Съпругът ми

За пари се отказа от дъщеря си

Пиша ви от едно малко градче в Южна Италия. За да се махна от България, преди 14 години си наложих да забравя, че съм завършила езикова гимназия, после и университет, че дори имах амбиция да стана и асистентка. Това никого не интересуваше и никой не ме попита за образованието ми, когато отивах на някакви поредни измислени интервюта за работа.
Тогава дъщеря ми Божана беше на 6, а с Коста - баща й, нямахме пари дори да я подготвим за училище. Той от месеци се водеше все още на работа в института, но не получаваше и лев. По цял ден висеше пред телевизора и чакаше офертата, която ще го направи щастлив и богат. Колкото и да му обяснявах, че големите сделки, които решават живота на човека, отдавна са сключени от други и никога няма да участва в това раздаване, той не чуваше, не вярваше и с нищо не се захващаше. Аз като отвързана обикалях стари приятели и нови познати с молба ако чуят нещо за каквато и да е работа, да ми се обадят.
Така дъщерята на една съседка ме нае да се грижа за майка й - парализирана жена над 60, напълно с акъла си. Гледах я така, както родната си майка не съм гледала, и г-жа Попова беше доволна от мен. Често хващаше ръката ми и ме молеше, когато мога, да водя Божана при нея, защото тя нямало да дочака внуци. Понякога вечер ме отпращаше рано, за да приготвя вечеря на детето, друг път настояваше да взема от яденето, приготвено за нея, и да занеса вкъщи. С нея се разбирахме чудесно, защото беше добър и възпитан човек, за разлика от дъщеря й, която живееше в Канада. Първо, тя ми плащаше малко, но знаеше, че съм на ръба и ще се съглася на всяка унизителна сума. Освен това винаги беше недоволна и всеки път разговорът ни завършваше по един и същ начин: "Ти да не мислиш, че тук парите растат по дърветата? Вие, българите, сте мързеливи и все гледате в канчето на другите. Ако дойдеш тук, няма и 10 долара да изкараш, каквато си мърла..." Нямах избор и я търпях. Всичко приключи две години по-късно, когато г-жа Попова умря като истинска щастливка - в съня си. Милата, не можеше да знае, че дъщеря й така и не ми плати последната заплата, защото... погребенията били скъпи, ако се правят така, както трябва, а тя за майка си искала всичко да е по правилата.
Мъчно ми беше за старата съседка, но и не знаех какво ще правя, като оставах съвсем без доходи. Коста продължаваше да върши глупости в очакване на големия удар, който ще го направи богат. И тогава какъв живот само ни очакваше... Вбесявах се от глупостта и безотговорността му. За капак на всичко реши, че за да изглежда по-убедителен пред хората, които търсят работници, първо сам ще си регистрира фирма. Като го питах каква дейност ще развива и за какво му е, той отговаряше през смях, че му е за авторитет и самочувствие. Е, тези негови "екстри" ми излизаха скъпо и прескъпо години наред.
Видях, че с него на глава няма да изляза и не мога да разчитам дори на някакви минимални пари за сметките. Продължих да търся каквато и да е работа - чистех чужди къщи, продавах на пазара, ходех от тъмно до тъмно в една пекарня, но така и не стабилизирах финансово семейството си. Детето ми растеше потиснато и объркано и това още повече ме амбицираше да намеря изход. Единственото си спасение видях в своята първа братовчедка, която вече няколко години работеше в Италия. Обадих й се и направо изревах на умряло. След няколко месеца тя ме взе при себе си - трябваше да гледам роднина на семейството, за което тя се грижеше. Всичко хубаво, но се страхувах да оставя Божана на баща й, а и със себе си не можех да я взема. Майка ми категорично отказа да я поеме и изрече думи, които никога няма да забравя: "Как за всички тук се намери препитание, само за тебе няма достойна работа и достатъчно пари..." Грабнах детето и го заведох при свекърва си. Със сълзи на очи я помолих да остане при нея няколко месеца, за лятото, а до есента аз ще се установя и ще си я взема в Италия. Тогава не вярвах, че ще успея, но трябваше някак да я навия. Понеже съм човек на дадената дума, какво ли не правех, но за първия учебен ден Божана беше при мен. Коста си отдъхна - за никого не се налагаше да се грижи, с никого не трябваше да се съобразява, всичкото си време и сили щеше да вложи в своя бизнес и в своята фирма. Абсолютен смешник! Направо нещастник, който никога не порасна и никога не стана отговорен съпруг и баща.
С Божана в Италия ни провървя.
...

Пълния текст четете в печатното издание...


...

До всички онлайн абонати!

Скъпи приятели, за да продължите да четете вестника онлайн и през тази година, не пропускайте да подновите абонамента си в
http://abonament.lichna-drama.com
Ако вече имате регистрация, не е необходимо друго, освен да заплатите по банков път или кеш в редакцията за още една година напред – пак с 18 % отстъпка от цената на вестника.
Шанс Напиши своята история Полезно

On-LineAbonament

4294967295