Този мъж ме съсипа
Сърцето ми в ръцете си държи
От седмици се каня да споделя какво преживях неотдавна. Мисля, че си струва да разкажа историята си, защото нещо такова май не се случва всеки ден. Или поне не на хора като мен. От 15 години живея в чужбина, много рядко се връщам в България. През март реших да се прибера в родината за 10 дни. Имах нужда да си почина от ученето, с което съм се захванала. Прибрах се и реших да взема кола под наем, защото с две приятелки искахме да ходим на дискотека в София. За мое голямо учудване компаниите, които предлагаха такива услуги, не давали коли на българи. Наложи се с връзки мой приятел да ме свърже с човек, който има рент а кар компания. Няколко часа по-късно се видяхме, за да получа колата. Когато го видях за първи път, не ми хареса. Стори ми се надменен и студен, с огромно самочувствие. Човек, който едва ли би се занимавал с мен, въпреки че съм доста привлекателна, а отворя ли уста, мъжете се разтапят по интелигентността ми и страхотното ми чувство за хумор. Взех колата и се сбогувахме, като се разбрахме да му я върна след 2 дни.
На следващия ден реших да му звънна и да го уведомя, че всичко е наред и да не се притеснява. Мислех си, че не съм му вдъхнала доверие, когато се видяхме, а автомобилът беше доста луксозен и скъп. Необяснимо защо, но ми стана доста приятно да чуя гласа му. Говорихме много кратко.
После реших да задържа колата до края на престоя си, видяхме се в едно кафе, за да оправим документите и допълнителното заплащане. Понеже го бях взела от тях, трябваше да го закарам обратно. По пътя предложи да спрем да изпушим по една цигара, явно бях събудила интереса му. Говорихме си общи работи, цигарите станаха няколко. След няколко дни пък пътувахме заедно до съседен на нашия град, в който живее дядо ми. На връщане, вместо да се приберем, той реши да обиколим курортите около нашия град, който е на морето. Разхождахме се по безлюдните улици, показа ми любимата си гледка. И просто си говорихме, нямайки ни най-малка представа какво ще се случи с нас само няколко дни по късно.
Хотелът, в който бях отседнала, беше на две преки от неговото жилище. Бяхме станали толкова близки, че той даже идваше да ме събужда със закуска, а после прекарвахме заедно по цели дни. Веднъж ме попита по телефона какво ще правя и аз му отговорих, че се прибирам да почивам. Той каза, че също е уморен и може да мине да поспи при мен, защото не му се прибирало у дома. Когато дойде в стаята ми, направо се излегна на леглото, а аз влязох да си взема душ. Излязох, мислейки че е заспал, тихичко се облякох и легнах до него. Сърцето ми заспиваше, толкова бях уморена, когато усетих ръка върху тялото си. За момент ми стана странно и неудобно, защото беше женен. Помислих си - горката му жена, да знаеше какво прави мъжът й в момента, но не се отдръпнах. Дори не знам как се случи, но няколко минути по-късно той ме обърна и ме целуна. В този момент не си давах сметка за нищо друго, освен че ми е хубаво. Целувахме се с часове, толкова ми беше приятно. Имах чувството, че съм намерила сродната си душа. По принцип съм много капризна и претенциозна, защото знам колко струвам и имам идеална представа за това какъв трябва да е човекът до мен. Семейството ми е много добро и заможно, дало ми е прекрасно възпитание и морал. Дори не си бях помисляла, че мога да имам вземане-даване със семеен мъж, но не можех да се спра - толкова много го исках!
Вече не намирах време за приятелите си в България, всяка секунда исках да споделя с него. Уви, дойде моментът, в който трябваше да се кача на самолета и да се сбогувам с приказката, преживяна в България. На летището бях с баба си, която оставих да седи на една скамейка, докато аз отвън пушех. Беше ми страшно криво, сякаш някой ми беше отнел най-скъпото. Хем знаех, че не бива да се влюбвам, защото в любовта давам всичко от себе си, хем си мислех колко прекрасно е чувството да обичаш. Хубавите моменти се въртят като на лента в главата ти, напомняйки ти колко щастлив си бил.
Оказа се, че той имал работа на летището, и дойде. Стояхме отвън, разговорът не вървеше. Не знам дали и на него му беше толкова криво колкото на мен, но едва сдържах сълзите си. Искаше ми се да го прегърна и никога да не го пусна. Да не заминавам, да остана и да сме си заедно. Той ме уверяваше, че ще се чуваме по телефона всеки ден и всичко ще е наред. А през лятото, когато си дойда, пак ще сме си заедно. Не му вярвах. Сърцето ме болеше. На раздяла понечи да ме целуне, но си извъртях главата и се качих в самолета. Веднага щом пилотът разреши махането на коланите, отидох в тоалетната и си изплаках очите. И преди съм обичала, но никога не ми е било толкова трудно.
Когато се прибрах, имах доста ангажименти, за които трябваше да мисля, въпреки това с него наистина се чувахме всеки ден. Всяка удобна минута, в която той беше сам, ми звънеше и си говорехме. Адски ми липсваше. Един ден му казах, че не мога да издържа още 4 месеца, купих си билет за България за 2 дни. Заедно брояхме дните до пристигането ми, планирахме да отидем във Варна и да сме си само двамата през целия уикенд. Щеше да излъже жена си, че е по работа, а аз - родителите си, че заминавам в Амстердам с приятели. Как бих могла да им обясня, че се връщам, за да се видя с женения си любовник?
Не си мислете, че съм коравосърдечна. Всеки ден си мислех за жена му. Толкова я съжалявах, защото и на мен са ми изневерявали и знам колко е болезнено. Но бях сигурна, че не може да го обича колкото мен, просто го знаех. Няма човек на света, които да го обича колкото аз го обичам. Чувствах се виновна и това ме разкъсваше.
...
Пълния текст четете в печатното издание...
За всички вас
On-Line Aбонамент горе вдясно /или директно върху линка: http://abonament.lichna-drama.com/. Напомняме, че абонаментът за читателите ни и в България, и в чужбина е целогодишен, с 18 % отстъпка от цената на вестника. Може да се абонирате и директно в редакцията.
 |
 |
 |
