Брой 29 17.VII-23.VII. 2018

Животът какъвто е:

Години наред мама вярваше, че момичето, което открихме в болницата, е нейната открадната дъщеря

Преди много години мама загубила първородната си дъщеря Ана. Сестра ми е била едва на три години и за един кратък миг невнимание, тя изведнъж изчезнала. Полицията дълго разследвала случая, но и така и не разбрали кой я отвлякъл. Да загубиш рожбата си е ужасен удар за една майка и единствено подкрепата на татко, е насърчила мама да продължи напред. От този ужасен ден изминаха повече от 15 години, но тя така и не си прости загубата на малкия си ангел. Всяка минута от живота си мама се терзаеше и не спираше да си задава един и същ въпрос: "Как можах да загубя детето си?".


В края на краищата сърцето й не издържа и тя получи сърдечен пристъп. След като лекарите я реанимираха, болничният персонал я настани в обща стая. До нейното легло лежеше младо момиче, някъде на осемнадесет години. Заради тежка злополука, момичето страдаше от амнезия и нямаше никакви спомени за себе си и живота, който е водила. Един месец администрацията на болницата се опитваше да издирят нейни роднини, но без резултат. Никой не знаеше коя е тя и откъде идва.


Когато мама се почувства по-добре, тя започна да наблюдава внимателно непознатото момиче. "Боже мой, казваше мама, същите очи, същият остър нос, дори и маниерите й са досущ като моите. Това е тя - моята Ана." От този ден мама се промени. Лицето й блестеше от щастие, а в погледа й се четеше неописуема радост, че най-накрая е открила изгубената си дъщеря. Отне ни много време и нерви, но успяхме да приберем загубената ми сестра у дома. Ана продължаваше да не си спомня нищо, а мама се грижеше всеотдайно за нея, вярвайки, че най-накрая е намерила дъщерята, която дълги години смяташе за мъртва.


Разбира се, аз също се радвах, че открих сестра си, но за всеки случай реших да направя ДНК тест. Месец по - късно тестът беше готов и резултатите сочеха, че Ана не е моя сестра. Страхувах се, че тази новина ще убие мама, затова реших да скрия истината от родителите си. Така Ана заживя с нашето семейство и с всеки изминал ден забравях, че няма кръвна връзка с нас. Майка ми живя още шест години, но в края на краищата болното й сърце не издържа и тя почина. След погребението й Ана ми призна, че никога не е губила паметта си и знае, че не е моя сестра.


Оказа се, че е живяла в дом за изоставени деца и няма никакви роднини. Когато видяла в болницата каква надежда има мама, че именно тя е нейната открадната дъщеря, Ана решила да си замълчи, за да не разбива сърцето на една умираща жена. Но сега, след като мама вече не е между живите, тя искаше да напусне нашия дом. Разстроена от разказа й, веднага споделих всичко с татко, но отговорът му ме втрещи. От самото начало баща ми е знаел истината и самият той я уговорил да дари на мама щастие в последните дни от живота й. Между другото, тя наистина се казва Ана и въпреки че не е моя биологична сестра, аз я приех за такава. Ана продължава да живее с нас и за мен, и татко, тя е истински член на нашето семейство.



Източник и снимка: интернет

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенАко сте родени под знака на Овен това ще бъде седмица, в която ще се концентрирате към стриктното изпълнение на вашите планове и задачи.Сега обстоятелствата ще работят във ваша изгода и вие ще трябва максимално да се възползвате от тях.Вероятно точно през тази седмица ще направите важни планове ...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Във в. "Лична драма" предпочитам да чета за

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи