Вече съм мъж на години, дъщерите ми са омъжени, чакаме внучета. Мога да кажа спокойно, че животът ми е щастлив, макар че с жена ми Наташа на младини без малко да се разведем. Сега ще ви разкажа всичко подробно.

Наташа е рускиня, запознахме се едно лято на Слънчев бряг. Бях студент пред дипломиране, а тя още следваше. Допаднахме си, изкарахме бурна лятна любов, после писма, телефонни разговори, сълзи и въздишки отдалеч... Осем месеца по-късно тя пристигна в България с куп шумни роднини и направихме сватбата. Почти веднага забременя. Бременността й беше тежка, трябваше да лежи, тъгуваше за Москва, за приятелите си, беше кисела и избухлива. А когато първата ми щерка се роди, нещата станаха още по-трудни: бебето ревеше по цели нощи, аз вече работех и сутрин бях недоспал и нервен. Връщах се капнал от умора, но нали още бях млад, ми се искаше Наташа да е по-отзивчива в леглото. Тя обаче ми отказваше категорично и даже ми вдигаше скандали. Обвиняваше ме, че съм егоист, само за секс мисля, не се сещам да я разпитам какво й е на душата, не я съжалявам... Признавам си - не я разбирах. Смятах, че е разглезена и не знае какво иска. Бебето все още не ми беше станало мило, от време на време с копнеж си спомнях за някогашното ергенско безгрижие.

Реших да споделя част от нерадостния си живот, с което мога да помогна на някого от вас. След като не мога да го променя, поне да го опиша.

На 19 години вече се задушавах вкъщи и си бях внушила, че женитбата е единственият път към оцеляването ми. Затова приех като знак на съдбата появата на Симо - братовчед на моя съседка и приятелка, в курортното ни селище на брега на морето. Беше дошъл при роднините си за седмица, за да изкара почивката безплатно. Още на втория ден от пристигането му, помня, бяхме на плажа, ми предложи да станем гаджета. Без да се колебая казах "да", защото освен всичко друго Симо беше и софиянец. Тук е мястото да кажа, че едва когато се установих с него в столицата, разбрах, че много от кварталите й са по-занемарени и мизерни от повечето градчета като онова, в което се родих и израснах.

Ето какво още ви развълнува през изминалата седмица:

Ако онази нощ не се бях събудил

. Щях да направя голяма глупост

Добре е родителите да знаят

. Травмите от детството са като отворени рани

Спасих майка си от мошеник

. Защо тогава ми се сърди?

Мечта съм за всяка съпруга

. Само тя не ме иска

Как да живея спокойно

. Хазяинът е пощурял

Въпреки че не се гордея със събитията, които две години се разиграваха в живота ми, искам да споделя с читателите своята история.

След 24-годишен брак, пълен с изневери и лъжи, нервите ми не издържаха и най-накрая се разведох. Разводът свали от плещите на бившия ми съпруг Свилен необходимостта да се преструва, че все още ме обича, и веднага щом получи свободата си, той се премести да живее при настоящата си любовница. А аз, обидена от лекотата, с която зачеркна дългите години брак, след една безсънна нощ категорично реших да погреба миналото и да продължа напред.

В началото си направих регистрация в сайт за запознанства, но след като два-три пъти излязох на среща с мъже, които виждах за първи път, напълно се разочаровах. В мрежата всички се показват добронамерени, а на живо са съвсем различни. Един директно ме попита колко пари взимам за услугите. Едва се сдържах да не го ударя - толкова обидно ми стана. Огорчена, че ме вземат за лека жена, си изтрих профила.

Здравейте! Пише ви момиче на 26. Сърцето ми е разбито, защото прекратих връзката си с мъж, когото обожавах. Направих го, за да избегна мъчителния момент, в който той щеше да ме изхвърли от живота си. Или аз него, или той мен – друг вариант няма! Болезнено е дори като пиша сега, но това е единственият начин да ми олекне. За трети път попадам на неподходящ – първият бе пияница, вторият ме е ползвал като резервна любовница – научих го от съперницата си, а този, последният, се оказа извратен бройкаджия. Това ме кара да си мисля, че нищо не разбирам от мъже, а витая в облаците и търся истинската любов, която май не съществува.