Брой 12 24.III-30.III. 2020

Животът какъвто е: ​Съдби човешки

Играх подло, спечели съпругата му

Срещнах Игнат в много мъчителен за мен период. След поредица от нещастия изпаднах в депресия и се наложи да полежа в болница. Игнат работеше там като санитар. Всяка сутрин влизаше в стаята ми, поздравяваше любезно и се захващаше за работа. Никога не отговарях на поздрава му и намусено обръщах глава на другата страна. Понякога тайно го наблюдавах, струваше ми се, че тази професия не му подхожда. После една от сестрите ми каза, че искал да учи медицина, но не го приели. И бил женен.

Една сутрин той пак влезе в стаята ми, поздрави, изненадващо извади букет кокичета и ги сложи на шкафа ми. Когато си тръгна, взех нежните пролетни цветя и грижливо ги потопих в чаша с вода. На другия ден отново ме изненада, но този път с минзухари. Не разбирах идеята на неочакваните жестове и още в плен на обърканите си емоции нервно попитах: "Защо правите това? Защо ми подарявате цветя?" Игнат се усмихна и чистосърдечно отговори: "За да стопли пролетта и вашата премръзнала душа."

Същата вечер, преди да си легна, взех едно кокиче и го положих на възглавницата си. Заспивайки, ароматът му нежно галеше сетивата ми. Може би именно тогава любовта неусетно нахлу в живота ми. За първи път някой искаше аз да се усмихвам и за първи път непознат човек се докосна до душата ми. Отношението ми към Игнат вече не беше същото, студенината в очите ми изчезна и на нейно място се появи топлина. Допуснах го до себе си и му позволих да надникне в най-скритите кътчета на същността ми. И там, в онази мрачна болница, се роди едно силно приятелство, което аз помислих за любов.

След като ме изписаха, Игнат редовно ми се обаждаше. Интересуваше се от проблемите ми, опитвайки се да ме окуражи. Той умееше да слуша със сърцето си, знаеше как да утешава и да ти покаже, че светът не е толкова черен. Не флиртуваше с мен, напротив, по-скоро се отнасяше като загрижен брат. На въпроса ми защо ми помага, Игнат отговаряше, че е преживял подобна криза и знае колко е трудно, ако до теб няма човек, който да те подкрепя и разбира. Аз обаче си внуших, че съм специална за него. Втълпих си, че е влюбен, но заради жена си не смее да имаме интимни отношения. Един го изчаках след работа пред болницата и го поканих на кафе. Каза ми, че няма много свободно време, но аз бях настоятелна. Тогава телефонът му звънна, а той не вдигна. Знаех, че съпругата му го търси, и много се радвах, когато не й отговаря. Дълбоко в себе си тържествувах, мислейки си, че явно Игнат показва интереса си към мен. И тогава взех решение да се настаня в живота и сърцето му завинаги. Започнах да се преструвам, че отново преживявам кризи, обаждах му се по всяко време на денонощието. Чувах как жена му недоволства, но вглъбена в самозаблудата си, умело го манипулирах, използвайки чувството му за състрадание. Желанието ми да притежавам този мъж стигна дотам, че научих къде работи съпругата му и редовно я причаквах пред офиса й. Разказвах й, че Игнат ме е спасил от тежката депресия, че се грижи за мен, показвах й снимки на цветята и нагло я питах дали подарява и на нея пролетни букети. Настоявах, че с него ни свързва обща участ и че ако иска той да бъде щастлив, трябва да го остави да бъде с онази, която обича. Бях дръзка, нахална, безочлива, безсрамна. Ето така се заблуждавах, умишлено пренебрегвайки факта, че мъжът, в когото бях влюбена, постепенно се отдалечава от мен. Понякога не ми вдигаше телефона, а беше станал някак груб. Когато все пак си дадох сметка, че го губя, за пореден път помислих, че отчуждаването му е по вина на съпругата му. И реших да си изиграя последния коз. Обадих се на жена му и я излъгах, че с мъжа й отдавна сме любовници и много скоро той ще я напусне. Звучах толкова уверено, че тя ми повярва. После се обадих на Игнат и му казах, че след няколко часа напускам града завинаги и ако иска да ме задържи, трябва да бъде на гарата в два след полунощ, преди да пристигне последният влак. За моя изненада на гарата не бях сама. С куфар в ръка на перона стоеше съпругата на Игнат. В душата ми се надигна буря от емоции - тя си тръгваше, успях да ги разделя. Изведнъж от мрака изскочи добре познатата фигура. Сърцето ми се преобърна. Игнат идваше за мен. Но той спря за секунда, огледа се и тичешком се запъти... към жена си. Пред изумения ми поглед той я притисна към себе си, после се наведе, вдигна куфара, а с другата си ръка я обгърна през раменете и заедно потънаха в нощта. А аз останах на перона сама, вперила поглед в нищото. Пътят ми към любовта се беше затворил завинаги.

Днес знам, че съпругата му е била онази опора, при която Игнат е намерил спасение. Тя е и жената, в чиято ваза със сигурност ще има не само пролетни, а и есенни цветя. Той поиска да стопли с доброта премръзналата ми душа, а аз за благодарност без малко да разруша неговия свят.

Невена

Писмото е публикувано в последния брой на вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Ще трябва да направите още няколко крачки напред и желаната цел ще бъде постигната. Този период е белязан за вас от изпълнението на желанията ви, но само при условие, че ще проявите достатъчно постоянство и решителност. Новите върхове са готови да ги покорите - така че всичко зависи само от в...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи