Брой 47 21.XI-27.XI. 2017

Животът какъвто е:

Бялата роза на моя живот – 1 част

А паркът е хубав, по-хубав откакто го помня. Не бях идвала тук от момиче. Тогава имаше зоопарк, ресторантче, вечер правеха дискотеки. Сега е само това барче. И е толкова тихо. Затова и дойдох. Исках да се разходя сред дърветата, но се изморих. Не ми достигат силите вече, болестта ги изпива. Каква болест, не питаш. Рак. Последен стадий. Не ми е останало много – месец, два, може и по-малко. Не зная, но искам да ги приключа спокойно, доколкото може. О, да, за много неща съжалявам, но най-вече затова, че не направих това, за което мечтаех. А вече е късно. Да ти разкажа ли искаш. Наистина ли, не ти е досадно. Добре.Нарекли са ме така, защото майка ми е работила в Коми, на север. Запознали се там с баща ми, голяма любов, оженили се, там съм родена. Но после се върнали тук и живяхме с родителите на татко. Той ме обичаше много – за него бях всичко, угаждаше ми. Но не мисля, че растях като глезла. Не ме лишаваха, но ме държаха изкъсо. Залягах над уроците и имах висок успех. Татко държеше да се изуча, да си взема хляба в ръцете, пък тогава, казваше, късметът все щял да ме намери. Работеше много, искаше с майка ми да сме добре. После се роди брат ми. Баба и дядо починаха един подир друг. Не знам точно кога, но след това отношенията вкъщи се промениха.


Започнаха да се карат по-често, татко се отдръпваше и от мен. Исках да си върна онова време, когато в почивните дни идвахме в парка и играехме с него на разни игри или той ми разказваше за дърветата, знаеше интересни неща. Завърших училище с почти пълен отличен, кандидатствах медицина, но не успях. Не ми достигнаха няколко стотни да вляза. Бях разочарована от себе си, нещо повече, бях разочаровала всички и най-много – него. Татко нищо не каза, но за мен това беше още по-лошо. Майка ми намери работа в шивашката фабрика и, ща не ща, трябваше да работя. Надявах се да кандидатствам пак следващата година. Бях упорита, намирах време и да чета. Лека-полека свикнах с работата, бях доста сръчна, започнаха да ми дават по-сложни неща. Сприятелих се с други, по-млади работнички, и излизахме понякога след работа. Обикновено идвахме тук, в ресторантчето, на дискотека. Беше хубаво време. И точно тогава нашите се разведоха. Оказа се, че брат ми не е син на баща ми. Майка ми си имала някого, а когато баща ми научи, усъмни се дали и аз съм му дъщеря. Правиха ни изследвания. Е, съмненията му бяха напразни, но вече нищо не беше както преди. Мразех майка си, мразех и него, как е могъл да си помисли. Та нали всички виждаха, че съм му „отрязала главата”. Можех да избирам при кого да остана, но не исках при никого. Точно тогава майка ми влезе в болница. Направи нервна криза. Някой трябваше да се грижи за брат ми. Все по-малко време имах за четене. Баща ми започна да пие. Понякога ходех при него, готвех му, но виждах, че не се храни добре, а и намирах винаги празни бутилки от алкохол. Опитвах се да говоря с него, но той или мълчеше, или излизаше някъде, вероятно до близката кръчма.


Сякаш аз бях виновна за проваления му живот. Майка ми си намери нов мъж. Ние с брат ми се оправяхме, както можем. Не ми оставаше време да уча за кандидат-студентските изпити, а те все повече наближаваха и разбирах, че и тази година няма да стана студентка. Започнах да се отчайвам. На един банкет за първа пролет се запознах със Светльо. Беше на двайсет и две, хубав, висок и строен, със синьозелени очи и къдрава кестенява коса. Покани ме на танц, после дойде на нашата маса. Оказа се братовчед на едно от момичетата, с които бях. Беше веселяк, имаше хубав смях и ми беше приятно да го слушам. Остана до края при нас, после тръгна да ме изпраща. Каза, че ме харесвал отдавна и искал да се опознаем. Нямах гадже досега, нито бях мислила за момчета по-рано, нали все учех и учех. Чувствах се странно и в същото време щастлива.Започнахме да излизаме, макар майка ми да ми натякваше за пропиляното време. У дома не го канех заради нея, мъжа й и брат ми. Събирахме се с приятелите у тях и не усещахме времето, а той живееше много далеч. И една вечер просто останах при него. После забременях и на третия месец му станах съпруга. Сватбата не беше голяма, беше вечерна и набързо претупана, но това не бе от значение – аз имах свое семейство, имах човек, за когото смятах, че ме обича и ще остане до мен каквото и да се случи.


Автор: Ния

Източник и снимка: anna.bg

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенАко сте родени под знака на Овен през тази седмица ви предстои „голямо чистене“ на безперспективни планове или отношения. Ще имате достатъчно кураж за подобни кардинални решения и действия.Мнозина ще очакват пратка или документ от друго населено място. Някои ще изпратят Коледен колет с подаръци ...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Какво най-често гледате по телевизията?

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи