Брой 43 23.X-29.X. 2018

Всичко е любов: Съдби човешки

Непознатата, която не се страхуваше от дъжда

Беше топла лятна вечер, която ухаеше на цветен дъжд. Стоях на прозореца и наблюдавах залеза. Беше валяло и навсякъде се носеше свежият аромат на току-що окъпано небе. Внезапно по алеята се зададе млада жена. Облечена в бяла рокля, с коси, които се спускаха на вълни до кръста. Отдалеч личеше, че е мокра до кости, но въпреки това лицето й грееше, озарено от красива усмивка. Явно непознатата не се страхуваше от дъжд.
Въздъхнах дълбоко и се прибрах в стаята си. По рождение съм грозен. Всъщност цялото ми семейство е лишено от физическа красота. От малък разбрах, че да бъдеш непривлекателен е истинско проклятие. В училище съучениците ми страняха от мен, а учителите отбягваха да ме гледат в лицето, когато ме изпитваха. Майка ми все казваше, че не е важна външността, а какво сърце носиш. Макар и дете, усещах, че това са просто думи, с които тя искаше да ме утеши. Така израснах, странейки от хората.
След гимназията завърших мениджмънт, но никъде не успях да започна работа. Работодателите отказваха да ме наемат, измисляйки благовидни предлози, казвайки - ще ви се обадим. Така и не се обаждаха. След две години напразни опити да бъда приет като нормален мъж, моя близка роднина ме уреди на работа в малък частен курорт, близо до морето. Работата не беше трудна, но се налагаше целогодишно да живея там. През активния сезон имах повече ангажименти, занимавах се с „ВиК", косях тревата, чистех след летовниците. С една дума - вършех всичко, което собствениците ми възлагаха. Шефовете не искаха да се навъртам много пред гостите, затова предпочитах да си върша задачите в следобедните часове, когато повечето от тях спяха или си почиваха по стаите.
От няколко дни наблюдавах с интерес двойката, която нае едно от бунгалата. Отдалече изглеждаха красиви, но странни. Мъжът вечно недоволстваше от нещо, мръщеше се, понякога го чувах да крещи, а младата жена мълчеше. Чудех се как може някой да бъде на толкова прекрасно място, до половинка с фигура на модел, а да е все сърдит и недоволен. Често тя се разхождаше сама, а той се наливаше в бара. Съжалявах я, исках да й помогна, да я утеша, но кой бях аз, че да се меся.
Една вечер, малко след полунощ, излязох да се разходя. Обичах самотните си разходки край морето. В прикрието на нощта никой не виждаше грозното ми лице. В такива моменти необезпокояван, си представях, че и аз съм един от гостите.
Канех се да се прибирам в бунгалото си, когато чух гласове, които ставаха все по-силни, мъжкият взимаше надмощие. Реших да не им обръщам внимание, но едва направил няколко крачки, чух женски писък. Затичах се по посока на шума и на една осветена алея видях две фигури, които се бореха. Някакво мрачно предчувствие ме обзе: бях убеден, че са те - странната двойка, която постоянно се караше. Без да се замисля, се нахвърлих върху мъжа и със сила го откопчих от жената. Онзи беше по-як от мен, но за сметка на това аз бях по-пъргав. Дочули виковете, от съседните бунгала изскочиха и други хора и успяхме да укротим побойника, който си тръгна, крещейки. Жената стоеше настрани и тихо плачеше. Приближих се към нея и видях, че е момичето, което онази вечер се разхождаше под дъжда и й предложих да я придружа до стаята й. Тя прие и двамата мълчаливо тръгнахме. На раздяла ми благодари, после се обърна и потъна в тъмнината. Цял нощ не можах да мигна. Непрекъснато мислех за случилото се и си задавах въпроса, докъде щеше да стигне онзи, ако аз не се бях притекъл на помощ.
Минаха два дни, на третия тя дойде. Свечеряваше се и се канех да изляза на поредната си нощна разходка. Никога досега не бях стоял толкова близо до красива жена. От смущение изтърсих, че съм зает. Жената ме погледна учудено, после се разсмя с глас и попита може ли да ми прави компания.
Малко по-късно аз и Виолета мълчаливо наблюдавахме морските вълни, седнали на мокрия пясък. Не я попитах какво се случи с приятеля й - и сам разбирах, че си е отишъл.

На другия ден, за моя изненада, Виолета отново дойде. Този път носеше бутилка изстудено вино и две чаши. Беше приказна нощ. Под купола на звездното небе пиех вино, а до мен стоеше истинска хубавица. Не знаех, буден ли съм, или сънувам. Не беше сън, нито илюзия. Следващите дни го доказаха. Виолета не се боеше от грозотата ми. Гледаше ме така, сякаш четеше в сърцето ми. Дълго време не смеех да отговоря на чувствата й. Години наред бях виждал в погледите на околните подигравка и погнуса. Те ми втълпиха, че нямам право на любов. Нима толкова прекрасно същество като Виолета заслужава чудовище като мен? Направих всичко възможно, за да я отблъсна. Вярвах, че ме обича от съжаление, а всъщност желае друг - по-красив, такъв, с когото са си лика прилика. Казвах й, че трябва да напусне живота ми, да си потърси нормален мъж, но Виолета остана. Остана, защото умееше да вижда същественото. Тя единствена видя душата ми, хвана ме здраво за ръка и ми показа, че хората са различни, но всеки заслужава любов.

Минаха години. Днес двамата сме мъж и жена, децата ни наследиха красотата на майка си. Работя по професията си, имам самочувствие и вярвам в щастливата си звезда.
Павел

Писмото е публикувано във в. "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенАко сте родени под знака на Овен, пред вас е седмица, в която ще ви се наложи да „вадите горещи въглени от огъня“. Ще сте натоварени със сериозни проблеми, с помиряване на конфликти между роднини, с търсене на „изгубеното щастие“ за някой от кръга ви приятели. Изпитанията, премеждията и всички т...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Гледам/чета за личните драми на хората:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи