги си представял жената до себе си като мен. Затова ме допуснал близо, но не можел да позволи да имаме истинска връзка. Виждал, че хлътвам, ала бил безсилен да ме спре. Защото и той се влюбил.
Мълчахме сигурно час. Когато осмислих чутото, му казах, че за нищо на света повече няма да се отделя от него. Исках всяка следваща минута от живота му да бъдем заедно. Попита ме само съзнавам ли на какво се подлагам. Отвърнах, че да. Пренесох се в дома му още на другия ден. Целувахме се, прегръщахме се, любехме се единствено с погледи. И с всеки следващ ден обиквах Станимир все по-силно.
Когато краят му наближи и го приеха в болница, си взех дълга отпуска. Стоях до леглото му, виждах как гасне ден след ден, но не спирахме да говорим. Мечтаехме за нещата, които никога не можахме да преживеем заедно.
Отиде си една нощ, докато бях заспала. Умората ме беше надвила и за минути се бях унесла. Когато се стреснах и го погледнах, разбрах, че вече не е между живите. Не знам откъде беше взел сили да ми напише върху книгата, която понякога му четях: „Обичам те! Сега и в другия живот...“ Погребах Станимир сама. Родителите му не пожелаха да дойдат.
Скоро след смъртта му ме потърси някакъв адвокат. Връчи ми един плик с документи, от които разбрах, че трите апартамента, които притежаваше Станимир, вече са моя собственост. А в банката на мое име имаше сметка с доста стабилна сума. Само че защо ми беше всичко това, след като Станимир беше мъртъв. Парите и апартаментите му нямаше да ми донесат радост. Затова взех единственото правилно решение – продадох апартаментите, изтеглих парите и дарих всичко - в болницата, в която той почина, в социални фондове, в няколко детски отделения. От Станимир ми останаха само книгите. А с тази, на която ми беше написал предсмъртното си послание, не се разделям никога.
Бела
Шанс Напиши своята история Полезно

On-LineAbonament

4294967295