Ето какво още ще прочетете в него:

Моят идол баща ми

. Водел ме е при любовницата си за алиби

Жестока и безсърдечна

. Забавлява се с болката на другите

Съвестта ми заговори

. Боже, как всичко се връща

Кое е по-голям грях

. Да заспиваш гладен, или да крадеш от храма

Вкусът на големите пари ме изкуши

. На път съм да изгубя семейството си

Беше прекрасен есенен ден и възползвайки се от топлото време, със съпруга ми се разхождахме в града. Разговаряхме за дребни неща, планирахме къде ще почиваме зимата. Докато разглеждахме програмата за киното, забелязах жената, която се придвижваше с помощта на бастун. Изтръпнах, сякаш призрак се прокрадна наоколо. Миро явно също я видя, защото ме хвана за ръката и побързахме да се отдалечим, а лицето му пламтеше като божур. Неволно от устата ми се изтръгна презрителното: "Свиквай, ето това ще преживяваш всеки път щом я видиш."

И той, и аз познавахме жената с бастуна. Само допреди година тя беше онази, която ме караше да проклинам съдбата си и заради която нощем хапех до кръв устните си. Бившата любовница на съпруга ми. До ден днешен ми е странно защо Миро ме замени с нея. Аз не му давах повод да ми изневерява, бях вярна, предана, грижовна. Красива съм, с добре поддържано тяло, а в леглото съм повече от всеотдайна. Мислех, че съм перфектната съпруга, но се оказа, че съм твърде далеч от истината.

Наскоро най-сетне прочетох във вестника писмото на една жена, която не се притесняваше да сподели, че е отнела любимия си от съпругата му. Защо ли? Ами, защото го е направила щастлив! Животът е толкова кратък, че ако се разминеш с любовта и слугуваш на хорското мнение, значи просто си го пропилял. Това се опитвам да обясня години наред на родителите си, които не могат да преглътнат връзката ми с Цветан. Освен че е с 20 години по-голям (те казват по-стар) от мен, бил и женен. Скандално! Често си мисля, дали ако се бях омъжила за някой грубиян, който пиеше и ми скъсваше задника от бой, щяха да ме карат да си трая и да не се развеждам, за да не ги излагам. Баща ми се е дистанцирал и не ми говори, но майка всеки път щом звънне да ме чуе, не пропуска да ме укорява и ми чете морал. Как пък не се умори тази жена, вече почти 10 години!

Истината е, че не аз свалих Цветан и се прицелих в семейството му, а той ме преследваше цял месец, докато събере смелост да ме спре и да се представи. Бях шокирана, защото нямаше вид на сексуален маниак или джебчия. Напротив - хубав, елегантен мъж, около 50-те. Плени ме с думите, че съм била копие на една френска актриса, в която бил безутешно влюбен като младеж. Снимката й, с размери на плакат, години наред висяла над кревата и смущавала сънищата му.

За най-нетърпеливите – ето малък анонс:

Татко, пораснах вече

. Но как да забравя тъжното си детство?

Заради сестра ми

. Грижа се за наследството, а съм с вързани ръце

Търся съвет от вас

. Изневерил ми е, докато бях на гурбет

Вярна ще излезе приказката

. Богатите също плачат

Аз така знам

. Човек с хора живее

Не мога да назова с нормални думи онова, което понасях в продължение на 10 години. Израснах в добро семейство и вярвах, че бракът е за цял живот. За съжаление при мен не стана така.

С Ангел се запознахме, когато аз бях на 17, а той - на 18. Година след това заживяхме заедно при моите родители. После баща му и майка му ни предложиха да се преместим в тяхно свободно жилище. Бяхме безкрайно щастливи да започнем сами да подреждаме живота си и с радост приехме. Но точно тогава светнаха първите предупредителни лампички. Ангел имаше проблеми със следването, беше го яд на целия свят, но всичко си изкарваше на мен. Отначало само с викове и упреци, но аз мислех, че като обичаща и разбираща жена трябва да изтърпя това. Сама себе си успокоявах, че грозното му държание е нещо временно и кой, ако не аз, може да го разбере, да му съчувства и да му помогне.