Брой 3 21.I-27.I. 2020

Новият брой ви очаква, приятели

А за най-нетърпеливите – ето малък анонс:


Обещах да съм й верен

. Не удържах на думата си


Любовта е като чувал със захар

. Гребеш, докато стигнеш дъното


Не искам да го кажа, но...

. Обичам мъжа си, дъщеря му - не


Дребни душици

. Останах без работа и ме забравиха


Снахата

. Не иска да глади ризите му

Малко преди мама да си отиде от този свят, ме извика до леглото си, хвана ръката ми със сетни сили, колкото й бе оставила болестта, помоли ме да я погледна в очите и да я изслушам внимателно, без да я съдя. Каза ми, че съм осиновена.

За секунди реших, че започва да халюцинира, да й се губи реалността. Преди смъртта какво ли не се случва с човек. Но тя беше с акъла си, до последно.

Шокът за мен беше голям. Искаше ми се да я стисна за раменете, да я разтърся силно и да я попитам защо досега е крила тази тайна. Нямах ли право да знам откъде идва коренът ми, кой ме е създал и най-вече защо се е отказал от мен? Но сърце не ми даде да причиня на мама това. А и тя ме посъветва да не търся хората, които са ме оставили в онзи дом, откъдето са ме взели моите осиновители. Със сълзи в очите й казах, че й прощавам и че съм й благодарна за всичко, което с татко ми дадоха. Той почина преди нея. Мама си отиде със затворени очи, спокойна, че е получила прошката ми. На мъжа си нищо не казах. Не знаех как ще реагира.

Човек никога не знае от кого и къде може да получи най-важния урок в живота си. Днес, ако успях да запазя семейството си и сега се радвам на стабилен и щастлив брак, това е благодарение на двама прекрасни старци - леля Неда и чичо Иван. На пръв поглед те са съвсем обикновени хора и ако не ги познавахте добре, бихте ги подминали. Моята история с тях започна преди четири години, когато усетих, че с брака ми е свършено. Бях загубила вяра в себе си и в любимия мъж и реших, че бягството е правилното решение. В семейството ни нямаше изневяра или насилие, но всекидневните разправии и последвалото отчуждение с Миро ме наведе на мисълта, че изборът ми за съпруг е грешен. Сега мога да призная, че той правеше опити да се сдобрим, но аз предпочетох да избягам.

Новият брой ви очаква, приятели

Ето какво още ви развълнува през изминалата седмица:


Какво ли не опитах да го откажа

. Продължава да пие


И това го има

. Нейните очи останаха сухи


Егоистка или не

. Искам да съм сама


Издъних се

. Върнах 500 лева повече


Как да го преодолея

. И срам, и страх изпитвам от нея


В извънбрачната ми връзка

. Любовта е алчна егоистка

Много обичам майка си, на 71 стана, но не си дава сметка, че с баща ми сме твърде добри, възпитани и тактични. Други не биха я изтърпели. Всичко знае и винаги е права. Мисля, че адвокатската професия я направи такава – върти, суче да доказва невинността на клиентите си и да печели делата. Още от малка ми внушаваше, че има нещо незряло в характера ми и непрекъснато съм допускала грешки, а не съм си взимала поука. В смисъл - да бъда по-взискателна в контактите си, най-вече с мъжете. Чак толкова мъже не познавах, щом се омъжих на 20, още студентка, а на 21 родих сина си Емил. Може би наистина съм нерешителна, защото не обичам спорове и скандали, а предпочитам да правя компромиси, ако животът ми е спокоен и осигурен. Все пак, въпреки женитбата и бебето, се дипломирах, без да прекъсвам следването, имам работа, която обичам и върша с удоволствие, както и умен и възпитан син, с когото се гордея. Но за мама всичко това било нещо съвсем нормално. Само че, ако тя бе друг човек, сигурно още щях да съм омъжена за Васил.

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Седмица може да бъде много благоприятна за вас и дори минимални усилия могат да доведат до значителни резултати. Ще бъдете енергични, активни, креативни. Искреността, добротата и щедростта ще ви донесат неочакван успех. В понеделник и вторник си струва временно да стесните кръга от приятели, ...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи