Брат ми се влюби в друга

. Трябва да ги разделя

Чух я да казва:

. Мамо, искам да живеем с този чичко

2 случки за 4 дни

. Убедих се, че самотата много тежи

В малкия град

. Набедиха ме, че имам любовник

Той не е виновен за раздялата ни

. Опита се да излъже себе си

Знам, че не съм аз човекът, който има право да раздава съвети тук, но много ми се иска да не допускате моите грешки. След тях остава горчив вкус, от който никога не можеш да се отървеш.

Преди три години изгубих си ума по една жена. Толкова бях влюбен, че не можех да разсъждавам трезво. Ожених се за Маргарита и мислех, че животът ми ще бъде прекрасен. Заживяхме при баща ми. Майка ми почина, когато бях още ученик, той ме отгледа и направи всичко, за да получа добро образование. Работеше много, за да се справим финансово, но и никога не ме лиши от нещо.

Проблемите започнаха още в първите дни след сватбата. На Маргарита явно не й хареса, че ще живее със свекъра си. Заслепен от собствените си чувства, повярвах на съпругата си, че баща ми ме ревнува от нея и едва ли не иска да ни раздели. Винаги заставах на страната на жена ми, без да се замисля. Крещях, обиждах и наранявах най-близкия си човек, на когото дължах всичко. Стигнах дотам, че въпреки че живеехме в неговото жилище, му намерих квартира и го накарах да се изнесе. За да има мир, за да не си съсипя семейството, татко се примири и напусна дома си. В началото му помагах за наема, но после престанах. Маргарита категорично ми заяви – ходя ли да виждам баща си, той ще продължи да ме настройва против нея и в края на краищата ще ни раздели. Затова му се обаждах само по телефона, но все по-рядко.

Искам да споделя с вас най-тъжния случай от моя живот. Чувствам се толкова омерзен от себе си. От друга страна, не искам да изпитвам вина, защото мисля, че направих всичко по силите си, за да помогна на майка ми. Но накрая отново сякаш топката е в мен и аз не мога да се отърва от този товар, затова искам да го споделя с читателите. Сигурен съм,че много хора са попадали в тази ситуация и се чудя дали изпитват подобни чувства.

След като мама остаря, остана да живее сама. Аз живеех със съпругата си.

Ето какво още ви развълнува през изминалата седмица:

Писмо от Мадрид

. Никой не знае какъв огън ме изгаря

Можеше сега да е жива

. Ако бях отишъл навреме

Накрая се разбира

. Колко са те обичали истински

Докато сме свързани

. Ще делим и яденето, и пиенето

Изгоних татко от жилището му

. Той ме прегърна и ми прости

Когато прочета във вестника история за разбито сърце, се поболявам дни наред. Защото спомените за унижението, което преживях преди 10 години, ме връхлитат, а мъжът, който ме измъкна от депресията, не заслужава да го лъжа, че раните ми са зараснали.

Така и не разбрах защо Митко се ожени за мен. Повярвах в чувствата му, имаше безспорни физически и духовни качества – по-точно умствени, тъй като душата му бе извратена. Благодарна съм на съдбата за спонтанния аборт, за който си изплаках сълзите, щях да направя нещастно и детето, освен себе си. За околните съпругът ми бе весел, малко безгрижен, но мъж, с когото лесно се живее. Да, не ме е обиждал или лишавал от свободно време и лично пространство, но все нямаше пари, защото изплащаше кредити.