Брой 46 13.XI-19.XI. 2018

Разтърсващи драми:

И ние, инвалидите, имаме право на щастие

Родена съм с детска церебрална парализа и откакто се помня, цял живот съм в инвалидна количка. За щастие ужасната ми диагноза не е оказала влияние на умствената ми дейност. Въпреки ограниченията на тялото ми, водех пълноценен живот: рисувах, учех чужди езици и програмиране, също така пеех в хор. Веднъж най-добрата ми приятелка Нина, с която сме заедно още от детството, поиска да си поговорим сериозно. С много обич в гласа, тя ми каза, че трябва да общувам с повече млади хора, за да мога и аз да срещна любовта. Знаех, че има право, но й отговорих, че съветът й е безсмислен, защото никой мъж не би желал да се среща с момиче като мен. След кратък спор, Нина ме убеди да си направя профил в социалните мрежи и да кача снимки, на които само лицето ми се вижда. Много скоро започнах да получавам покани за приятелство. С времето се сприятелих с много младежи, но един от тях стана специален за мен.


Христо беше студент, изключително романтичен и любезен. Пращаше ми стихове, посвещаваше ми любовни балади или просто си говорехме дълги часове по телефона. Една сутрин се събудих с усещането, че съм влюбена в моя виртуален приятел, в неговата душата и в уникалното му чувство за хумор. Но колкото повече Христо настояваше да се срещнем, толкова повече отлагах. Страхувах се от мига, в който ще разбере, че съм инвалид. Скоро обаче осъзнах, че няма смисъл да мамя човека, в когото съм влюбена и ако той отговаря на чувствата ми, ще ме приеме такава, каквато съм. Двамата си уговорихме среща в кафенето до новия мол. Нина ме закара с колата си дотам, настани ме на една маса и си тръгна.


Христо дойде с цветя и плюшено мече. Познах го веднага, както и той мен. Но щом видя инвалидната количка, лицето му пребледня, обърна се и напусна заведението. Чаках го повече от час, но напразно. Никога няма да забравя болката и унижението, които почувствах. В интерес на истината, подозирах, че точно това ще се случи. Как можах да повярвам, че някога ще срещна мъж, който ще ме приеме такава, каквато съм? От депресията ме извади вярната ми приятелка Нина. Тя не ми позволи дълго да тъгувам и неотлъчно бе до мен. Един месец след случилото се, се запознах с младеж с диагноза като моята. Той също беше загубил вяра в любовта, докато двамата не открихме, че сме един за друг. Година по-късно се оженихме. Андрей е мъжът на живота ми: ерудиран, интересен човек, гениален програмист. Благодарна съм на съдбата, че ми позволи да открия истинското щастие.

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Флорина Гарсия от Испания се буди една обикновена сутрин и осъзнава, че има много неща в живота ѝ, различни от предния ден. Тази жена твърди, че живее в паралелен свят и по тази причина през 2008 година, тя пише съобщение в един уеб сайт, обясняващо какво точно се е случило с нея.Флорина моли хората...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Гледам/чета за личните драми на хората:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи