Брой 46 13.XI-19.XI. 2018

Животът какъвто е:

Бяхме съпернички, но днес сме най-добри приятелки

Изминаха повече от две години, откакто с Евгени се срещахме тайно. Две години слушах обещанията му, че скоро ще се разведе и ще се ожени за мен. Когато осъзнах, че няма смелост да напусне жена си, реших да поема инициативата в мои ръце. Знаех къде живее и използвайки момента, че той е на работа, позвъних на вратата. Дълго време никой не ми отвори и точно да се откажа, чух как ключалката се превъртя и пред мен застана красива жена в ... инвалидна количка. Толкова се изненадах, че забравих целия си репертоар, който предварително си бях подготвила. А тя сякаш разбра коя съм аз, защото се усмихна и с жест ме покани да вляза. "Казвам се Мария - каза жената в инвалидната количка. - Вие сигурно сте Калина?"



С тези простички думи, съпругата на Евгени, защото това беше тя, ясно ми показа, че знае за съществуването ми. Малко по-късно, докато пиехме кафе, Мария ми разказа, че с мъжа си нямат тайни един от друг и, че всъщност той е този, който не иска да прекрати брака им. Всичко започнало преди седем години. Връщайки се от сватбеното им пътешествие, Евгени за момент заспал на волана. Един кратък миг, но достатъчен, за да преобърне целия им свят. Останала без контрол, колата излетяла в канавката и се преобърнала. Любовникът ми се отървал с леки наранявания, но Мария завинаги останала инвалид. "Разбирам, че не мога да бъда негова жена в истинския смисъл на думата и няколко пъти му предлагах да се разведем, но всеки път той отхвърля предложението ми. Също така знам за вас двамата и го намирам за нормално - все пак Евгени е напълно здрав мъж. Говорихме си за това, и за теб говорихме..."


Дълго се чудех какво да й отговоря. Всичко онова, което исках да й кажа, вече нямаше никакво значение. След като чух признанието й, изпитах огромно уважение към дребната жена в инвалидната количка. Погледнах часовника си и видях, че са изминали два часа. Колко бързо отлетя времето до нея - леко и безгрижно. С Мария беше толкова лесно да общуваш, сякаш се познавахме от предишен живот. И тогава Евгени си дойде... Видимо познаваше много добре своята съпруга, защото присъствието ми не го учуди. Усмихна се и седна до нас. Преди да си тръгна, Мария ме покани да й гостувам отново. Първоначално помислих, че се шегува, но няколко дни по-късно самата тя ми се обади да пием кафе.



Оттогава двете сме близки приятелки. Мария знаеше, че съм любовница на съпруга й и дипломатично си затваряше очите. Аз също отбягвах да говоря по темата. Една сутрин се събудих с ясното съзнание, че ако искам да продължа приятелството си с нея, трябва да скъсам с Евгени. Същата вечер, колкото и да ме болеше, прекратих отношенията си с него. Той ме разбра и не настоява. Днес Мария е най-близкия ми човек. Всеки ден се виждаме и покрай нея често се засичам и с бившия си любовник. Понякога се докосваме уж случайно, но при всеки допир сърцето ми бие като полудяло. Имам чувството, че изгарям. Взимам си якето, сбогувам се и бързо напускам дома им, защото има голяма вероятност да забравя, че жена му е моята най-добра приятелка.

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Флорина Гарсия от Испания се буди една обикновена сутрин и осъзнава, че има много неща в живота ѝ, различни от предния ден. Тази жена твърди, че живее в паралелен свят и по тази причина през 2008 година, тя пише съобщение в един уеб сайт, обясняващо какво точно се е случило с нея.Флорина моли хората...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Гледам/чета за личните драми на хората:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи