На морето ме отведе болката от изневярата на мъжа ми. Стоях на една скала, отпивах розе от бутилката, която бях изстудила в хладилника в хотелската си стая, и гледах прибоя на вълните, потънала в размисъл за живота си. След 25 години брак любовта вече не бе онова изгарящо чувство, каращо ме да летя от щастие. Краката ми не се подкосяваха, в очакване да се гушна в обятията на съпруга си, когато чуех вратата да се отключва. Вълненията, съмненията и глупавата ревност бяха отстъпили място на спокойствието, сигурността и хармонията в отношенията ни.

С Кремена и Петя израснахме заедно от деца. Кремена имаше богати родители, които задоволяваха всичките й капризи. Тя беше най-добре облечената, а в чантата си винаги носеше лакомства. Моите родители също нямаха материални проблеми, съдбата на Петя обаче беше различна. Останала сирак от малка, тя живееше бедно. Много често се случваше да стои гладна в междучасията и тогава Кремена щедро вадеше от джобните си пари и тикаше левче в ръцете й, а Петя тичаше към лавката за закуска.

Има хора, на които съдбата поднася всичко на тепсия, но има и такива, които се борят за правото си да съществуват на тази земя. Роден съм в многодетно семейство. Израснах с трите си по-големи сестри в малка къща, приличаща по-скоро на барака, отколкото на дом. Баща ми беше алкохолик, но от кротките. Щом прекалеше с виното, обичаше да философства и да ни поучава. След втората чаша започваше да бърбори неразбираемо и да се нарича велик. По-зле от него беше майка ми. Така и не успях да я свържа с онези майки, които протягат ръце към децата си, а те бързат да се сгушат в нежните им обятия. Не помня някога да съм я виждал да върши домакинска работа. Със сестрите ми хапвахме каквото намерим, а къщата ни тънеше в мръсотия. По това време майка ми обикаляше града и крадеше на дребно.

Ето какво още ще прочетете в него:

Собствената ми съпруга
. Разбрах, че краде пари от семейната каса

Завиждат ми, че работя в чужбина
. Знаят ли те какво е носталгия?

7 години живя с мъж
. Така и не облече булчинска рокля

Със сватовете

. Радост ни раздели, болест ни събра

От този брой – по ваше желание:
. 2 страници „Нашите конкурси“

Няма по-голямо нещастие за една майка от това да загуби детето си. Останах вдовица твърде млада и с труд отгледах двамата си сина. Смъртта на съпруга ми съсипа по-големия и той сякаш загуби здравия си разум. Години наред го лекувах, молих се и се надявах за чудо, но не стана. Сякаш когато мъжът ми си тръгна от този свят, взе със себе си и душата му. Единствената ми надежда беше в по-малкия - Благо.