Ето какво още ви развълнува през изминалата седмица:

За верността докрай

. След теб никой не ме е докосвал

Ревнивият ми мъж

. Вместо да избърше сълзите ми, ме кара да плача

Страхът от самотата

. Заради едната чаша с вода ли е всичко това?

Приятелка ми го отстъпи

. Беше неин, стана мой

Защо да съм сбъркан?

. Падам си по възрастни дами

Стоях до прозореца, наблюдавайки утихналия град. Отдавна се беше стъмнило и улицата пустееше. Тук-там под светлината на лампите виждах някой закъснял мъж да бърза с букет цветя. Някога и аз тичах да зарадвам любимата си с розите, които тя обожава. Колко години минаха оттогава! Още сме заедно, но вече не съм единственият мъж в живота й. И ако преди само аз се радвах на нежността и обожанието в очите й, сега съм просто любовник, доволен и на малкото подхвърлени трохи любов.

И тази вечер тя не дойде. Щяхме да празнуваме имения й ден. Свещите на празнично украсената трапеза бавно догаряха, а храната отдавна загуби вкуса си. Нервно обикалях жилището, ослушвайки се при най-малкия шум, идващ откъм стълбището. Нямаше какво друго да правя, освен да чакам. При една от обиколките си се изправих срещу огледалото, взирайки се в образа, който ме наблюдаваше от там. Въпреки че гоня четиридесетака, не съм остарял. Косата ми е все така черна, а тялото ми още е изправено като на войник. Изведнъж ми се стори, че дочувам стъпки - изтичах до вратата и погледнах през шпионката. Поредното разочарование. Отчаян се загледах в портрета на стената. Аз и тя. Тази дребна вещ разгърна в спомените ми историята на нашата връзка.

Преди време някъде прочетох: "Не се гневи. Ще си загубиш душата, а без нея живот няма." Не помня какво съм си мислeла тогава и защо съм си записала тези думи. Листчето ми изпадна от портфейла преди дни. Може би за да ми напомни, че наистина без душа живот няма. Няма и любов. Моята си отиде преди години. Всъщност я откраднаха и видях това със собствените си очи. Оттогава живея, мразя и проклинам.

Ето какво още ще прочетете в него:

Жилят като оси

. Ще издържа на завистта им, няма да се дам

Заболя ме, като каза:

. Намерих си нов татко

Дано да греша

. Всяка вечер е при внучето, но и бившата му е там

Кръговратът на живота

. Водих война с майка ми, сега дъщерята ми го връща

Поглед от моя прозорец

. Дърво, набодено със спринцовки

Усещах, че тази любов ще ме погуби. Знаех, че краят няма да бъде щастлив и въпреки всичко я допуснах в живота си. Заради нея намразих есента, може би защото тогава я видях за първи път. Беше краят на септември. Стоях изправен пред черната дъска и с разучаващ поглед наблюдавах шумните ученици. Чувах ги как ме обсъждат и от смущение лицето ми аленееше. Вместо те да се засрамят, аз - техният нов учител, изпитвах усещането, че земята потъва под краката ми. Току-що бях навършил 27 години и като повечето млади преподаватели, ми липсваше опит и строгост, каквато имат колегите с дълъг стаж. За да привлека вниманието им, силно се изкашлях и строго казах: "Аз съм Иван Иванов - новият ви учител по история. За вас обаче съм г-н Иванов. Сега да преминем към урока." Шумът бавно стихна. Така премина първата среща с поверените ми възпитаници от 11 а клас.