Брой 46 13.XI-19.XI. 2018

Разтърсващи драми: Представил се срамежливо

Аз съм онзи, който си търси съпруга

Срещнах Тончо пред магазина. Изглеждаше умислен, прехвърляше в шепата си жълти стотинки. Не бяхме се виждали от месеци, затова се зарадвах на срещата. Спрях до него, поздравих го и едва когато вдигна глава към мен, забелязах, че на лицето му е изписана болка. Не обичам тъжни и депресирани хора, в първия момент се стъписах и отстъпих крачка назад. Тончо не реагира, сякаш не забеляза странната ми реакция.
Секунди по-късно, засрамена от самата себе си, приближих до него и загрижено го попитах какво се е случило. Той не отговори веднага, мълчеше и се наложи да задам въпроса си повторно. Провокиран от настойчивостта ми, приятелят ми въздъхна дълбоко и с пресипнал глас каза: "Обра ме... Жената, с която живеех, ми задигна всичко. Не ми остави пари дори един хляб да си купя." Потресена от чутото, настоях да ми разкаже всичко с подробности. Тончо не изчака втора покана, явно имаше нужда да сподели с някого болката си.
"Нали знаеш, че съм вдовец. Съпругата ми почина от рак преди години. Горката, много се измъчи. Намерих я в банята... Сам отгледах дъщеря ни. Бях и майка, и баща. Докато Сиса беше малка, не си и помислих да погледна друга жена. Но момичето порасна, омъжи се и къщата ми опустя. Не исках да кукувам вечно сам, затова се замислих, че е време да потърся щастие отново.
И тук ударих на камък: знаеш ме, срамежлив съм, не мога две свестни приказки да завържа пред жена. А и покрай мен все омъжени или моми - коя ще си зареже семейството или ще си прежали младините заради такъв като мен? Мима - колежката, влезе ми в положението и се зае да ми търси подходяща съпруга по интернет. Аз нямам компютър, далеч съм от съвременните технологии. Не вярвах, че ще успее, но един ден Мима ми се обади и възторжено заяви, че е открила жена, която се интересува от мен. Гергана не била първа младост - на 45, живеела със сина си в съседния град и също като мен си търсела половинка. Мима се свързала с нея, обяснила й, че нямам интернет и й поискала телефона. Сега топката била в моето поле, така каза Мима.
Дълго умувах дали да търся Гергана. От години не съм бил с жена и се чудех как ще завържа свестен разговор. Но събрах смелост и набрах номера, който колежката ми даде. Веднага отговори - нежен женски глас попита кой се обажда. Представих се: "Тончо - мъжът, който си търси съпруга." Тя се засмя и отговори, че ме е очаквала. Учудващо, но разговорът ни потръгна. Когато затворих телефона, се изненадах - беше минал почти час.
След този ден редовно се обаждах на Гергана. Говорихме за какво ли не. Споделих, че откакто съм сам, къщата ми се струва още по-голяма. Трудно ми е да живея сам и съм готов да се обвържа с жена, стига да излезе сериозна. От своя страна тя ми разказа, че бившият й съпруг бил насилник и алкохолик. Пребивал я жестоко, но за щастие успяла да се измъкне от желязната му хватка. След развода Гергана си наела квартира и живееше със сина си, надхвърлил 25 г. Близо два месеца само се чувахме по телефона. Харесвах гласа й, звучеше нежно, но още не бяхме се виждали.
Една нощ Гергана ми се обади и през сълзи ми се оплака, че предишния ден хазаинът й я изхвърлил от квартирата и се принудила да търси подслон в някаква стара къща, която буквално била руина. Синът й се върнал при баща си и я оставил сама в най-трудния момент. Поисках да ми даде адреса и обещах още на следващия ден да я прибера у дома. На другата сутрин запалих колата и след два часа се озовах лице в лице с Гергана. Тя не ме разочарова - симпатична жена, някак свита, сякаш й липсваше самочувствие. Поздравихме се като стари познати, поговорихме, а после събрахме багажа й. Не беше ме излъгала, че къщата е развалина. Покривът течеше, а мръсотията надничаше от всеки ъгъл. Малко по-късно, само с един куфар, в който тя беше натъпкала всичко, което имаше, двамата отпътувахме към родния ми град.
Сиса - дъщеря ми, беше много щастлива, че няма да съм повече сам, и аз като нормален мъж ще си имам половинка, с която ще си споделяме добро и зло. Едва прекрачила прага на дома ми, новата ми жена запретна ръкави и започна да чисти. Вечерта приготви вкусна вечеря, направо пръстите си да оближеш. Двамата живяхме заедно близо година. Не мога да се оплача: добра домакиня се оказа. Къщата ми заблестя от чистота и още от външната врата се усещаше ароматът на домашна храна. А и в леглото я биваше.
Само едно не ми харесваше - синът й. Той ни гостуваше често и все заради пари идваше. Майка му нали не работеше, трябваше аз да му давам. Големи суми искаше момчето, непосилни за скромната ми заплата. Бях изтеглил кредит - да стегна покрива на къщата, да я измажа отвътре, а и за ремонт на колата бях заделил. Като разбра, че съм взел заем, с Гергана за първи път се скарахме. Тя искаше да дам парите на сина й, че имал да връща борчове на лоши хора. Отказах й - момчето си има баща, той да му плаща дълговете. Разсърди се и няколко дни ме гледаше накриво. После уж се примири.
Точно когато помислих, че бурята се е разминала, отмъщението й се стовари на главата ми. Прибрах се от работа, а новата ми жена я нямаше. Реших, че е отишла до някоя съседка да пият кафе, но се свечери, а от нея нямаше никаква следа. Звънях й по телефона - не отговаря. Не се прибра и на другия ден, нито на по-следващия. Усетих се аз, че ме е напуснала. Въздъхнах - какво да се прави, щом така е решила, така да бъде. Седмица след бягството й се наложи да изтегля пари. Имах две карти - едната беше със заема, който изтеглих, на другата ми превеждаха заплатата. Бях изумен, когато установих, че ги няма. Обърнах цялата къща - напразно.
Веднага отидох до банката, а там служителката ми каза, че и двете сметки са празни - нямах пукнат лев. Всичките пари бяха изтеглени. Само Гергана можеше да е свършила тази работа. Блокирах картите, но както са казали хората - след дъжд качулка. По-късно разбрах, че е задигнала не само парите, а и някои бижута на покойната ми съпруга. Не исках да ставам за срам пред близките си, затова не подадох жалба в полицията. А и да я намерят, как ще ми върне парите, като е гола като пушка? И сега нямам с какво дори хляб да си купя.
Първо, признавам, помислих да се самоубивам, но се отказах. Каквото ми е писано, това ще тегля. Но ме боли: измъкнах я от калта, храних я, издържах я, а тази неблагодарница ме обра до шушка. Жена ли? Отсега нататък, освен дъщеря ми, чужд женски крак няма да ми стъпи у дома."
Тончо млъкна, а после се разплака с глас. Мушнах 20 лв. в ръката му и побързах да си тръгна.
Виолета

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Флорина Гарсия от Испания се буди една обикновена сутрин и осъзнава, че има много неща в живота ѝ, различни от предния ден. Тази жена твърди, че живее в паралелен свят и по тази причина през 2008 година, тя пише съобщение в един уеб сайт, обясняващо какво точно се е случило с нея.Флорина моли хората...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Гледам/чета за личните драми на хората:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи