Съдби човешки
Проституцията не е хоби, а изход
Замисляли ли сте се някога защо едно момиче е станало жрица на любовта, както обикновено хората наричат проститутките. Макар че изразът не е съвсем точен. „Жрица“ - да! И това е занаят като всеки друг – учи се и се усъвършенства. Но любовта в тази дейност изобщо я няма, повярвайте. Клиентът е поредната бройка, която бързаш да удовлетвориш и да разкараш от погледа си. Нищо лично, нищо емоционално.Мечтаех да завърша учителски институт и да работя с деца, дори се виждах един ден като директорка на училище или детска градина. Но смъртта на мама обърка всичко. Месеци след като почина, татко доведе доста по-млада от него жена, с 4-годишно момиченце и заяви, че оттук нататък това ще е новата ми майка. От мен се искало само да я слушам и уважавам. Тя обаче се оказа мащеха - от онези, дето ги описват в детските приказки. Пред баща ми преиграваше от любезност, а иначе ме държеше гладна, ругаеше ме и повтаряше, че ще намери начин да се отърве от мен. Накрая излъга, че съм откраднала от парите, които той й остави за месеца, а аз видях, че ги даде на леля си. За първи път баща ми ме наби жестоко и заплаши, че ако не вляза в правия път, ще ме изгони. Не чаках втори случай, избягах от вкъщи и поех по кривия път. От нашето градче до Плевен отидох на автостоп, което се оказа бойното ми кръщение. Шофьорът – ухилен здравеняк, се съгласи, при условие че му платя в натура, и по средата на пътя си поиска своето. Не беше груб, не ме би, но не се смили пред сълзите ми, че съм девствена. Оттук нататък вече нямаше за какво и за кого да се пазя. Платих със секс и на кондуктора на спалния вагон на влака, който идваше от Варна, за да ме качи без билет до София. Все си мислех, че в големия град бързо ще си намеря работа и ще продължа да уча. Само че не се получи. Постъпих в един склад, зареждащ няколко магазина, по цял ден мъкнех огромни кашони и за благодарност трябваше да спя с началника винаги щом поиска. Същото стана и на следващото място – в бръснарския салон, който чистех, и в баничарницата, където собственикът ми прехвърляше най-тежката работа, а вечер искаше да му правя кефа. Въпреки всичко успях да завърша гимназия като частна ученичка и дори кроях планове да следвам задочно. Точно тогава съвсем случайно се запознах в едно кафе със симпатична млада жена. Разговорихме се, разказах й живота си и тя ми предложи да работя като момиче на повикване. В първия момент отказах, но видях, че е права. Дотогава за изнурителния физически труд получавах мизерни пари, а сексът с шефовете беше безплатен. Така поне щях да разполагам със средства, за да си намеря по-добро жилище и да си плащам таксите в университета. Жената не ме излъга в нищо. Каквото каза, удържа на думите си. Осигуряваше ми клиенти и дори ме обучи. В смисъл да прилагам такива пози и хватки, че клиентът да свърши между 5-ата и 10-ата минута. „Трябва да печелиш от оборот, моето момиче, а не някакъв тип да те клати два часа, след като за същото време можеш да оправиш няколко и да им вземеш парите“ – обичаше да повтаря тя. За нея това имаше значение, защото й плащах процент от всеки сеанс, но аз й бях благодарна, защото поне се измъкнах от мизерията.
През лятото благодетелката ми осигури работа на Слънчев бряг и там свалих
млад англичанин. Бил на почивка, всъщност на алкохолен туризъм с приятели. Бях си дала почивен ден. С дънките, тениската, косите на опашка и без никакъв грим спокойно можех да мина за добро, симпатично момиче, дошло с родителите си на море. Отпивах бавно от кафето, прелиствах модно списание и наблюдавах пъстрата тълпа от почиващи, дошли да се забавляват. За нула време англичанинът обърна две халби бира, явно лекуваше махмурлук. Сигурно ме е харесал, защото щом вдигнех поглед, виждах, че ме фиксира. Не беше красив, дори малко безличен на вид, но за първи път ми се дощя да пофлиртувам и да се правя на наивна госпожица. Нещо, което с клиентите не си позволявах. Усмихнах му се чаровно, той дойде на масата при мен и се запознахме. Казвал се Дейвид, живеел в Манчестер и работел нещо, което не разбрах. Разговаряхме предимно с жестове и мимика, тъй като знаех не повече от сто-двеста английски думи. След два дни почивката му свършвала и си заминавал. Отказах всякакви ангажименти до тръгването му, правихме няколко пъти секс и, естествено, успях да го побъркам. После събитията се развиха неочаквано. Започна да ми звъни всеки ден. Бях се сприятелила с администраторката на хотела – мило момиче, с перфектен английски, която ни стана телефонен посредник. Разбирах, че е влюбен и със сериозни намерения, затова реших да не изпускам единствения си шанс да се измъкна и от това блато.
Пълния текст четете в печатното издание...
...
НОВО!
Само до 31 август 2014-а
ЛЯТНА ПРОМОЦИЯ ЗА АБОНАМЕНТ
Скъпи приятели, ако си направите онлайн абонамент до 31 август на http://abonament.lichna-drama.com, ще може да четете вестника не 12, а 14 месеца, тоест два месеца безплатно. Ако вече имате регистрация, не е необходимо друго, освен да заплатите по банков път или кеш в редакцията за още една година напред – пак с 18 % отстъпка от цената на вестника.
 |
 |
 |
нашите гости
Мария Игнатова
|
Алекс Раева
|
Ути Бъчваров
|
