Брой 6 11.II-17.II. 2020

Всичко е любов: ​Моята малка дъщеря

Даде ми шанс да забравя болката

Моята малка дъщеря

Даде ми шанс да забравя болката

Изкуших се да разкажа своята история, за да вдъхна кураж на самотните бащи, които се отказват от личен живот в името на децата си, останали без майка.

Беше топла лятна вечер преди 7 години. Дъщеря ми Поли ставаше на 10 и двамата заедно подреждахме масата. Докато слагах приборите, тайно я поглеждах, защото знаех, че не обича рождените си дни. Обзе ме тъга и си помислих: какво нещо е животът, докато другите деца нямат търпение да отворят подаръците си, дъщеря ми не проявяваше интерес към опакованите с панделка кутии. Искаше само едно – и майка й да е с нас! И макар да съзнаваше, че мечтата й няма да се сбъдне, скачаше при всяко позвъняване на телефона. В такива моменти с усилие овладявах бушуващите емоции в гърдите ми, усмихвах се и я приканвах да духне свещичките на тортата. А вечерта, когато я сложих да спи, гушнала плюшеното си мече, спомените отново ме връхлетяха и пак отворих албума със снимки, припомняйки си най-красивите периоди от брака ни с Нина: годежът, сватбата, раждането на Поли... После следваха празни страници, напоени единствено със сълзите ми.

Нина почина три години след като дъщеря ни дойде на бял свят. След смъртта й всъщност отгледах сам момиченцето си. Покосени от мъката, тъстът и тъщата се затвориха в себе си. Очаквах помощ от тях, но вглъбени в собствения си ад, те се изолираха от мен и внучка си. От моите родители остана жив само баща ми, който си има здравословни проблеми, така че и на него не можех да разчитам. Понякога се питах: не е ли по-добре да се оженя повторно, да имам съпруга, а Поли - грижовна майка. Но раната в сърцето ми беше още отворена и колкото и да исках, не можах да допусна друга жена в живота си. Годините се изнизаха и дойде онзи 10-и рожден ден, който изцяло промени живота ни. Улисан в мислите си, не забелязах, че дъщеря ми сложи допълнителни прибори на масата. Вдигнах очи - на лицето й грееше загадъчна усмивка, която я караше да изглежда някак странно. После се отдръпна, критично огледа дали всичко е наред, заглади покривката с ръце и погледна към часовника. Поведението й ме учуди. Не очаквахме гости, затова се запитах за кого бяха третата чиния и вилица.

В този момент на вратата се позвъни. "Дойде!" - превъзбудено извика Поли и хукна към коридора. Последвах я. Когато отворих, видях, че на прага стои млада жена. В ръцете си непознатата държеше голям пакет. "Леля Мая!" - стаята се огласи от радостните викове на дъщеря ми. За моя огромна изненада Поли се хвърли към неочакваната гостенка, жената се наведе и внимателно, за да не изтърве пакета, я прегърна и целуна по бузата. Никога не бях виждал тази дама, затова гледката силно ме стъписа. Без да иска разрешение, щастливата рожденичка я хвана за ръка и поведе към хола. Колкото и странно да изглеждаше случващото се, не посмях да реагирам. Малко по-късно под бурните ни овации Поли духна свещичките на тортата, затвори очи и си измисли желание.

"И така, откъде се познавате двете?" - най-накрая се осмелих да попитам. Гостенката се усмихна, погали дъщеря ми и отговори: "От моята сладкарница. От известно време, почти всеки ден, тази малка красавица идва да си хапва пасти. Както виждате, бързо се сприятелихме и вчера тя ме покани на празника си. Можех ли да й откажа?" Знаех, че Поли обича сладко, но не знаех, че си е намерила приятелка. Докато с Мая разговаряхме, хитрушата весело ни наблюдаваше. За първи път тя не тъгуваше на рождения си ден и не се ослушваше дали вратата ще хлопне.

Няколко дни след това реших да разгледам въпросната сладкарница. Казах си, че го правя от любопитство, все пак трябва да познавам по-добре младата жена, която е успяла толкова да се сближи с дъщеря ми. Мая ме посрещна любезно, почерпи ме с кафе и сладки и използвайки удобния момент, че няма посетители, ми каза нещо, което разтърси до дъно душата ми. "Знаете ли, онази вечер, когато се запознахме, очаквах да видя един състарен и съсипан от мъка мъж. Поли често ми е споделяла, че непрекъснато плачете за майка й и нощем, щом тя си легне, разглеждате албума със снимки. Мислите, че спи, а всъщност ви е наблюдавала. Детското й сърце е попивало всяка ваша сълза. Въпреки че е наясно, че майка й никога няма да се върне, се е молила да стане чудо не толкова заради нея, колкото заради вас. За да не страдате повече."

За пореден път едва сдържах емоциите си. Аз се страхувах за болката в душата на дъщеря си, а тя се е страхувала за мен. Преди да си тръгна, благодарих на Мая за искрената обич, която изпитва към детето ми. Сигурно вече се досещате, че от този ден с нея се сближихме много. Често се отбивахме с Поли в сладкарницата, понякога ходех и сам. С времето научих, че Мая също има нелеко минало и зад красивата й усмивка се крият горчиви сълзи. Самата тя ми разказа драматичната си история, докато веднъж наблюдавахме как Поли храни гълъбите. Преживяла два спонтанни аборта, които я лишили завинаги от възможността да стане майка. За съжаление съпругът й отказал да я подкрепи и скоро последвал тежък развод.

Така изминаха няколко месеца. Броени дни преди Коледа дъщеря ми внезапно заяви, че се чувства зле. Притеснен за състоянието й, веднага я заведох на лекар, но прегледът показа, че е здрава и няма причина за тревога. Каквото и да казваше докторът, момиченцето ми лежеше тъжно в леглото и отказваше да се храни. Видях се в чудо. Тогава ми хрумна да се обадя на Мая. Може би тя ще ми помогне, помислих си обнадежден. Мая дойде веднага. Известно време двете стояха сами в стаята, а малко по-късно се чу радостен смях, който накара сърцето ми да прелива от радост. Оказа се, че малката умница симулирала, за да извикам любимата й приятелка. И не само това - тя искаше заедно да прекараме идващите празници. Разбира се, не й отказахме. Тази Коледа беше запомняща се: пяхме, танцувахме, разказвахме коледни приказки, снимахме се заедно. За първи път от смъртта на Нина имах усещането, че семейството ми е пълно.

Два дни след празниците видях, че Поли е извадила албума и нарежда в него снимките, които си направихме с Мая. Цялата излъчваше щастие и любов. Когато сложи и последната снимка, тя се притисна към гърдите ми и тихо каза: "Тате, най-накрая мама си дойде." Кимнах с глава, вперил поглед в Мая, която ни наблюдаваше, изправена до вратата. И двамата знаехме, че думите и обещанията са излишни. Оттогава изминаха седем години. Седем рождени дни на Поли, на които със съпругата ми никога не забравяме да вдигнем наздравица за първата ни среща.

Накрая пак ще се обърна към самотните бащи, поели на плещите си непосилен товар. Не загърбвайте личния си живот, опитвайки се да запълните загубата на майката. Да, болката е голяма и раните трудно зарастват, но децата ни много страдат, когато ни виждат нещастни. Мислейки за своето щастие, мислим и за тях.

Михаил

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Седмицата не предразполага към ново начало. Предстои да вървите напред, да преодолявате препятствия, да доведете работите до край, да довършвате започнатото. Научете се да цените времето си, не го пилейте напразно за несъществени неща. Трябва да сте внимателни, за да не допускате грешки. Проя...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи