Брой 5 02.II-08.II. 2016

Миналата година започнах студентския празник с Вальо – гадже, което вместо на бар или ресторант, ме замъкна в планината, за да бъдем сами и да прекараме по-различно. В желанието си да ме впечатли ме прекара по някакви известни само на него пътеки, където се наложи да прескачам дървета, да се пазя от бодливи храсти и да балансирам като фигуристка по заледените места.
По някое време Вальо си призна, че е объркал пътеките и не знае накъде трябва да вървим. Ядосах се: „Как така накъде – надолу!” Той обаче се заинати и продължихме да се катерим нагоре. Притеснен, бързаше пред мен и рядко се обръщаше да ме погледне. Обидена и уморена, бях готова да го убия, но дъхът не ми стигаше и само сумтях заплашително.


Тия дни в паметта ми изплува една мисъл от книга, която силно ме беше впечатлила. Ще я цитирам по памет: „Онова, което не може да бъде променено, трябва да бъде описано!“ Затова реших да споделя част от живота си, с което мога да помогна на някои от вас.

Свети Валентин


Скъпи приятели!

Наближава Свети Валентин - най-романтичният, най-... влюбеният празник!

Изпратете в рубриката "Сподели своята история" - горе вдясно, съкровено послание до любимия човек, а ние ще публикуваме вашата валентинка на началната страница в Деня на влюбените - 14 февруари.


Със сигурност ще направите две сърца щастливи - своето и неговото!

Здравейте, „Лична драма“! Допреди седмица не можех да спра сълзите си. Имах чувството, че сърцето ми е на парчета, вдигах температура и повръщах, изпитвах такава силна физическа болка, сякаш бях болна от тежка, нелечима болест. Но не, проблемът беше в душата ми, защото страданието ми се наричаше любов. Днес вече съм по-спокойна. Може би защото вече нямам сълзи за изплакване, нямам сърце за изтръгване. Затова и седнах да ви пиша – да споделя историята си и да се освободя от нея. Да я оставя назад, в миналото, където всъщност й е мястото. Но нека започна отначало.
С Божидар се запознах на рождения ден на колежка. Бяхме в един нощен бар и така и не разбрах той част от гостите ли е, или е просто случаен посетител. В някакъв момент ми донесе чаша вино и ме заговори. Не знам дали защото вече бях пила достатъчно, или защото ме привлече по странен начин, но аз изпитах към този мъж необяснима топлота, която ме обгърна цялата. Тя се разля по тялото ми и стигна чак до върховете на пръстите ми. Потъвах в усмивката му и макар че светлината в бара беше доста приглушена, усещах погледа му и изпитвах желание да се сгуша в него, да го целуна и никога да не си тръгна. Имах чувството, че го познавам отдавна, че винаги сме били заедно, че той е второто мое аз. Затова когато ми предложи да се измъкнем незабелязано и да се разходим из нощна София, изобщо не се поколебах и тръгнах след него.

Бях на 8, когато мама почина – ей така, в съня си. Смъртта й хвърли и мен, и татко в шок. Не можехме да повярваме, по-скоро отказвахме да приемем факта, че вече не е между нас. Дни наред бяхме неадекватни – като изхвърлени от буря корабокрушенци на пустинен остров. После болката, която в такива случаи не прощава, обсеби душите ни и двамата се вкопчихме един в друг, усещайки инстинктивно, че само ако сме заедно и се поддържаме, ще оцелеем. Бабите и дядовците ми за малко да се скарат в желанието си да ме отглеждат, аз обаче категорично отказах и татко ме подкрепи.
Не ни бе леко, но се справяхме успешно. Аз се научих да пера и гладя, поех и чистенето на дома, а след работа той пазаруваше и готвеше. Вечер, докато се хранехме, редовно си говорехме за мама, дори се случваше да се посмеем, припомняйки си някои весели случки. И двамата имахме нужда да не таим мислите си за нея – усещахме, че така болката от загубата с времето започва да отшумява, за сметка на хубавите спомени. И наистина, често преди заспиване си мечтаех как ще порасна, ще се изуча, после ще си намеря добър съпруг, ще си имаме дечица, а баща ми ще живее при нас и ще се радва на щастливи старини...

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Хороскоп

ОВЕНУ дома всичко е наред, както обикновено, както сте свикнали. Всякакви ваши действия в следващите седмици са за благото на близките ви. На фона на нормалната битова картина по-енергична и резултатна става професионалната и обществена сфера в живота ви. Както и през януари, продължават да са актуа...

Прочети още...

Виц на момента

Един човек си търси секретарка. Интервю... и хоп - перфектната с точното образование.
Първи работен ден.
Пристига секретарката. Влиза в офиса на шефа и отваря прозорците да влезе свеж въздух. След малко пристига той и започва да крещи.
- Кой отвори прозореца?
- Аз - отговаря секретарката.
- Ти луда ли си ма, аз съм осмак (недоносен, роден в осмия месец). Не трябва да ми е студено, ще се разболея...
Цял ден е сърдит и не и говори.
Втори работен ден.
Влиза секретарката в офиса му, без да отваря прозореца, оставя ваза с цветя на бюрото му и излиза.
Идва той, отваря вратата и започва отново да вика.
- Кой сложи тези цветя тук?
- Аз - отговорила тихо тя.
- Ти луда ли си ма, аз съм осмак, какви са тези цветя, имам алергии...
Трети работен ден.
Пристига шефа влиза в кабинета си и гледа секретарката гола върху бюрото му с разтворени крака.
- Какво правиш?
- Влизай да те износя още един месец, че направо ми писна.

Анкета

Коя от рубриките харесвате повече?

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи