Искам да споделя с читателите на вестника болката, която ме изгаря. С Марин - съпруга ми, се оженихме по любов. От брака си имаме дъщеря, която е смисъл на живота ми. Допреди няколко години в семейството ни цареше любов и привързаност. Късметлии сме: провървя ни и със съпруга ми развихме малък бизнес. Можех да мисля, че съм имала най-щедрите орисници, ако на пътя ми не беше застанала Симона. Млада наперена вдовица, която разруши брака ми и съсипа сърцето на дъщеря ми.

С Тина се запознахме случайно. Това стана преди пет години, през една студена януарска вечер. Студът проникваше през дебелото яке и въпреки него кожата ми беше настръхнала. От бързане да се прибера у дома на топло, се сблъсках с младото русо момиче на входа на магазина. Тя се стресна и изтърва пакета с покупки. Чу се шум от счупено стъкло. Непознатата клекна и започна да разглежда кое е оцеляло и кое е за боклука.
По лицето й личеше колко е ядосана. Наблюдавах я, после се наведох и се опитах да й помогна, като не спирах да се извинявам. Няколко минути по-късно приключихме. Ръцете на момичето бяха изцапани, а дрехите й - изпръскани с доматено пюре. Аз бях причината за този гаф, затова казах, че живея на няколко крачки от магазина, вкъщи може да пием кафе, да се стоплим и най-вече тя да се измие и почисти. Не възрази и така, по един каприз на съдбата, се запознах с Тина.

Ето какво още ви развълнува:

Страхувах се от пиянството й

. А вероятно можех да я спася

Неблагодарният ми син

. Щял да си търси правата по съдебен път

Не позволи да го видя слаб

. Обади ми се, за да се сбогуваме

Няма такъв филм

. Да получаваш 1500 лева и да си клатиш краката

Нищо лично, ама...

. Все столичани са ви в устата

Гледах и не можех да повярвам на очите си. На няколко метра от мен, на една скамейка, седеше годеникът ми Мишо, прегърнал приятелката ми Дора. Не помня колко дълго ги наблюдавах. Дойдох на себе си, когато усетих, че детето, което нося в утробата си, силно ме ритна, сякаш искаше да ми припомни, че светът не свършва с предателството на най-близките ми хора. Разбрах, че сватба няма да има. Никога няма да облека красива бяла рокля и да произнеса обещанието за вечна вярност. Мечтите ми се разбиха, а отломките от любовта рухнаха в краката ми. Свлякох се на съседната пейка и се разплаках с глас. Едва тогава те ме забелязаха. И двамата бяха ужасени, но не от мъката ми, а от това, че съм разбрала истината.

Когато Господ иска да накаже някого, удря първо децата му. Със съпруга ми много трудно отгледахме дъщеря ни Веска. Тя не бе планирана, родих я 10 години след сина ни Иван. За разлика от красивия си брат, момичето ни не блестеше с хубост, дори бе доста грозновато, а в пубертета напълня ужасно и се обезформи. В училище страняха от нея, може би затова израсна свита и потисната. Съседските деца ходеха на дискотека, събираха се, а тя си стоеше сама у дома. Понякога брат й й се подиграваше, че ще остане стара мома. Не го казваше с лоши чувства, но изявлението му силно я нараняваше. При Иван всичко вървеше по реда си, намери си добра жена, дариха ни и с двама внуци. Вероятно с думите си синът ни искаше да я поощри да излезе от черупката си, ала вместо да й помогне, той й навреди. Един ден, след поредния му майтап, Веска остави книгата, която четеше, скочи от леглото, сви юмруци и изрече: "Ако трябва, ще се омъжа за първия срещнат, но няма да остана като кукувица!“ С баща й решихме, че го казва, защото е афектирана, махнахме с ръка и забравихме за неприятната случка.