Брой 50 11.XII-17.XII. 2018

Животът какъвто е:

Години наред мама вярваше, че момичето, което открихме в болницата, е нейната открадната дъщеря

Преди много години мама загубила първородната си дъщеря Ана. Сестра ми е била едва на три години и за един кратък миг невнимание, тя изведнъж изчезнала. Полицията дълго разследвала случая, но и така и не разбрали кой я отвлякъл. Да загубиш рожбата си е ужасен удар за една майка и единствено подкрепата на татко, е насърчила мама да продължи напред. От този ужасен ден изминаха повече от 15 години, но тя така и не си прости загубата на малкия си ангел. Всяка минута от живота си мама се терзаеше и не спираше да си задава един и същ въпрос: "Как можах да загубя детето си?".


В края на краищата сърцето й не издържа и тя получи сърдечен пристъп. След като лекарите я реанимираха, болничният персонал я настани в обща стая. До нейното легло лежеше младо момиче, някъде на осемнадесет години. Заради тежка злополука, момичето страдаше от амнезия и нямаше никакви спомени за себе си и живота, който е водила. Един месец администрацията на болницата се опитваше да издирят нейни роднини, но без резултат. Никой не знаеше коя е тя и откъде идва.


Когато мама се почувства по-добре, тя започна да наблюдава внимателно непознатото момиче. "Боже мой, казваше мама, същите очи, същият остър нос, дори и маниерите й са досущ като моите. Това е тя - моята Ана." От този ден мама се промени. Лицето й блестеше от щастие, а в погледа й се четеше неописуема радост, че най-накрая е открила изгубената си дъщеря. Отне ни много време и нерви, но успяхме да приберем загубената ми сестра у дома. Ана продължаваше да не си спомня нищо, а мама се грижеше всеотдайно за нея, вярвайки, че най-накрая е намерила дъщерята, която дълги години смяташе за мъртва.


Разбира се, аз също се радвах, че открих сестра си, но за всеки случай реших да направя ДНК тест. Месец по - късно тестът беше готов и резултатите сочеха, че Ана не е моя сестра. Страхувах се, че тази новина ще убие мама, затова реших да скрия истината от родителите си. Така Ана заживя с нашето семейство и с всеки изминал ден забравях, че няма кръвна връзка с нас. Майка ми живя още шест години, но в края на краищата болното й сърце не издържа и тя почина. След погребението й Ана ми призна, че никога не е губила паметта си и знае, че не е моя сестра.


Оказа се, че е живяла в дом за изоставени деца и няма никакви роднини. Когато видяла в болницата каква надежда има мама, че именно тя е нейната открадната дъщеря, Ана решила да си замълчи, за да не разбива сърцето на една умираща жена. Но сега, след като мама вече не е между живите, тя искаше да напусне нашия дом. Разстроена от разказа й, веднага споделих всичко с татко, но отговорът му ме втрещи. От самото начало баща ми е знаел истината и самият той я уговорил да дари на мама щастие в последните дни от живота й. Между другото, тя наистина се казва Ана и въпреки че не е моя биологична сестра, аз я приех за такава. Ана продължава да живее с нас и за мен, и татко, тя е истински член на нашето семейство.



Източник и снимка: интернет

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенАко сте родени под знака на Овен, през тази седмица ще бъдете заредени с много оптимизъм и надежда за положителни събития и успехи. Преди всичко вниманието ви ще бъде насоченовъв финансов план, където ще имате възможност да се зарадвате на реални резултати и успехи.През тази седмица може да полу...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Гледам/чета за личните драми на хората:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи