Ето какво още ще прочетете само в "Лична драма" и само в този брой:

В изповедалнята

Да осиновиш дете не е като да купиш плюшена играчка

С родители гурбетчии

Не ми трябват еврата им, искам те да са тук

Заради тежката обида

Анорексията едва не я погуби

Нашите

Събраха се отново от егоизъм, не от любов

Сега й е време да живее, но...

Обувките й са половин моя заплата

Като дете обичах толкова много майка си, че когато отсъстваше от къщи, взимах нейната жилетка, за да я мириша и да заспя. Тя се разведе с баща ми твърде рано, но тогава това не ме разстрои, защото нейната любов ми беше достатъчна. Баща ми се връщаше късно през нощта, а в събота и неделя си отспиваше.

Мама почина рано и двамата с татко останахме сами. Гледах да съм все край него, за да му помагам и да не се чувства самотен. Затова се и омъжих късно - никой не искаше да се обвързва с жена, която върви в комплект с възрастен баща.

Само в печатното издание и само в този брой ще прочетете още:

Без маска и грим

Който предаде веднъж, ще повтори и ще потрети

От последната поща

Единствено в сънищата съм онзи, който бях преди

Ако искаш да е част от бъдещето ти

Роди бебето и го дай на братовчедка си

Там, където бях щастлива

След себе си оставих само болка и пустота

Симпатични старчета

Двамата заедно гонят самотата

На инат ли го прави, или си има някой

В ей такъв лабиринт се набутах

Реших да ви разкажа моята история от една страна, за да ми олекне, а от друга – надявам се с тази изповед да поставя точка на всичките гадости и страдания в живота си, които продължиха години. Толкова много ми се иска да ги забравя! Когато леля ми, по-малката сестра на мама, се омъжи, бях на 10. Сватбата мина много хубаво, булката беше прекрасна, а мен направиха шаферка с красива бяла рокля и цветя в косите. Чичо - висок, усмихнат, с красиви мустаци, дойде от друг град и остана да живее в нашата къща.