Знам какво е страдание, познавам мъката и болката. Затова, когато реших, че съм срещнала любовта, протегнах ръка и я улових, за да я задържа завинаги.
Всичко започна преди няколко години. Работя като библиотекарка и покрай книгите общувам с различни хора. Един от най-редовните читатели беше Стоил. От пръв поглед си личеше, че е възпитан и ерудиран. Идваше всяка седмица. Винаги взимаше по три книги и ги връщаше навреме. Понякога обсъждахме някоя книга и автора й, и всеки разговор оставяше приятно усещане в душата ми. Аз също обичам да чета, радвах се, че съм срещнала сродна душа.
Днес, когато всички са луди по компютрите, той ми изглеждаше различен, духовен и добър.
С времето започнах да гледам Стоил с влюбени очи. Изключих го от графата "обикновен читател" и го вкарах в списъка "мъжът, който кара сърцето ми да бие лудо".

Цели 20 години живея далеч от семейството си. Постарах се добре да скрия следите си, така че никой от тях да не стигне до мен. Съобщението, че ме търси племенникът ми, буквално ме стисна за гърлото. Не желаех тази среща, нито някоя друга.
Беше студено, валеше сняг, може би и онова момче зъзне навън. Видях го през прозореца – смачкано, никакво, зле облечено. Дали от съжаление, или все пак гласът на кръвта проговори, изпитах състрадание. Наредих да го поканят да влезе. Докато чаках да ни донесат кафе, скришом го огледах - наистина носеше чертите на сестра ми.

Ето какво още ви развълнува през изминалата седмица:

Защо ли му отнех семейството

. Сега аз съм наранената

Напразни илюзии

. Загуби дома си, съсипа близките

В страната, в която съм родена

. Почувствах се чужда

Как да им угодя

. Разкъсан съм на три

Като снежен човек на слънце

. Навиците похабяват и стопяват чувствата

Няма да го пропусна

. Последният ми шанс – с червена булчинска рокля

Стоях в заложната къща и разстроена наблюдавах възрастната жена със самочувствие и респект, която купуваше красив златен пръстен с антикварна стойност - моя пръстен. Дали непознатата знаеше истинската му стойност? Не онази, която щеше да заплати с парите си, а сантименталната, която кара сърцето ми да се свива всеки път щом си спомня за него.
Когато се сгодихме, получих пръстена като подарък от бабата на бившия ми съпруг Краси. Бони - така я наричахме всички. Въпреки нейните 80 години, всеки можеше да завиди на духа й, на уникалното й чувство за хумор и на безкрайното й желание за живот. Всяка сутрин, независимо дали грее слънце, вали дъжд или всичко е побеляло от сняг, тя излизаше с дребното си куче и с този своенравен териер правеха дълги разходки. По някаква неясна за мен причина тази необикновена жена ме хареса в първия момент, когато ме видя. Както и аз - нея. С удоволствие вечер слушах спомените й, попивах всяка дребна подробност, понякога гласът й притреперваше, друг път заедно се смеехме до сълзи.

Рано или късно в ума на всеки мъж назрява мисълта за изневяра. Отгледан съм в интелигентно семейство - майка ми беше детска учителка, баща ми – адвокат по бракоразводни дела. Наблюдавайки работата му от малък, разбрах, че изневярата отчуждава съпрузите и унищожава семействата. Бях си обещал, че когато някой ден имам дом, жена и деца, никога не бих им причинил подобна подлост. Години наред смятах, че сексът не е най-важният, по-важни са взаимоотношенията. Казват, че крушата не пада по-далеч от дървото, но когато станах пълнолетен, не блестях с особени заложби и училището хич не ми вървеше. Родителите ми трудно се примириха, че ще остана със следно образование. Завърших гимназия, изкарах всички изпити за различните категории за шофьор и започнах работа като тираджия.