Брой 33 14.VIII-20.VIII. 2018

Разтърсващи драми: Пораснах необичана

Дали затова съм неспособна да бъда истинска майка?

Понякога, за да открием щастието, се налага да извървим дълъг път в лутане. Да преживеем какво ли не. Да се сблъскаме с големи трудности и жестоки разочарования. Да разберем болката от измама. За да се вразумим. И едва тогава можем да се докоснем до него – до щастието.

Казвам се Грета и съм от хората с тежки и незавидни съдби. Казвала съм и пак ще повторя, че ако трябва да преживея още веднъж изпитанията, на които съдбата ме подложи, сигурно няма да оцелея. Ужасът, през който минах, може да се преживее веднъж. Само веднъж.
Всичко започна в детството ми, в нощта, когато пастрокът ми се опита да блудства с мен. Бях на 15 години и в очите на вечно пияната ми майка аз бях виновната – тази, която го е провокирала да ми посегне. Майка ми не се интересуваше от мен. Бях й в тежест, когато бях малка, а като влязох в пубертета, направо ме намрази - убедена съм, че ревнуваше мъжа си от мен. Каквото и да правех, не можех да й угодя. А те двамата си бяха лика-прилика. Рядко ги виждах трезви, но всяка вечер след пиянските им кавги чувах бурните интимни опити за сдобряване.
Една нощ пастрокът ми влезе в стаята гол и се нахвърли върху мен. Борих се с него, крещях с цяло гърло, но в спалнята майка ми спеше мъртво пияна. Тогава грабнах шишето от нощното шкафче и го ударих с всички сили по главата. Мръсникът рухна на леглото, а чаршафите бавно се напоиха с кръвта, която потече от главата му. Уплаших се, че съм го убила и сигурно ще ме вкарат в затвора. Облякох се и без да губя време, напуснах къщата. Преди да хлопна вратата, чух как майка ми похърква, без да подозира за трагедията, която се разиграваше на крачки от нея.
Бях объркана и стресирана до смърт. В безсилието си потърсих помощ при единствения човек, който ме разбираше и подкрепяше - приятеля ми Коста. С шест години по-голям от мен, живееше в скапана гарсониера срещу символичен наем. Беше от момчетата, на които казват отрепки. Лятото работеше по строежите, а зимата - каквото намери. По онова време Коста ми се виждаше герой, който се справя с всичко сам и определя правилата на живота си.
След работа купуваше бутилка ракия, двамата сядахме на пода и не ставахме, докато не видим дъното на шишето. Обожавах тези моменти. Сложила глава в коленете му, слушах приказки за всякакви несправедливости и смелите му идеи как ще се справи с тях. Струваше ми се, че никой не е по-добър и по-умен от него. Коста ме убеждаваше, че не си струва да се тръшкам толкова за училището – откакто бях при него, не бях стъпвала в клас. Имаше се за горд пример, какво като няма завършено средно образование? Работи, издържа се сам, не зависи от изкуфелите дъртаци, както наричаше родителите си... Днес разбирам, че онези приказки бяха глупави, фукане на момче с комплекси и без бъдеще. Но тогава Коста беше моят герой и всичко, което казваше, беше истина. Самата истина.
Няколко месеца по-късно прекрасният роман свърши. Собствениците на гарсониерата я обявиха за продан и трябваше да си потърсим друго жилище. Не беше лесно - навсякъде ни искаха предплата, а ние нямахме пари. Известно време нощувахме при приятели, по улиците или в изоставени сгради. Спомням си за онези времена с ужас – ужасна хигиена, боклуци, вместо храна, алкохол, цигари и безсъние. Всичко това ме изтощи до крайност. Една нощ вдигнах висока температура, втресе ме така, че Коста се притесни за мен и ме заведе до болница. Лекарите установиха, че имам пневмония и... че съм бременна. Стисках зъби и мълчах, а после избухнах в смях, едновременно с това започнах да плача - нервен срив като по учебник. Струваше ми се, че съм стигнала края на пътя – какво можеше да е по-ужасно от това да съм бременна, болна и бездомна?
Две седмици ме лекуваха в болницата, а после, за късмет, един колега на Коста предложи да се настаним временно в къщата на покойната му баба. Покривът течеше и нямаше удобства, но когато си спал на кашони под открито небе, преставаш да си особено придирчив. Коста все поправяше по нещо, но най-често пиеше. И затъваше. Повтаряше все същите си безумни теории, но аз вече нямах никакво търпение да слушам глупостите как той ще оправи света. Бях нервна, раздразнителна и направо се чудех как съм го харесвала преди. Той беше последният човек, когото бих избрала за баща на детето, което носех. Така си мислех.
