Минаваше два след полунощ. Меките лунни лъчи огряха дивана, на който обичайно стояха пациентите ми. Сега там нямаше никого, освен призрака на една несподелена любов.

Тя се казваше Елица и беше нежна точно като името си. Когато за първи път я видях, си помислих, че е поредната изгубена душа, потърсила помощта ми, за да възвърне психическото си равновесие. Търпеливо изслушах монолога й, без да се задълбочавам в проблемите й. В ума ми се въртеше как ще мине срещата с родителите на настоящата ми приятелка. Със сигурност щях да ги впечатля - богат, с приятна външност и най-вече с успешна практика на дългогодишен психотерапевт. Докато се чудех какъв подарък да им избера, осъзнах, че Елица беше млъкнала. Погледнах я и видях, че е вперила поглед в малката цветна градинка пред кабинета ми. За кратък момент изпитах срам, че изпуснах монолога й, но после си казах наум, че няма никакво значение: в крайна сметка всичките ми пациенти са еднакви. Усетила, че я наблюдавам, момичето бавно обърна глава към мен. Любезно й насрочих час за няколко дни по-късно и изчаках да напусне кабинета ми. Нямах търпение да се срещна с любимата си. Вечерята с близките й беше идеална, семейството й се отнесе много добре с мен, казано накратко - всичко мина по план.

За най-нетърпеливите – ето малък анонс:

Провалих живота си

. От страх, че хората ще говорят и ще станем за срам

Милите ми деца

. Простиха на мен, неразумния старец

За да му повярвам

. Искам доказателство, че вече не е с онази

Вместо червило

. От сватбената чанта изпадна бележка

В старческия дом

. Познах любимата си учителка по очите

Животът обича да си прави шеги, понякога болезнени и съдбоносни. Срещата ми с Александър приличаше на хлътване в лабиринт – влязох веднъж и после години търсих правилния път, по който да изляза от там. И досега, вече 6 години, няма измъкване. А тази история започна наистина драматично и дори без намек за любов.

Беше топла септемврийска вечер, която можеше да е чудесна, ако изведнъж не открих, че съм си загубила портмонето. В него освен малко пари бяха кредитната карта, личната карта и пропускът за работа. Вкъщи обърнах наопаки чантата и джобовете си – напразно, от портфейла ми нямаше и следа. Хванах се за главата – как ще изкарам до заплата, плюс цялото тичане за нови документи. Накрая се разплаках от безсилие. Бях страшно ядосана на целия свят и когато се звънна на вратата, не се помръднах да отворя. Но звъненето продължи настойчиво. Скочих, без дори да помисля как изглеждам с размазан грим и разрошена коса. Дори не ми хрумна, че може някой да е намерил портфейла ми.

Омъжена съм от 23 г., а ми се струва, че живея цял век с този ревнивец.

Не бях лудо влюбена в Генади, но ухажването му ме ласкаеше, защото бе красив като холивудски актьор, момичетата и жените флиртуваха открито с него, а той предпочете мен. Често, връщайки времето назад, си мисля, че ако през онова лято татко не бе се изнесъл при любовницата си и подал документи за развод, животът ми щеше да тръгне по друг път. Най-малкото щях да продължа връзката си с Генади, когото познавах от 4 месеца, щях да усетя, че патологичната му ревност граничи с лудост, и нямаше да бързам да се омъжа. Но след развода на родителите ми мама изпадна в депресия, прекаляваше с успокоителните и ту плачеше с часове, ту я хващаше истерията и си го изкарваше на мен. После съжаляваше, молеше ме да й простя, но нервите ми се опънаха докрай и аз казах „да“ на влюбения си приятел и отидох в неговия дом, с надеждата там да намеря закрила и спокойствие.

Ето какво още ви развълнува през изминалата седмица:

Раздяла с миналото

. Хлопна вратата под носа му

Неочаквано

. Телефонен звън преобърна живота ми

Мързеливата снаха

. Вкарах я в пътя с тактика и хитрост

Търся съвет от вас

. Изневерява ми и се чудя какво да правя

Не съм от тези

. Който иска, да прощава