Брой 38 19.IX-25.IX. 2017

Животът какъвто е:

Гледа ме не любимата, а отхвърлената дъщеря

Гледа ме не любимата, а отхвърлената дъщеря

Казвам се Фанка и съм на 75 г. На младини бях симпатична, но не красива. Омъжих се за добър мъж, който също не се славеше с хубост. Това ни липсваше и на двама ни, но ако човек има сетива, ще открие ценното в другия - в очите му, в косата му, в душата му. Е, въпреки всичко не можахме дълго да мелим брашно, не се разбирахме и когато дъщеря ни Стоянка стана на 15, се разведохме. Признавам, че вината за това беше у мен - влюбих се в друг.


Вторият ми мъж Иван, както може да се очаква, също не беше красавец, но беше нахакан и омайваше жените. Беше военен, дадоха ни гарсониера и аз, той и детето заживяхме в нея като семейство. Оказа се обаче, че със Стоянка жилището е станало тясно, и тя се премести при баща си. Аз скоро забременях от Иван и родих - за всеобща изненада, красиво момиче Соня. За нея - нашето слънце и надежда, давахме мило и драго. Аз напълно забравих за голямата си дъщеря. Ето това не ми дава покой и досега - срамувам се, че пренебрегнах Пепеляшка, когато се появи Принцесата. Много ми говореха, че правя грешка, упрекваха ме, съветваха ме, но когато човек оглупява, не слуша и не мисли.


Така Сончето израсна, обсипана с голямо внимание и грижи. Когато тя стана на 17, Иван се разболя и почина. Останахме двете, но вече бяхме купили гарсониерата и въпреки че бях вдовица, правех всичко така, че моето момиче да не чувства липсата на баща. Соня тъкмо навърши 19 г., намери един красив нехранимайко, който й завъртя главата. Ако Иван беше жив, нямаше да й позволи да се омъжи за него, но нали бях сама, вързах й се на акъла и не се противопоставих на брака й. Мъжът й се нанесе у дома, при което аз трябваше да се преместя в кухнята, а младите останаха в стаята. Там се роди и първото ми внуче - Симеон. Всъщност трябва да призная, че вече бях станала баба - на децата на първата ми дъщеря, но за мен истински внук беше синът на Сончето.
Че беше тесничко, беше, но не чак толкова, че зетят да пощурее да се изнесат на квартира. Реши го, нави дъщеря ми и наеха по-широко жилище, за което плащаха и по-голям наем. Парите все не стигаха, затова Соня взе да ме навива да продам гарсониерата и да отида да живея при тях. Сигурно няма да ви изненадам, като кажа, че постъпих точно така, както тя искаше. За мен беше отредена най-малката стаичка, но не това беше проблемът - когато парите от гарсониерата свършиха, зетят си вдигна чукалата, остави Соня и внучето и изчезна. Дъщеря ми не жали дълго за него, прехвърли грижите на Симеон на мен и набързо се омъжи в друг град. Аз вече бях пенсионерка и с пенсията издържах и себе си, и внучето. През първата година Соня плащаше наема за квартирата, но след това престана. Собствениците чакаха наема си, аз не можех да го плащам, затова след време ни изгониха. Соня дойде и си прибра детето, но мен остави на улицата. Преместих багажа си в мазето, което любезните хазяи ми предоставиха за един месец, и започнах да обикалям приятелките си и да преспивам ту при една, ту при друга.


Тогава се случи нещо невероятно. Стоянка - дъщерята, която бях забравила, ме съжали, дойде, взе ме и ме прибра при своето семейство. Баща й вече беше починал, така че не беше неудобно да заживея при нея. И досега съм там. Стоянка има малка пристройка, в която има шевна машина, прави дребни поправки на облекла и изкарва колкото да преживява. Мъжът й също като нея излезе добър човек и се държи с мен като с майка. Двамата нито веднъж не ме упрекнаха, че съм изоставила дъщеря си, че за тях нямаше нищо от продажбата на гарсониерата, а за Соня бях дала мило и драго.
Сега съм много болна, често лежа в болница, но Стоянка е непрекъснато до мен, трепери за здравето ми и ме гледа. Разбирам грешката си, не отричам глупостта си, но все още мисля за... Сончето. За дъщерята, която щом разбра, че сестра й ме е приютила в дома си, съвсем ме забрави. Симеон вече е голямо момче, често идва в града и се отбива уж да ме види, но все ми иска пари. Тайно от Стоянка му давам по малко от пенсията - крия се не защото дъщеря ми ще ми се кара, а защото въпреки всичко, което ми причини Сончето, те и двамата са моя кръв.
Това е целият ми скапан живот. Вярно било, че за глупостта почивен ден няма. Никога не съм мислела, че ще ме гледа не любимата, а отхвърлената дъщеря.


Фанка

Писмото е от печатното издание

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенАко сте родени под знака на Овен тази седмица може да ви изненада със събитие, което да има връзка с човек, с когото имате близки отношения. В някои случаи това може да има връзка с бъдещо майчинство или с раждането на дете. Изненади през седмицата ще има в града или селото, където живеете или в...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Кое във вестника предпочитате да четете?

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи