Една вечер, докато приготвях семейната вечеря, дъщеря ми дойде в кухнята и ми подаде телефона: "Мамо, търсят те." Измих си ръцете и казах „Ало..." Думите ми увиснаха в пространството. От другата страна не последва никакъв отговор. Тъкмо да затворя, чух дълбока въздишка и: "Аз съм." Беше глас, който никога не бих забравила. Вкамених се и ръката ми някак сама затвори.

Час по-късно телефонът отново иззвъня и преди да успея и дума да продумам, тя каза: "Таня, не затваряй. Промених се. Вече не съм същата. Повярвай ми, ти ме познаваш..." Тя отчаяно хлипаше, а аз усетих как ме залива убийствена ярост. Развиках се: "Не те познавам, чуваш ли? И нищо не се е променило, само сега боли по-малко." Дойдох на себе си, когато усетих силните ръце на мъжа ми да ме раздрусват, а децата ме гледаха смаяно. Не им казах кой звъни, просто затворих.

С майчинска нежност погалих корема си, обещавайки на малкото създание, което растеше в него, че ще има най-добрите родители на този свят. Наистина бях късметлийка с момче като Галин. Двамата се срещахме по-малко от година и все пак бях напълно убедена, че той е мъжът, с когото искам да остарея. Като всички хора и той имаше недостатъци, но бях сигурна, че мога да ги пренебрегна в името на щастливия ни живот. Надявах се вестта за детето, което очаквах, да го зарадва и да го привърже още повече към мен.

Няколко часа по-късно се прибрах, смачкана от болка и безсилие. От огледалото ме гледаше едно подуто от сълзи лице. За миг тялото ми потрепера, зениците ми се разшириха и от устата ми се изтръгна нечовешки писък. Той отхвърли мен и нероденото ми дете. Беше толкова студен, надменен и непознат. Какво щях да правя сега? От кого можех да очаквам помощ? Родителите ми бяха разведени и отдавна всеки живееше сам за себе си, без да се интересуват, че някога са имали семейство. Стиснах очи и почувствах остра раздираща болка в гърдите. Душата ми агонизираше.

Дори пред себе си не исках да призная, че съм готов на всичко, за да бъда с Рени. Желаех я като мъж, а тя можеше да ми бъде дъщеря. Беше толкова млада, невинна и секси, че в нейно присъствие тотално се обърквах. Когато осъзнах, че не я ли отдалеча, ще лумне страшен пожар, й казах да си върви.

Понякога съдбата си прави жестоки шеги. След като се разделих с жена си, все си намирах някаква работа, за да не се прибирам вечер в празната къща. В началото приятелите ме канеха по ред, но не бяха ден и два, накрая всеки си отиваше у дома, а аз вървях дълго по улиците, преди да стигна до своята врата. Така веднъж, на две преки от нас, станах свидетел на грозен скандал. Видях спряло такси, на което двете задни врати бяха отворени. Млад мъж крещеше срещу една жена, обиждаше я, наричаше я каква ли не, размахваше юмруци. Тя беше прикрила главата си с ръце, сякаш можеше така да се опази. По едно време от колата излезе и шофьорът, той също започна да защитава момичето. Тръгнах към побойника и му извиках да престане. Като приближих, може би му се видях слаб и стар, присмя ми се и повтори да не се бъркам и да се разкарам. През това време момичето се разпищя, мъжът се обърна и силно я зашлеви през лицето. Не издържах и се намесих. Бабаита хубаво го сритах, след което колата изчезна с пълна газ. Заведох Рени вкъщи, направих й кафе, дадох й лед да си сложи на лицето, за да не посинее от ударите. Понеже се страхуваше да си отиде вкъщи, й дадох едно одеяло и казах, че може да спи на дивана в кухнята.

Ето какво още ще прочетете в него:

Едва я издържам

. След развода останахме под един покрив

Тръгне ли ти по вода

. И без лодка ще стигнеш до олтара

В есемеса написа:

. Не ме търсете, няма да се върна

Ревността му

. Като лавина някой ден ще ме затрупа

Виртуални приятели

. Два айряна и... чао

Със Светла ме свързваше дълго приятелство, освен това сме и колежки. Тя ми беше пряко и допреди няколко месеца се възползваше от облагите, които това й носеше. За съжаление, приятелката ми е немарлива и като човек, и в работата си. Пропускаше крайните срокове, пренебрегваше служебни задължения, закъсняваше дори за важни срещи. Вършеше истински глупости, като например да си вземе болничен с обяснението, че й е много зле, а после да качи във фейсбук снимки от спа курорт или красиво място в чужбина. Но най-отвратителното й занимание бяха клюките и сплетните, с които вгорчаваше живота на колегите, особено на по-младите. Коментираше без капка притеснение кой как е облечен, проучваше кои кого харесват, плетеше интриги и дебнеше кой кога ще сгреши. Позволяваше си дори да идва в офиса с махмурлук, но вярваше, че и това ще й бъде простено. С цялото си поведение демонстрираше, че правилата не се отнасят за нея.