Сега, като си помисля колко се терзаех, когато за първи път преспах с шефа си за пари, ме напушва смях. И срамът, и притеснението изчезнаха, защото съпругът ми Манол, заради когото го направих, не заслужаваше такава жертва.

Получих анонимка в пощенската кутия. Жена ми си имала любовник, виждали се в някакъв хотел. Бързо се сетих чие дело е. Съседът от третия етаж ме бе виждал два-три пъти да я отварям и винаги подхвърляше язвително дали не чакам чек от чичото в Америка, та така редовно и старателно проверявам. Вече никой не пишел писма, само реклами пускали. След анонимката избягваше да се спира, само ми кимваше гузна и отминаваше. Знам, че го гризе мъжка завист. Съпругата му е връстница, грозновата, груба и занемарена на вид, докато аз живея с истинско съкровище, сякаш изваяно от Сваровски кристал, въпреки своите 48 г.

Тия дни го видях да си купува „Лична драма“ от будката на спирката. Още там разтвори вестника, явно нещо определено търсеше по страниците. Не ме забеляза, но аз реших да му напиша това писмо. Няма начин да не се познае. А и историята ще се хареса на доста читатели, защото е интересна и необичайна.

Дъщерите ни бяха на 6 и 11 г., когато Недо ни напусна. Бях безсилна да го спра. Само жена, чийто мъж се е влюбил в друга и мисли непрекъснато за нея, а в дома си е като гост, може да ме разбере. Да плачеш и се тръшкаш, няма полза, освен да се унижиш. Каза , че обича друга, събра си багажа и напусна дома гузен, с наведена глава.

Той не беше красив, никак даже. Но гледаше с пренебрежение като благородник със синя кръв и караше околните да се чувстват дребни и нищожни. И да му се харесат някак си, за да спечелят благоволението му. Говоря за Теодор, когото съсипах, след като ме унижи. Запозна ни мой колега, с когото били приятели от години. Отиваха да пият кафе след работа, бях до тях и ме поканиха.

Интелигентен и образован е, но натрапва знанията си и обича да слуша единствено своя глас, а другите да му се възхищават. Час и половина говори за архитектурните стилове на няколко европейски столици и с насмешка ги сравнява с нашенския просташки „барок“. Когато си станахме да си тръгваме се взря продължително в мен, сякаш изобщо не бе забелязал присъствието ми на масата с тях. Това ме вбеси, но прибирайки се у дома признах, че ме бе привлякъл. С какво – не знаех. Може би с цялата загадъчност, която излъчваше. Като луксозно опакована кутия, която буди любопитството ти да провериш съдържанието вътре.

Баща ми си отиде рано, при злополука. Бях на 19 и поех грижите за майка ми, която страдаше от порок на сърцето. Щадеше ме, не се оплакваше и натоварваше, но бе толкова кротък човек, че правех всичко с желание. Радвах се, че тя се гордее с мен и повтаря, че съм добър син. Когато и тя си отиде , бях вече на 49. Дотогава съм имал няколко кратки връзки, в две бях много влюбен, те също, но никоя не искаше да живее с болна свекърва и се разделяхме.

С Христина ни запозна мой приятел, била колежка на съпругата му. Беше 17 г., по-млада от мен, разведена, без деца.