Един мъж и една жена

Проклинам сърцето си, че обича

Много хора копнеят за любов, да бъдат обичани и да обичат. Поне така споделят във вестника. Искам да им кажа, че любовта носи само страдание. При това не съм някакъв романтичен тийнейджър, а зрял 34-годишен мъж.
След няколко по-дълги или по-кратки връзки, които имах, най-сетне открих жената, за която бях готов на всичко. Анелия беше моя колежка, разведена, с тригодишно момиченце. Истината е, че тя ме свали, но детето не беше никакъв проблем за мен, приех малката Ани като своя дъщеря. В началото се срещахме в квартирата на Анелия, ходехме тримата на разходка, а после оставах да спя у тях. Твърдеше, че ме обича и е готова да стане моя жена.
След няколко месеца тя и детето се пренесоха у дома. Имам отделен етаж от къщата, но родителите ми не приеха моята приятелка от първия миг. Майка ми и преди това мърмореше, че ходя с разведена, но когато тя дойде у нас, не спираше да ми го натяква. Стигнахме дотам, че спрях да говоря с нашите, разминавахме се като непознати. Тежеше ми, обаче бях готов на всичко за жената, която обичах.
Анелия също не хареса родителите ми, често ми се оплакваше, че чувала как майка ми съска зад гърба й, а баща ми я гледал с лоши очи. Уговарях я да не им обръща внимание и правех планове да продам своя етаж от къщата и да купя апартамент, за да живеем спокойно и щастливо. Дори бях дал обява в агенция за недвижими имоти. Надявах се, че ще си имаме и свое дете - Анелия твърдеше, че е готова да ми роди. Планирахме през лятото да сключим брак и да направим малка сватба.
Страстта между нас беше жива, разбирахме се и много рядко се карахме. По едно време обаче тя започна да страда от безсъние, така ми казваше. Ставаше от леглото и сядаше пред компютъра, а аз се обръщах на другата страна и продължавах да спя. На сутринта закусвахме заедно, тя ме гушкаше и целуваше, повтаряше, че ме обича, а после водехме Ани на детска градина и отивахме на работа. Бяхме непрекъснато заедно и се чудя как не съм разбрал какво прави зад гърба ми.
Един ден останах в офиса до по-късно, а когато се прибрах, къщата беше някак пуста. Не чувах смеха на детето, нито гласа на своята любима. Помислих, че двете са заспали, ала когато влязох в спалнята, видях писмо за мен. Анелия ме молеше да не я търся, заминавала с детето в чужбина. В сайт за запознанство намерила човек, за когото щяла да се омъжи. Той, също като мен, бил готов да я приеме с малката Ани.
Едва тогава видях, че дрехите им ги няма в гардероба и ми стана ясно, защо Анелия напоследък толкова упорито учеше английски. А на другия ден във фирмата разбрах, че е подала молба за напускане още преди месец. И как никой не ми е казал? Значи всичко е било организирано и тя добре е пресметнала всеки ход.
Имах чувството, че светът около мен потъна в мрак. Признавам, откакто това се случи, неведнъж плача нощем. Още обичам Анелия и не мога да я изтръгна от сърцето си. Затова го мразя това свое сърце. Болката от загубата е така силна, че я усещам и физически. Дадох всичко от себе си, а тя ми заби нож в гърба. Чувствам се употребен, смачкан и нещастен.
Велизар
...
До всички онлайн абонати!


Скъпи приятели, за да продължите да четете вестника онлайн още една година, не пропускайте да подновите абонамента си вhttp://abonament.lichna-drama.com
Ако вече имате регистрация, не е необходимо друго, освен да заплатите по банков път или кеш в редакцията – пак с 18 % отстъпка от цената на вестника.
Шанс Напиши своята история Полезно

On-LineAbonament

4294967295