Вероятно много жени биха се познали в историята ми. В моя живот мъжете винаги са били черна точка. От баща ми до бившия ми съпруг в отношенията ми с тях цари пълен хаос. Колкото и да опитвах, каквито и старания да полагах, връзките ми удряха на камък. Първият бе Васил, вторият – Игнат, но ще спра с имената дотук, защото, ако започна да ги изреждам, ще стигна до последната буква на азбуката. Общото между тях бе, че след месеци, дори година връзка, вместо предложение за брак, за пореден път си тръгвах унизена.

Неприятното усещане ме преследва дълго време, но когато срещнах Слави, реших, че късметът най-накрая ме е сполетял. Той беше от онези мъже, които те карат да затаиш дъх: висок, тъмнокос, с леко набола брада. Повече от две години двамата бяхме неразделни. Слави познаваше родителите ми, играеше на табла с татко, шегуваха се по мъжки, а майка му ме учеше на тънкостите в приготвянето на домашен кекс, намеквайки, че скоро ще й стана снаха. Той знаеше какво ще кажа, предвиждаше реакциите и намеренията ми, което ме навеждаше на мисълта, че сме сродни души. Вечер, прегърнати в леглото, обмисляхме идеята да се оженим, обсъждахме колко деца ще имаме, къде ще живеем и как ще обзаведем семейното си жилище. Но за съжаление само мечти и любов не стигат. Първото често се разпилява, а второто не ни достига.

На 44 години съм. Никога не съм си и помисляла, че на тази възраст може да ми се случи подобно нещо. Но най-вече, че съм способна да извърша престъпление, като захвърля детето си. Историята е дълга, ще се опитам обаче да не ви досаждам с подробности.

Запознах се с Антон преди четири години. В началото всичко бе като в приказка. Беше грижовен, всеотдаен, след работа винаги идваше вкъщи и по своя инициатива вършеше всичко, което в един дом плаче за мъжка ръка. По всичко личеше, че искрено ме обича. През лятото с него и дъщеря ми почивахме на морето, тогава тя беше на 15 години. Както се казва, мъж-мечта. За емоциите през това време няма да говоря, обещах да съм кратка!

Ето какво още ще прочетете в него:

Съжалявам, че се полакомих

. За мен утеха и прошка няма

Съдби човешки

. Думите на стареца стоплиха душата ми

Чудя се как зет ми я търпи

. Сестра ми е, но се срамувам от нея

Покойният ми съпруг

. Насън ми каза, че е рано да се съберем

Видя ли слаба жена, плюя си на петите

. Бях подложен на диети и терор

Понякога сънувам онази нощ – преди 12 години, и се събуждам с чувство за празнота.

Беше два след полунощ. Леко открехнах вратата на детската, където двете ми дъщери спяха спокойно. Изглеждаха толкова невинни, но дори и ангелският им вид не докосна сърцето ми. Тихо извадих сака, който предварително бях скрила под леглото, хвърлих последен поглед на спящите деца и безшумно се измъкнах навън. В спалнята не погледнах - там спеше мъжът ми, а той беше последният човек, с когото исках да се сблъскам в този миг. Преди да отрежа завинаги връзките си със семейството си, на масата в хола оставих бележка с кратко и ясно послание: "Тръгвам си! Искам да поживея и за себе си."

Да бъда майка и съпруга се оказа непосилно за мен.

Моята история започна преди няколко години. Тогава официално бях омъжена, но не живеех с мъжа си, имаме и син. Не се решавах на развод, защото се надявах, че той ще размисли, ще си походи и ще се върне. На фирмено парти се запознах с един млад мъж. Забелязах го още щом влязох в ресторанта. Случват се такива неща – измежду десетки мъже погледът ти се спира на някой непознат. Погледна ме и той, усмихна се, после танцувахме, накрая си разменихме телефоните. Започнахме да се срещаме. Тогава той беше вече разведен, има две деца. Виждахме се само да се любим и известно време си мислех, че с това ще се ограничи връзката ни, защото Боян (името е измислено) казваше, че не иска да се обвързва, нито да се жени втори път. Постепенно започнахме да свикваме един с друг, усещах, че се влюбвам.