анкета

Списание "Лична драма"

В изповедалнята

Силвия, жертва на домашно насилие

В отношенията й с мъжа, с когото живее на семейни начала, няма чистота и лекота. Примирила се с ролята си на жертва. Свикнала е с нея, защото и като дете често усещала тежестта на бащината ръка.
- Защо реши да споделиш с нас нелекия си живот, Силвия?
- За да се освободя от натрупаната физическа и душевна болка, която от малка нося в себе си. Имам чувството, че ако се изповядам пред теб, някак ще ми олекне.
- Какво беше детството ти?
- Имах баща тиранин. За него аз и майка ми бяхме нищожества, които трябваше да се държат в подчинение. Най-големият ми грях беше, че не съм момче, а на мама, че ме е родила момиче. Когато я биеше, все това й натякваше - че е глупачка, неспособна да му роди син. И хич не си даваше сметка, че заради системния тормоз, който й налагаше, на два пъти беше губила деца, а накрая се наложи да я оперират и повече не можа да забременее. Като станах на дванайсет, макар че се страхувах от него, се опитвах да я защитавам и тогава усещах колко тежка е десницата му. Удряше ме, без да ме жали. Белегът на челото ми е от счупената чаша, която хвърли по мен на една Нова година. Не знам как тогава не ми извади окото.
- Пиеше ли баща ти?
- Е това е най-страшното – не! Тормозеше ни и ни биеше абсолютно съзнателно като някакъв садист, който изпитва удоволствие да мъчи жертвите си. Затова като станах на 16, мама ме закле да се кача на автобуса за София и никога повече да не се връщам. Беше взела назаем пари от сестра си – 300 лв. С тях и с малко багаж дойдох тук. Не съм стъпвала в родното си село оттогава – вече 10 години. От време на време ходя в „Свети Седмочисленици“, паля свещ за здравето на майка си и се моля да е жива.
- Не те ли беше страх съвсем сама в големия град? Все пак си била само на 16, без никакви познати тук?
- Страхувах се, много се страхувах, но нямах избор. Най-ужасни бяха първите два-три месеца, докато свикна. Но се намериха добри хора, помогнаха ми с квартира и работа. Случих на шеф – собственик на една пицария, който ме взе да помагам в кухнята. Десет години вече работя в неговите заведения. Като баща ми е, но много по-добър от родния. Само че моята орисия ме застигна и тук. За двайстия ми рожден ден шефът ме пусна в отпуска и ме прати за пет дни на почивка на морето. Плати всичко – това беше подаръкът му за мен. Дотогава не знаех ни какво е море, ни какво е почивка. Това бяха най-щастливите пет дни в живота ми. Там срещнах Мишо и нали бях неопитна, реших, че съм намерила любовта на живота си. Той стана първият ми мъж. Кълнеше се, че ме обича и аз, глупачката, умирах от щастие да го слушам как ми реди хубави думи. Дойде с мен в София и заживяхме заедно. Отде да знам, че пуснах змия в пазвата си? Сега не само че живее на мои разноски, ами ме и тормози – през ден, през два ям бой.
- Защо не го изгониш?
- И като го изгоня, какво ще правя? Стискам зъби и търпя. Сигурно повтарям съдбата на майка си и като нея ще тегля, докато съм жива. Като ме пита шефът как я карам, лъжа го, че съм щастлива с Мишо, и гледам да скрия синините по ръцете си. Истината е, че има дни, в които той се държи добре с мен. Тогава излизаме на разходка като другите хора и сядаме някъде да изпием по бира.
- Имаш ли мечти?
- Мечтая си той по-често да е такъв, един ден да се оженим и да му родя деца, които да отгледаме с любов. Нима е много това, дето го искам? Ей заради тези, макар и редки, хубави моменти тая надеждата, че той ще се промени. Макар че като ме подпука, когато не е в настроение, мечтите и надеждите ми бързо-бързо се изпаряват. Животът с него ми тежи, но знам, че без него ще ми е още по-тежко. Затова ще си остана с Мишо до края, защото поне го познавам и знам колко силно удря. Каква е гаранцията, че ако срещна някой друг, няма да е още по-лош?
Интервю на Роси Одринска

В изповедалнята Силвия, жертва на домашно насилие Целта оправдава средствата И с мръсника ще легна, за да е доволна тя Писмо от последната поща Добре ли (се) прекарахте на Свети Валентин? Психотерапевтът Владимир Иванов разговаря с вас Клопките на виртуалната любов Д-р Снежана Михайлова Не се прехласвайте по вносни супер храни, имаме си ги и у нас Страшно е Цял живот да обичаш един Меги Димчева от Търси се... (Мело)драми Бесаме мучо Светлин Занев Секс на плажа? Защо не!