Брой 12 19.III-25.III. 2019

Животът какъвто е: ​Мразеше ме

Днес съм единствената й подкрепа

Тихо пристъпих към старицата, която хранеше гълъбите. Не ме забеляза и продължи да хвърля ситните трохици. От известно време това беше единствената й утеха. Бавно сложих ръка на рамото й и нежно казах: "Хайде да се прибираме." Леля Мима не възрази и като послушно дете тръгна с мен. Спряхме пред дома й, на чиято врата имаше некролог на млад мъж. Старата жена погали снимката, измърмори нещо под носа си и с нежелание прекрачи прага на запустялата си къща. Колко тъга и мъка излъчваха тези четири стени! Откакто Влади - синът на леля Мима почина преди две години, времето за нея спря. Никой не идваше да я посети, нито пък се интересуваше от нея. Всички я забравиха.

Само аз - бившата любима на Влади, не я изостави. Всеки ден я посещавам, чистя, готвя супа и я водя на гроба на сина й, който също като майка си тъне в забрава. И ако днес съм единствената подкрепа на старицата и на моето рамо оплаква съдбата си, то преди повече от 10 години тя ме мразеше и проклинаше. Колко много обичах сина й!

По онова време, когато с Влади се влюбихме един в друг, бях преживяла тежък развод. Появата му в живота ми беше глътка чист въздух. Луди и млади, никой от нас не си даде сметка, че майка му ще иска за снаха жена, която няма минало зад гърба си. Леля Мима беше родила Влади в късна възраст, а година след това съпругът й починал, оставяйки я с невръстно дете. Имаше и дъщеря - Стефка, много по-възрастна от брат си, която отдавна се грижеше за свое семейство и не се интересуваше особено от майка си. По тази причина леля Мима залагаше огромни надежди на сина си.

Само че аз, прясно разведена, останала без дом и с малко дете, не влизах в плановете й като подходяща съпруга на Влади. В началото ме прие добре, защото предполагаше, че той ще се позабавлява ден-два с мен и после ще ме зареже. Но с времето връзката ни стана стабилна и все по-често той оставаше да нощува в квартирата ми. В интерес на истината с Влади не говорехме за брак, но съм убедена, че ако не беше своевременната намеса на майка му и това щеше да се случи. Докато двамата се радвахме на любовта си, леля Мима вече беше усетила в мое лице сериозна конкуренция и намери за сина си подходяща според нея съпруга. До ден днешен се чудя какво толкова видя в Таня и как реши, че тя ще направи Влади щастлив. Освен че никога не е била семейна, съперничката ми нямаше никакви по-особени качества. Само че когато кандидат-снахата разбра за съществуването ми, би отбой и се насочи към следващия красавец. Тогава си помислих, че леля Мима ще се укроти и ще се примири с избора на сина си. За да ме приеме, се стараех всячески да й се харесам. Купувах й подаръци за рождените дни, предлагах й помощта си в домакинството, носех й приготвени от мен сладкиши. Надявайки се да ме оцени по достойнство. За съжаление старата жена се оказа костелив орех и не само че не си промени мнението, а все по-ожесточено ме атакуваше. Още ме боли сърцето, като си спомня.

Веднъж, докато с Влади пиехме кафе у тях, тя нахлу с гръм и трясък в стаята. Обезумяла от гняв, ме зашлеви през лицето, после ме хвана за блузата, крещейки като луда: "Махай се от тук, мръснице. Вече съсипа един мъж, сега искаш да разбиеш живота и на сина ми!" Шамарът не ме нарани така, както думите й. Това беше едва началото. Няколко дни по-късно дъщеря ми се прибра разплакана и ми разказа, че някаква непозната възрастна жена я причакала на улицата и пред приятелките й заявила, че майка й е уличница. Горкото ми момиче беше съсипано от срам. Какво ли не направи леля Мима, за да ни раздели с Влади. Стигна дотам, че пред вратата на квартирата си намирах странни предмети, подобни на муски. Е, успя! Раздели ни, но не аз се отказах от любовта на Влади. Той обаче се промени, стана студен, гневен, а един ден ми посегна. Докато юмруците се сипеха по тялото ми, от устата му изригваха същите обиди, каквито ми отправяше майка му. Ще кажеш, че тя говореше вместо него. Така грозно приключи красивата ни любов. Тръгнах си и не се обърнах повече назад.

Минаха години. В живота ми влезе друг мъж, който по-късно стана мой съпруг. Семейството му ме прие с разбиране. Не ме осъдиха, не ме обвиниха в нищо. Сред тези хора осъзнах, че съдбата е била благосклонна към мен и дъщеря ми и навреме ми показа, че бившият ми приятел нямаше да ме направи щастлива. Един ден в града се разчу, че е станала ужасна катастрофа. От новините разбрах, че сред жертвите е Влади. Заболя ме: дълбоко в сърцето си пазех чувства към него. Скрита зад останалите опечалени, присъствах на погребението. И там, на гробищата, осъзнах, че докато съм жива, ще пазя спомена за любовта ни. Един по един всички си тръгнаха, дори Стефка. До самотния гроб, отрупан с цветя, останахме само леля Мима и аз, скрита зад дърво. Мръкваше, а старата жена продължаваше да стои до кръста на сина си. Изведнъж залитна, стори ми се, че ще падне. Без да се замисля, хукнах към нея и я хванах за ръката. Тя ме погледна, а в очите й нямаше сянка от предишната омраза. После, продължавайки да я подкрепям, една до друга тръгнахме по пустата алея. Вече две години не пускам ръката й. Стискам я силно, нежно и ще я държа, докато смъртта не я отведе при сина й. Понякога леля Мима се разплаква, отваря уста, но не й позволявам да говори. Знам, че иска да ми се извини. В такива моменти обръщам глава на другата страна и тихо казвам: „Замълчи!" Не искам извинения и разкаяния. Не й правя услуга, просто си представям как някъде там, на онзи свят, Влади се радва, че майка му не е сама.

Анелия

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"


Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – През седмицата ще получавате положителна енергия от звездите. Ще имате успехи както в работата (бизнеса), така и на любовния фронт. Особено след 20-ти, когато Слънцето преминава във вашия знак започва период, наситен с емоции, чувства, любов и вътрешна хармония. Избягвайте да вземате прибърза...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Абонирам се за вестник "Лична драма":

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи