Забраненият плод

Насилих жената на баща си

Син съм на бивш известен футболист в нашия град. Късно разбрах, че майка ми е била с баща ми единствено заради суетата да бъдеш съпруга на звезда. Защото след като той претърпя тежка операция и стана „само” треньор на юношеския отбор, тя го напусна.
Останах да живея с татко, вече бях поел неговия път. Обичах футбола и тренирах усилено. Имах голямо самочувствие, а най-вече момичета бяха луди по мен. С баща ми живеехме по мъжки и това ми харесваше. Много се гордеех, че на своите 50 години той изглеждаше секси и беше желан мъж. Не се изненадах, когато в ергенския ни апартамент се нанесе за постоянно Жени - приятелката на татко. Не ме смущаваше, че тя е много по-млада от него. Всъщност беше само няколко години по-голяма от мен.
Баща ми направо разцъфтя. Започна да подбира дрехите си, носеше се по последна мода. Жени се грижеше и за мен, при това много повече от родната ми майка. И може би аз погрешно разбрах нейното внимание. Неусетно се бях влюбил в нея и си въобразявах, че и тя не е безразлична към мен. Не знам дали наистина се бях заблудил, или пък си търсех оправдание след всичко, което се случи между нас.
Момичетата, които кръжаха около мен, вече не ме вълнуваха. Копнеех за жената на баща си. Бях толкова обсебен от мисълта да я имам, че това не ми даваше мира нито денем, нито нощем. Въобразявах си, че Жени разбира на какъв огън се пека, но не ми дава повод да се надявам на каквото и да било. Като самонадеен младеж бях сигурен, че това е нейната игра – да се прави на недосегаема. Знаех правилото, че колкото повече една жена се дърпа, толкова по-желана е тя.
Очаквах с нетърпение татко да замине на спортен лагер с момчетата от отбора, на който беше треньор. И като последен извратеняк, още първата вечер насилих Жени. Колкото повече се съпротивляваше тя, толкова по-агресивен ставах. Осъзнах се едва след като всичко свърши. От срам избягах от вкъщи и се прибрах гузен чак след два дни. Жени ме посрещна хладно и ми каза да избирам – или да призная на татко какво съм направил, или да напусна жилището. Избрах второто като по-малкото зло, защото осъзнавах гнусната си постъпка. Не исках да нараня баща си, когото много обичах.
Преместих се да живея при една мацка и набързо се ожених за нея, макар че не я обичам. Година след като я насилих, Жени роди син на татко. Понякога ходя да виждам брат си и баща си. Бог ми е свидетел, че се мъча да забравя случилото се, но не мога. Жени си остава все така желана и мечтана за мен, нещо като забранения плод. Срамувам се, но не мога да се спася от тази своя порочна страст. (За конкурса „Погубващи страсти”)

Обърканият

ЧЕТИВО ЗА ДЕНЯ

18 май

Такова нещо не се забравя
Жив и здрав бъди, Мустафа!

Преди време работех далече от родния си град. Една събота и неделя се прибирах у дома за сватбата на моя племенник. Тогава се случи тази история, която искам да ви разкажа.
Празненството мина чудесно и аз реших да си тръгна едва в понеделник, рано сутринта. Хванах автобус от Пловдив за Кърджали и разчитах, че ще стигна навреме за работа. Смяната ми започваше в 13 ч. Но автобусът потегли със закъснение, след което се задържа доста на една от следващите спирки. Оказа се, че чакаме да донесат каса с кисело мляко, представяте ли си! Притесних се много и споделих със спътниците си, че закъснявам за работа. Посъветваха ме да дам на шофьора някой лев, за да кара по-бързо, обаче аз никога не бях постъпвала по този начин и ми беше неудобно да го направя.
Когато пристигнахме в Момчилград, един младеж, който седеше наблизо до мен и чу моите тюхкания, грабна пълните ми чанти с багаж и заедно хукнахме към жп гарата, откъдето трябваше да се кача на влак, за да продължа за гара Подкова. Той бързаше напред, аз подтичвах след него. „По-бързо, по-бързо” подканваше ме момчето, а на мен започнаха да ми се схващат мускулите на краката. Жена съм, при това не в първа младост. Най-после бяхме на перона, момчето остави чантите ми във влака и слезе. Учудено попитах своя спасител няма ли да пътува, а той ми се усмихна и каза, че не, просто искал да ми помогне. Гледах го с недоумение и изненада, дори не го бях молила за това. В бързината разбрах само, че се казва Мустафа, и е от село Седларе. Казах му, че никога няма да забравя това, което направи за мен.
Успях да стигна навреме за работа и всичко беше наред. И досега си спомням с благодарност за добрината на този непознат човек, такова нещо не се забравя. Бих искала да му кажа от страниците на вестника: „Жив и здрав бъди, Мустафа!” (За конкурса „Човещина”)

Една благодарна жена

17 май

Брак по сметка
Купих си мъж

Както се знае, на този свят има две неща, които движат човеците, все едно дали са бели, черни, умни или глупави, млади или стари. И това са парите и любовта.
За съжаление не съм особено красива и много рано разбрах, че не мога да разчитам на женски чар, за да имам мъжа, когото съм си харесала. Може би като компенсация умът ми е по-остър и по-чевръст от този на другите жени.
На рождения ми ден, като станах на 28, поканих близо 80 човека на купон в най-голямото заведение в града. Там пред всички обявих, че баща ми, който живееше в Америка, ми е пратил яка сума, за да си направя собствен бизнес. И че тази нощ ще си избера мъж, който да върти този бизнес, защото аз едва ли ще се справя сама. Примамката беше добра, а и всички повярваха, тъй като татко наистина отдавна беше заминал в САЩ и, общо взето, добре се пласираше като компютърен специалист. Само че парите в банката не бяха негови, а на майка ми, от продадени наследствени имоти. И съвсем не бяха много, но никой не можеше да знае това, нали?
Това беше най-вълнуващата нощ в живота ми дотогава. Бях ухажвана като първа красавица, чух прекрасни думи за себе си, цяла нощ мъжете в заведението се въртяха около мен като обезумели. Много се накефих от тази ситуация, но резултатът беше така неочакван, че подлуди за дълго града. Получих предложение за брак от мъж, който просперираше в общинската управа, имаше политически амбиции и лицето му не слизаше от предаванията на местните кабеларки. Живееше на семейни начала с вятърничава, изрусена кифла, която непрекъснато му изневеряваше и в чиято глава се въртяха мисли единствено за това колко кубика силикон да си сложи в гърдите или в коя чужда страна да се отдаде на шопинг. Имаха и дете.
За ужас на моите роднини и приятели аз казах „Да!”. Харесвах го, а покрай него изведнъж станах известна и аз. Вече ме забелязваха, не бях нито невзрачна, нито некрасива в очите на хората. Суета ли беше това? Да, суета, не го отричам. Направих сделка и не съжалявам. Омъжих се за Иван от суета, съзнавайки, че се прецаквам в едно единствено отношение – любовта. Никога нямаше да чуя от него любовни думи, никога нямаше да усетя сърцето му да се разтуптява, когато ме прегърне, никога нямаше да видя в очите му сълзи на блаженство и щастие, когато сме в леглото. Турските любовни сериали и досега стържат в сърцето ми с ръждиво пиронче, защото аз никога няма да преживея такова нещо. Той се ожени за парите ми и беше достатъчно честен да ми го каже, за да не очаквам нищо друго. Уважавам хората, които имат смелостта да си признаят истината.
Сега живеем добре, имаме си вече и дъщеричка, правим планове да се преместим в София, но чакаме да ни довършат жилището. Купихме си и къща на един гръцки остров, за да имаме постоянно място за курорт. Често ходим на гости на баща ми в САЩ. Животът е такъв, какъвто си го направиш.
Винаги е имало и такива бракове, какво толкова. Нима съм единствената, която си е купила мъж? Не съжалявам, защото можеше да е много по-зле – да си остана стара мома в едно малко градче, където нищо не се случва и никой не те забелязва, ако не си красавица и не си от сой. Убедена съм, че прецакването си заслужаваше. (За конкурса „Историята на едно прецакване“)

Анелия

16 май 2012 г

Чудя се

Дали да ликвидирам съперницата си

Отказах се от секса, когато на внучката ми й дойде първият мензис. Почувствах се неудобно при вида на това стройно, оформено като жена момиче, да се мятам с дядо й в кревата. Макар да бях на 50, а той на 55 г. , меракът му си остана същият, но вече не беше вълнуващо, както преди. И двамата бяхме качили доста килограми, той започна трудно да се възбужда, но и много бавно да свършва, и през цялото време се потеше, сумтеше, блъскаше ме и ме мачкаше ме като козуначено тесто. То не беше секс, а борба „свободен стил“ на тепиха. Не само, че не ми беше приятно, но дори после се чувствах като пребита. Търсех начини да се спася от това физическо насилие, намирах причини да му откажа, но започнаха скандалите. Стигна се до това да ми заяви, че ще си намери любовница или ще плаща на проститутка, защото чел, че простатата му ще се увреди, ако не прави редовно секс.

