Брой 30 25.VII-31.VII. 2017

Животът какъвто е: Като чувал с боклук

Кой, за Бога, бе изхвърлил бебето

Когато завърших университета и заявих на семейството и приятелите си къде искам да работя, първата реакция на всички беше „Откажи се!”. Но след като не можаха да ме разубедят, решиха да ме оставят на мира. „Нека поработи малко.Тя сама ще се откаже” - каза дядо ми.

Приеха ме веднага, без никакъв стаж и опит, защото не достигаше персонал. Първият работен ден ми се стори много дълъг. Застъпвах по 12 часа, дневна и нощна смяна. Децата в дома бяха 25 - всички на възраст от една до шест години. В началото ми беше много трудно. Не можех да им запомня имената, не различавах кое е момиче и кое момче. Едни лазеха, други ревяха, трети се събличаха непрекъснато. Бяха много различни, но си приличаха по това, че всяко искаше внимание. Те бързо се привързаха към мен и аз към тях. Полагах много усилия и давах всичко от себе си.
Това беше само в началото. Нали всяко начало е трудно. После всичко си дойде на мястото. Живеех за работата си. Оставах извънредно, ако някое дете беше болно. Плачех заедно с тях, радвах се заедно с тях. Обичах да им пея, да рисувам, да им чета приказки. Ако някой не искаше да яде, викаха мен, ако не искаше да спи, аз го приспивах; ако беше болен - пак аз бях там. Понякога, когато бях нощна смяна, ги гледах как спят - толкова малки, сладки, невинни и... сами! Да! В този живот те бяха сами, без родители. А да си сам на тази възраст е много страшно. Те живееха тук в дом, но не можеха да разберат какво всъщност е истински дом, какво е семейство, какво е празник. Радваха се на всяко малко нещо, което пристигаше от някоя благотворителна кампания. Радваха се, когато идваха и родители, готови да осиновят някого. Аз също се радвах с тях, макар че после ми ставаше и малко тъжно и не спирах да се интересувам от децата, които бяха осиновени. Така вървеше животът в дома. Три години на радост, грижа, болка и малко тъга. Бях изтощена и изморена, мислех да се откажа, но как да ги оставя, те ме наричаха „мамо”! За тях аз бях майка, баща, леля, сестра, учител, лекар... аз бях всичко. Денонощно премислях как да постъпя, докато не се появи ТОЙ!
Точно пристигнах на смяна и чух бебешки плач. Сърцето ми се сви. Пак имаше болен. Отидох в приемната и видях малък вързоп.
- Досега не сме имали толкова малко бебе! На около два месеца. Намерихме го до кофите за боклук!
Не можех да повярвам! Кой? Кой, за Бога, би изхвърлил бебе като чувал за боклук, като непотребна вещ? Кой в този студ би си оставил детето да плаче до посиняване!Какъв човек, какво сърце е способно на това?
- Сигурно е гладно? Ще му дам мляко!
Сестрата махна одеалото и нещо падна върху краката ми. Наведох се, вдигнах малкото листче и прочетох: „ВЕСЕЛИН”
Разплаках се и излязох от стаята...

jinjer

Писмото е публикувано в печатното издание, бр. 28

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенПрез тази седмица ще ви изненадат нелоялността, двуличността или некоректните действия на човек от приятелския ви кръг. Възможно е да чуете неприятни коментари или клюки по ваш адрес. Споделена от вас тайна на приятел да стане достояние на други хора. В любовния си живот ще имате своите моменти ...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Купувате ли си в. "Лична драма"?

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи