Четете още:

Моето доведено момиче

ДОЧАКАХ ДА МИ КАЖЕ БЛАГОДАРЯ

Бори се за него

КАКВО КАТО Е МЪЖ НА ПРИЯТЕЛКАТА ТИ

Страхливец

ИЗПЛАШИ СЕ, ЧЕ ЩЕ ГО ОСТАВЯ БЕЗ НАСЛЕДНИК

Разголвам душата си

КРИЕМ ЕДИН ОТ ДРУГ ЕДНА И СЪЩА ТАЙНА

Повярвайте ми, възможно е

С БИВШИЯ ЗАЕДНО ХОДИМ НА ПОЧИВКА

Стоях и внимателно наблюдавах жената срещу мен. Можех да почувствам как бие сърцето й. Усещах притеснението й, виждах, че се задъхва и капчици пот избиваха по челото й. Изглеждаше притеснена. Но в един момент си пое дъх, изкашля се, после сякаш събра цялата си сила и колебливо изрече: "Кали?" Кимнах с глава и секунда след това се сгуших в широко отворените й обятия. Колко топла и уютна беше прегръдката й. Цели 15 години чаках този момент и копнеех да прегърна родната си майка...

В броя четете още:

Търся съвет от вас, читателите

Как да им призная, че е с 15 години по-голям от мен

Гузна съвест

Съжалява за развода, а не за рогата, които носи

Разби живота на всички

Момчето, скрито в тялото на страстен мъж

Добрият ми син

Той жали баща си, аз жаля него

Що за родител

В деня на сватбата поиска развод

Винаги съм вярвал, че любовта и омразата са две страни на една и съща монета. Три години едновременно мразех и обичах. Три години се лутах в своите чувства, бях объркан, вървях без посока, нямах надежда. Всичко започна в деня, в който Виктория си тръгна, без да ме изслуша.

Когато построиха блока, на етажа до нас се настаниха Соня с майка си, а до тях – младоженците Милка и Христо. Бяха красиви и интелигентни инженери, но и двамата болезнено честолюбиви и амбициозни. Въпреки че се бяха оженили по любов, много скоро съревнованието между тях кой е по и най, надделя над чувствата им.