След една такава разправия на шега му подхвърлих, че по евтино ще му излезе, ако си купи надуваема кукла. А ще е и по-спокоен, защото може да попадне на капризна любовница. Майтап, майтап, ама глупакът се върза на приказките ми и след няколко месеца довлече куклата вкъщи. Явно е чакал да бъдем сами, за да не стане за резил пред младите. А те се изнесоха в САЩ, зет ми спечели зелена карта и заминаха с дъщерята и внучката да гонят американската мечта.

Кога е купил куклата не знам, аз я открих надута в гардероба му, дори в първия момент се стреснах, защото си е с размерите на жена. След като децата заминаха, аз се пренесох в детската стая, поне нощем да не се дразним. Обичам преди лягане да почета книга, той мрънка, че нощната лампа му пречи, въпреки че щом сложи глава на възглавницата, започва да хърка като дъскорезница.

Нищо не му казах за „съперницата“. В началото даже ми беше смешно, радвах се, че ме остави на мира, защото той наистина престана да ме търси за секс. Вечер, преди да заспя, си четях спокойно или гледах телевизия до късно и изобщо не мислех какво става в неговата спалня. Пък и той си лягаше много преди мен, и когато подминавах стаята му, дълбокото му хъркане издаваше, че е изкарал първия сън.

Една вечер обаче, на път към стаята ми, го чух да говори нещо от рода на “миличката ми, готова ли си вече да свършваш..., да те чакам ли още..., толкова те желая...“ и още ред мръсотийки , които не са за пред хората. Разбрах, че напъва куклата, но нещо ме жегна. Уж не искам да се любя с него, а изпитах ревност. Почувствах се пренебрегната, колкото и абсурдно да звучи.

Оттогава, месеци наред, нямам спокойствие. Малко след като си легне, аз отивам до вратата на спалнята му и започвам да подслушвам. А той така се е заплеснал в новото си занимание и така се вживява, сякаш наистина прави секс с любовница. Уж се отвращавам от него, а ревността ме тресе и после не мигвам до среднощ. Защо се самонаказвам, не мога да разбера, но нямам сили да се откажа да слухтя до вратата. Аз съм си виновна, кой дявол ме караше да му бутам тази муха в главата.

Напоследък една коварна мисъл не ми дава мира – да извадя съперницата си от строя като я набоцкам цялата с тънка игла. Не смея да я накълцам с ножица или да я намушкам с нож. Ще разбере, че съм аз, а това унижение трудно ще преглътна. А може да поиска отново да вдигам крака като компенсация...Няма с кого да споделя проблема си, ще станем за резил и двамата. Но ако някой от читателите може да ми даде съвет как да си върна душевното равновесие, ще съм му много благодарна.

Измъчената

Не мога без мъж
Разнасят ме из целия град

Живея в малък град, където хората се познават и нищо не остава скрито. Още повече за разведена жена като мен. Аз съм на 39 години, работя в счетоводна фирма и имам много клиенти и познати. Всеки по-готин се спряга за мой любовник. И аз нямам нищо против, но невинаги е вярно.
Истината е, че откакто преди повече от 20 години започнах да правя секс, не мога да се лиша от него. Честно казано, това беше и една от причините да се разделя със съпруга си. Той не се мореше много с упражнения в кревата. По-хубаво му беше да гледа мачове и да пие с приятели. Добре, че събра сили да ми направи две деца! Реши, че от повече напъване няма смисъл, и постепенно двамата си заживяхме като чужди. Опитвах да говоря с него за това, но той все увърташе. После изведнъж много се учуди, че съм ходела с един колега да се чукам – така каза той. Не разбра, като му повтарях, че съм млада жена, искам, харесвам и имам нужда от секс. Освен това няма да допусна да се сбабичосам на 30 години само защото този, за когото съм се оженила, го мързи да спи с мен. Не го досрамя като причина за развода да посочи моите изневери. И как никой в съда не се сети да го попита защо, аджеба, тази негова жена е тръгнала да кръшка. Правя го с най-чиста съвест – аз съм жена, а не някакъв тъп робот.
Но и след развода не ми провървя кой знае колко. Имах любовник, който идваше, когато на него му се иска и на него му е удобно. А на мен ми трябва всеки ден. Не съм нимфоманка, просто обичам секса. Пък и винаги когато съм с някой мъж, аз му се отдавам докрай. Същото искам и от него, иначе за какво удоволствие да говорим. Мразя ги тия тъпи курварски номера да отидеш при една жена, да си смъкнеш само гащите, няколко минути, няколко „навътре-навън, навътре-навън” и хайде. Не ги понасям тия, дето за да правят секс с мен, се събличат за секунди, остават по потници и чорапи, чукат като зайци и после бързат, без да минат през банята дори, обличат се и си тръгват. Обидно е, да му се не види! В малкия град обаче, особено като си белязана с етикет „разведена”, щеш не щеш се задоволяваш с това, което се предлага.
Опитах да намеря спасение другаде – запознах се с един мъж, също разведен, който живее в съседен на нашия град. Отначало беше страхотно – и двамата страстни и сексапилни, и двамата свободни, и двамата млади! Чак не ми се вярваше. Но това беше възможно да се случва веднъж, най-много два пъти в седмицата. Не можех по-често да пътувам до него, а той не биваше да идва при мен – само това липсваше, за да подпаля отново клюкарките. Той като разбра колко голяма нужда от секс имам, започна да ме ревнува. Айде, де, на какво отгоре! Дори най-страхотният секс не заслужава да се търпят сцени на ревност и всякакви такива фасони.
Сега пак съм в изходна позиция. Само не ми казвайте, че съм кучка, мръсница и какво ли още не. Не съм нищо по-различно от обикновена жена, която си иска своето. Сексът не е нито срам, нито лукс. Вярвам, че и други мислят като мен.

Ева

15 май 2012 г.

Сигурно щях да го пребия

Когато навърших 45 г., почувствах нужда от хоби. Дъщерята стана студентка, рядко си идваше у дома, с жената останахме сами. Най-неприятно беше в почивните дни, като нямаше какво да правим, започнахме да се караме, без никаква причина.

Един ден й казах, че съм решил да стана ловец, да излизам в събота и неделя, докато тя чисти и пере, за да престанем да се караме. Тя подкрепи желанието ми. Голяма кулинарка е, зарадва се, че ще може да опита разни рецепти с дивеч. Похарчих доста пари за изпит, за оръжие и дрехи, за куче. Като начинаещ бях много запален. Жената, когато й донесях нещо, веднага се разпореждаше как да го приготвим, дали да го занесем на дъщерята или пък да го сложим във фризера и да я чакаме, когато си дойде да го изядем заедно. Промениха се и отношенията ни. Когато се връщах след лов, ме чакаше с нетърпение да изляза от банята и след това се отдавахме на ласки в леглото като младоженци.

Все повече навлизах в тънкостите на лова, започнах да ходя и за едър дивеч в планината. В едно близко градче имаше хубава хижа, в която нощувахме, черпехме се и се отдавахме на лакардии. Сприятелих се с много нови хора. Да не говорим, че в същото градче срещнах и една 35-годишна разведена красавица, с която подхванахме връзка.

На един банкет, след успешен лов на глигани, бях седнал до един местен колега ловджия. Както се радвахме на късмета си и се хвалехме, започнахме да пресмятаме колко скъпо ни струва хобито. И тъкмо да стигнем до извода за безсмислието му, на мене ми дойде на устата откровението за разведената красавица и за желязното алиби, което ми дава ловът. Колегата и той си призна, че заради това не се отказвал от лова. Той пък имал в нашия град една огън любовница, запознали се в автобуса от София. Той бил там по някаква работа, а тя ходила да види дъщеря си, студентка била. Нещо ме жегна, ама се успокоих - да не би само аз да съм в нашия град, чието момиче следва в столицата.

Следващата седмица пак отидох на лов, пак се събрахме в хижата. Колегата обаче го нямаше. Попитах другите къде е, но и те не знаеха, предположиха, че сигурно има някаква работа. Обаче мене нещо ме човъркаше отвътре. Качих се на джипа и право към вкъщи. Реших, ако жената ме попита защо се връщам, да кажа, че съм се разболял, и без това все повече хора се оплакваха от грип.

Спрях колата пред блока, беше към полунощ. Тихо отключих и влязох. В спалнята светеше нощната лампа, чуваха се ония познати стенания. Блъснах вратата и видях жената с вирнати крака като пиле на грил. Тя се стресна и извика. Оня над нея се обърна по гръб и познах колегата от нашата дружинка. Идеше ми да го гръмна или поне да го пребия, но ми дойде наум, че и аз му се бях похвалил за любовницата си от техния град. Сам се бях прецакал така, че дори не можех да разбия носа на мерзавеца.

Помълчахме неловко, какво да си кажем в такъв момент? Той се облече и си тръгна. Добре все пак, че се възпряхме от скандали, та да не научат и съседите. Разбрахме се с него да си траем, дори се опитахме да го обърнем на майтап, че засечката е станала заради рисковете на хобито. За по-сигурно обаче разредих ходенето на лов с преспиване. (За конкурса „Историята на едно прецакване“)

Ловецът

14 май 2012 г.

Страхотно е
В служебния чат ме преследва

Аз съм една от хората, на които две трети от живота им минава във виртуалното пространство. В крайна сметка на компютрите дължа живота, който имам. Не само защото работата ми е да продава софтуер. Всичко важно, което ми се случва, особено напоследък, минава през монитора.

Откакто в офиса забраниха да се пуши, служебният чат замени изцяло коридора, където се събирахме на кафе и цигара. Чатът стана най-големият клюкарник, който човек може да си представи. Но и най-дискретният. Нашият офис представлява едно голямо помещение, работим много хора. Като се огледа човек, с голяма точност може да определи в даден момент кой с кого си пише в чата, особено като знае кои са „дупе и гащи“ и кои не се дишат. Така безпогрешно разбирах как две колежки – най-близките до шефа, подливат вода на една нова, само за да не я пуснат до началника. В час съм и с комбината, която направиха трима колеги. Трябваше да отърват единия от свалките на много напориста мацка, която се разведе, и откачи на тема „мъж“. Забавно е понякога. Друг път обаче става супер напечено.

Иво, с когото работим заедно повече от две години, направо подпали чата. Той много добре знае, че живея с гаджето си. От самия него съм чула доста неща за приятелката му. Но на коледното парти нещо ни стана. През цялата вечер бяхме заедно, говорехме си, танцувахме, излизахме навън, за да охладим страстите, подпалени от алкохола. Иво ме прегръщаше, намяташе ме със сакото си, топлеше ръце ми в своите... Беше вълнуващо. Може би щяхме да стигнем във флирта докрай, ако имаше къде да отидем. Но нямаше – у Иво чакаше неговото гадже, у нас – моето. Добре че след купона повечето колеги бяхме в отпуска до 3-ти януари и с Иво имахме време да се справим с тръпката, пламнала на купона. Молех се той да не ми звъни на мобилния, аз се удържах – нито го потърсих, нито изпратих SMS.

В първия работен ден всичко избухна с нова сила. Иво не ме изпускаше от поглед, а мониторът ми направо беше подпален от неговите сладки свалки. Оттогава непрекъснато ме преследва в служебния чат – понякога само с емотикони, понякога с острумни шеги, друг път с разни цитати, късмети, снимки и смешни клипчета. Класацията обаче водят парчетата, на които танцувахме онази вечер. Абсолютна лудост. Никой досега не ме е свалял така и адски ми харесва. Знам, че както аз разконспирирам колегите, тъй и те ще ни пипнат, но не ми пука особено. Все повече си мисля, че тази история няма да приключи във виртуалното пространство, а и аз искам на живо да опитам всичко с Иво. Разбирам, че ако се отдадем един на друг, ще взривим живота на доста хора, но това не ме интересува. Харесва ми, че докато един мъж спи до мен, друг е в сънищата ми. Вълнуващо е един да ме води и да ме взима от работа, а друг да прави работния ми ден интересен. Все едно докога.

Сиси