Една вечер обаче той се прибра от работа със свой колега и жена му. Пред тях ми каза, че трябва да се оженим, а те ще ни бъдат свидетели в съвета. За това хич и не бях помисляла, но те запретнаха ръкави и от старата разнебитена къща направиха дом за нас и бебето ни. Няколко месеца по-късно родих Йоан - здраво, красиво, синеоко момче с родилен белег на лявото рамо. Прибрахме се у дома и трябва да кажа, че Коста много се промени и искрено се стараеше да бъде добър баща. На него, за разлика от мен, му се получаваше да е родител. Колкото той ставаше по-отговорен, толкова аз все по-трудно понасях сина ни. Дразнеше ме, изнервяше ме, подлудяваше ме. Повече от всичко исках свободата си и един ден просто си тръгнах – без дума, без бележка, без целувка.
Тогава ударих дъното - секс и алкохол. Нищо друго нямаше в дните ми. Веднъж така се надрусах, че се наложило да ме спасяват в токсикологията. Там идваше един млад красавец – лекар стажант. Завъртях се около него, а след време тръгнах с Радо – момче от неговата компания. И той като мен преди време беше вкусил ада на дрогата, но се беше усетил навреме и две години беше чист. Той реши да ме спасява. Не виждах нищо лошо в това, но понякога ми писваше от неговия контрол – не ме изпускаше от поглед. След няколко издънки, когато му се изплъзвах и се надрусвах, Радо ми постави условие – или оставам с него и живея по неговите правила, или изчезвам. Не исках да играя по свирката на никого и набързо се чупих. Но като стана ясно, че отново съм бременна, се върнах с подвита опашка. Мислех, че този път ще е различно, но раждането с нищо не ме промени – пак бях същата студена, раздразнена от безсънието и рева на бебето жена. За да спаси положението, майката на Радо предложи да гледа през седмицата детето, а ние да си го взимаме за събота и неделя. Това ми дойде дюшеш. Месец по-късно излязох и не се обърнах.
Заживях постарому – безотговорно и самоунищожително. Изкарвах пари, с каквото ми падне, харчех ги, без да мисля. Неведнъж оставах на улицата без пукната стотинка, друг път пушех скъпи цигари и пиех маркови питиета.
Докато една приятелка не ме подлъга да заминем в Холандия – нямало да останем гладни там, каза, и ядене има, и пиене, и наркотици. Навиваше ме, че мъжете сами ще ни намират.
Не се случи точно така, но след половин година скитане срещнах Дими – българин, който отдавна живее в Амстердам. Просто късмет ли беше това, или съдбата беше решила да ми се реваншира, не знам. Този човек видя в мен нещо, което друг не беше откривал. За него станах жена и любима, за която си струва да се пребориш. Изтри сълзите ми, протегна ми ръка и ме измъкна от калта. Не казвам, че беше лесно, но Дими някога се друсал и беше воювал веднъж за собствения си живот. Знаеше как се води война с демоните и пороците... Днес той е не само моят съпруг, а и моят най-верен приятел. Започнах хубава работа, получавам добра заплата, имаме дома и любовта си. Единствена сянка върху щастието хвърля това, че нямаме деца. Дими не знае за онези, които като кукувица родих и зарязах на бащите им. Той непрекъснато се надява да забременея, а аз го лъжа, че съм спряла хапчетата. Не съм се отказала от противозачатъчните, защото не вярвам – не на него, а на себе си. Не съм сигурна, от една страна, че след пагубния живот, който водих, ще родя здраво дете. От друга, кой ми гарантира, че този път ще обичам бебето? Може би, като не разбрах какво е майка ти да те обича, просто не съм способна да бъда майка? Дими е последният човек, който заслужава да бъде разочарован така жестоко. Един ден сигурно ще събера смелост и ще направя за него това, което очаква. Любовта ни заслужава този шанс.

Грета

Писмото е публикувано в последния брой на вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен 21 март – 20 априлВ неделя ще се събудите с особено чувство накъде да вървите. Ако вярвате в интуицията си последвайте я и животът ви може да се промени към добро. В понеделник не бива да сте пасивни, дори и да сте в отпуск. Вашата управляваща планета Марс се връща отново в Козирог, а това ще с...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Във в. "Лична драма" предпочитам да чета за

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи