Ето какво още ви развълнува през изминалата седмица:

До жената на съседа

. Стегни се, иначе ще го загубиш

Проследих го с такси

. Още ме е срам, че се правех на детектив

Прошка за мен няма

. Ти никога не ще празнуваш рожден ден

Прелъсти ме

. За да дари съпруга си с наследник

На 43

. Аз изплащам кредити, тя има личен шофьор

Стоях пред съдебната зала, а от челото ми се стичаха тънки струйки пот. На крачки от мен, с надменно вдигната глава, стоеше съпругът ми. Адвокатът му каза нещо, после двамата се обърнаха към мен и се разсмяха. Болеше ме, защото, за да подкрепят баща си в съдебната битка, до него стояха двете ни дъщери - Симона и Соня.

Беше мразовит февруарски ден. От часове валеше сняг и нямаше изгледи скоро да спре. От сутринта годеницата ми Даниела беше вкисната. Всъщност напоследък тя все нямаше настроение. Сърдеше се и за най-малкото и се цупеше с часове. Поведението й ме влудяваше и макар да бях влюбен в нея, темпераментният й характер ми идваше в повече. Тя беше първата ми истинска любов. Преди да я срещна, не знаех какво е да страдаш, не познавах ревността. Исках да се оженя за нея, но дълбоко в себе си се страхувах. Ами ако някой ден чувствата отлетят и бракът ни се превърне в тъжна комедия? Може би Даниела отгатваше съмненията ми и това я напрягаше, караше я да се държи откачено.

Ето какво още ще прочетете в него:

На другия край на света

. Приятелят ми се бори за живота си

Търся съвет от вас

. Как да убедя дъщерята, че зет ми й кръшка

Ревнивата ми майка

. Лиши ме от бащина обич

Дано любимата ми учителка ми прости

. Поднесох й цветята на гроба

Да не съм паднала от небето

. Ще ги съдя до дупка

Срещнах Гергана в много труден период в живота ми. Когато майка ми ни напусна заради любовника си, от мъка баща ми се пропи. Търкаляше се пред блока мъртво пиян, псуваше, веднъж се опита да ми посегне. Бях на 12 години. Избягвах да се прибирам у дома, защото се страхувах от него. Спрях да ходя на училище и скитах по улиците. Социалните ме настаниха в дом за деца без родители. Спомням си ехидните подмятания, ироничните погледи, злобата, която ме заливаше отвсякъде. Тогава едно високо, русо момиче ме хвана за ръка и ме взе под крилото си. Така се запознах с Гергана, и двете нямахме майки. Гергана беше по-голяма от мен и имаше славата на лидер сред децата. Останах поласкана, че именно тя ме избра. Докато бяхме в интерната, Гергана не допусна никой да ме нарани - оцелях благодарение на нея и тя стана най-близкият ми човек.