Брой 26 25.VI-01.VII. 2019

Емоции:

Десетте принципа на любов към себе си

Любовта е нещо, което сме повече свикнали да търсим. Чакаме срещата с въпросния човек, който ще обичаме силно, както и той нас. Това е заложено в нашето подсъзнание още от ранна детска възраст като нормално и естествено. Като нещо, което живота рано или късно ще ни поднесе, защото холивудските романтични филми са с щастлив край и всички заживяват щастливо завинаги заедно.


И така от малки чакаме принца или принцесата, онези единствените, за да разберем и ние най-накрая какво е това любов и как се случва тя. Какво е чувството и колко трае. Нали така са ни казали и учили в повечето случаи, че любовта е онова нещо, което се случва между двама възрастни и зрели хора, а има и такава любов към мама, тате и приятели, която обаче е по-различна.


И всичко това е естествено и просто следва своето време. С времето обикновено се случва и друго много важно...пропускаме най-естествената от всички видове любов – любовта към себе си. И отново в повечето случаи ако върнем лентата назад, там едва ли ще намерим откъс, в който ни се казава: „Едно от най-важните неща е да обичаш себе си. Когато обичаш себе си, тогава ще срещнеш и човек, който да те обикне. Когато и този човек обича себе си, тогава между вас би могла да съществува любов, която да е истинска, свободна, взаимна и трайна.”



И именно заради този пропуск се получава така, че ние цял живот търсим тази любов, търсим този човек, надяваме се, че появилия се на хоризонта е въпросният, започваме дадена връзка, но някъде там нещо започва да се пропуква, докато не се счупи на хиляди, милиони парчета, които няма как да бъдат залепени постарому. И това е момента, в който ние се оказваме разочаровани от любовта и от човека до нас. Чувстваме се предадени и ни боли от тази любов, която са ни обещавали и сме си мислили, че е нещо хубаво.


И любовта е наистина нещо много хубаво, но проблема е, когато я изискваме от другия човек и когато не сме я дали първо на себе си. Тук е голямото противоречие... „Аз – не обичам и не оценявам себе си, но защо никой не ме обича и не ме оценява?”


Както знаете, всичко е енергия. Всеки от нас е една такава, която може да се променя, а това се случва и контролира от нашите съзнателини и повече от подсъзнателните ни мисли. Когато там е заложено – „Аз не съм достатъчно добър/добра, не се обичам и не се оценявам. Аз отхвърлям себе си, не вярвам, че мога и т.н.”...това няма как да не намери изражение навън. Дори и да не го показваме явно и да не го изричаме пред хората, това е една енергия, която привлича съответните събития и хора в живота ни.


Без любов към себе си, няма как да привлечем любов. Можем да се опитаме да дадем такава, но тя ще е обсебваща и изискваща „любов”. Тя ще е всичко онова, което често бъркаме с любов. Бъркаме с любов приварзаността, принадлежността, прекалената интимност, която те поглъща, навиците, изискванията, очакванията. Всичко това е изражение на нашите вътрешни страхове. Всичко това е израз на очакването ни към самата любов, че идвайки в живота ни ще го промени, ще ни разтърси, ще бъдем най-накрая щастливи. Вече очакваме и че човека до нас е длъжен да ни ощастливи.


Уви...скъпи, това не е любов!


Това е претенция...това е очакване, това са изисквания и интереси, но не и любов.


Бъдете искрени – кога за последно се усетихте в комфорт със себе си.Почувствахте една вътрешна хармония, изпълненост, баланс. Кога за последно бяхте горди с това, което сте направили, независимо дали е нещо голямо или просто нещо част от ежедневието ви. Кога за последно усетихте едно топло, приятно, уютно чувство извиращо от вътрешността ви, което ви кара да се усмихвате, и просто знаете, че това е любота вътре във вас, която ви изпълва. Всичко описано до тук звучи ли ви познато или по-скоро се питате „За какво говори пък тази?...Не разбирам?!”


Ако си задавате този въпрос може би и често се питате „Защо нещата в любовта не се получават?”. Като искам да поясня, че всеки е имал връзки, които са приключили, включително и аз, разбира се, но все пак в тези връзки имало ли е градация? Всяка следваща е била все по-хубава и по-добра или е било едно и също, или по-зле. Идеята тук е да прозрем следното...


Когато започнем да се учим на въпросната любов към себе си, защото тя се учи и се създава от нас, да започнем да наблюдаваме и как това се отразява в партньорствата, които вече имаме или създаваме в последствие.И повярвайте, няма как да не забележите промяна ако до този момент не сте се замисляли за тази форма на любов и сте я пренебрегвали.


По-горе описах какво е чувството от нея, поне това, което аз изпитвам...предполагам при всеки е различно. Но това, в което се изразява въпросната любов са няколко основни неща, които се създават постепенно, с търпение и желание.



На първо място за мен стои нашата осъзнатост. Да си осъзнат означава да си наясно със собствените си желания и потребности. Онези най-истинските и дълбоките, които карат сърцето ти да бие учестено. Тоест да си намерил своето призвание и мислия в живота и да я следваш. Често, когато чуем това си представяме нещо много грандиозно и мислим, че то касае само хората, които са станали много известни и цял свят знае за тях. Не...това означава да сме щастливи с това, което правим – нашата работа, занимание, хобита, интереси и т.н. Да сме ги намерили и да живеем с ясното съзнание и осъзнатост за тях. Това е една осъзнатост лично за нас самите, която е израз на любовта ни към нас, защото означава, че инвестираме време, енергия и усилия в полезни за нашето развитие дейности. Такива, които ни носят удоволствие, карат ни да се чувстваме удовлетворени и пр.


Второто нещо е времето. Да, точно така – време! Време за себе си. Определено време на ден, което да отделяме за въпросната осъзнатост. Най-добре ще е всичко в нашето ежедневие да е свързано с нея. Дори и да не е и все още да работим нещо, което не се вписва там, да намираме време и да го използваме, за да вършим конкретното нещо, което ни изпълва, зарежда ни и е следствие на вътрешната ни любов.


Трето – да можем да поставяме ясни граници. Тоест да отстояваме себе си. Не да се налагаме...границата е тънка и деликатна и тя пак е въпрос на осъзнатост. Това означава да можем да казваме „Не.”, когато не желаем конкретно нещо, а не да се съгласяваме от „учтивост” и да вървим срещу себе си. Това означава да знаем точно какво искаме и следвайки го да имаме едни граници, тоест път и посока, по който да се движим и да знаем кое е извън него и кое би могло да се впише.


Четвъртото нещо е нашето лично пространство и уважението ни към него.Всъщност ако навлизаме в личното пространство на друг човек и го притискаме, задушаваме и ограничаваме по някакъв начин, значи не ценим и собственото ни такова. Така че по-лесно ще ви бъде да си отговорите на този въпрос така. Защото, когато ценим този вид свобода, ние не бихме я отнели.Знаем, че тя е висша ценност и право на всеки човек. Нахлуването в чужда такава е липса на възпитание, уважение към себе си и останалите, както и липса на толерантност. Това говори за много ниска самооценка, защото влизайки в това чуждо пространство, значи ние се страхуваме от превъзходството на друг човек или нещо, което би могло да ни измести по важност и човека до нас да спре да ни цени. Истината е, че тази оценка трябва първо сами да дадем на себе си. Та, как оценявате себе си? Сега ценете и вашето лично пространство, защото, колкото и да сте обвързани или женени, наличието му е от първостепенно значение, когато говорим за любов към себе си.


Пето – увереността. Тя се явява не само като израз към себе си, но и като увереност във всичко, което ни заобикаля. Увереност, че това, с което сме се захванали ще потръгне, увереност, че всичко, което се случва в живота ни е там с причина. Тоест отсъствието на страхове и колебания. Разбира се, хора сме и това е често естествено за нас, но имайки увереността ще сме способни да се преборим с тях.


Шестото - раздялата ни с всички вредни навици. Тези, които вредят на здравето ни, психиката ни, емоциите ни. Раздялата с всичко онова, което знаем, че по някакъв начин е вредно за нас, но продължаваме да го правим...по навик, разбира се. И отново, понеже сме хора, просто ще кажа, че с нищо не трябва да се прекалява, някои неща трябва да са сведени до минимум, а други изобщо да не правим, но умението да контролираме и балансираме всичко това е в наши ръце.


Седмо – да знаем цената си. Тази цена единствено и само ние бихме могли да поставим на себе си. Ние сме тези, които преценяват колко и как заслужаваме. Често живеем с едни вярвания и убеждения за заобикалящия ни свят и това, което следва да присъства в него. Оценката не е нещо, което трябва да получим отвън. И ако отново направя сравнение с детството ще кажа, че там са ни оценявали в училище за нашите знания и понякога оставаме с идеята, че така ще е и занапред. Да, като едни осъзнати личности, ние винаги ще искаме да се усъвършенстваме и развиваме, но какво се случва, когато някой спре да попълва оценките в бележника ни? Случва се така, че ние трябва да поемем тази отговорност и да дадем реалната оценка на нас самите. Тя може първоначално да не ни хареса, но важното е да бъдем искрени към себе си.


Осмо, както намекнах – искреността. Тази към нас самте, на първо място, и след това към останалите. Това понякога може да боли, но умението да сме във всяка една ситуация искрени, говори за любов, защото тя самата е изтъкана от искреност и чистота. Исреността е присъща на човек, който обича себе си, знаете ли защо? Защото той ще обича себе си, въпреки тези недостатъци, които смее да признае. Той просто ще ги приеме като естествена част от живота.


И тъй като принципите започнаха да преливат един в друг, на девето място ще сложа приемствеността. Това е приемането на всички тези недостатъци и грешки, които са част от нас. И да, те наистина са! Ние не можем да ги заличим или забравим. Можем единствено да ги приемем и да намерим нашия начин и подход към това, за да имаме един пълноценен живот в хармония със себе си.


На десето място - самочувствието, което разбира се, е такова с покритие и с него се затваря кръга на принципите. То е нещо, което идва в следствие на всички тези ценности изброени по-горе. Това е както вътрешно състояние, така и нещо, което намира израз навън. То е нещото, което ни представя в обществото и определя нашето място там. Истинското самочувствие няма нищо общо с нарцисизма или високомерието, както често се бърка. То е състояние на душата и нещо съвсем естествено и най-вече необходимо на един човек, за да бъде автономна личност. Самочувствето не е прищявка на егото, а следствие на мъдрост, опит, знания, осъзнаване на нашата истинска същност, приемането и оценяването й. И за да се сдобием с тази истинска форма на самочувствие трябва да сме извървяли и един дълъг път и да сме познали и заживяли с горе изброените принципи.


Както сами виждате, любовта към себе си се учи и се създава. Принципите, които изброих ми помогнаха да намеря моята любов към себе си, да я създам и преминавайки през този процес да науча много за същността ми. Любовта, която днес живее вътре в мен и аз искрено я изпитвам към себе си е нещото, което ме е спасявало много пъти, помагало ми е, вдъхновявало ме е. Тази любов...не мога да си представя живота без нея, защото просто това не би било живот, а съществуване.


Любовта към себе си е нашето излъчване. Онова, което привлича, отличава се, познава се в онази топла усмивка и иски в очите. Тя е хармония и баланс. Тя е съвършенство. Онова, до което стига личността ни и тогава можем да кажем, че е завършена и цяла.


Когато живеем в тази форма на любов и я носим в себе си се променя и всичко в живота ни. Когато познаем тази форма на любов, бихме могли да познаем и онази любов между двама възрастни без да я бъркаме с притежанието и привързаността.



Източник и снимки: kristtin.com

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Съвет към всички знаци на зодиака през този период - отпуснете се повече, бъдете креативни, разхождайте се повече, общувайте с партньорите си, обръщайте повече внимание на децата, срещайте се с приятели. Избягвайте конфликтите. В четвъртък от 10:50 часа до 16:30часа бъдете внимателни, не предприемай...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи