Измяната ми е в кръвта

Казвам се Димитър, на 34, автомеханик. Когато преди няколко години се ожених за Валерия, вярвах, че никога не бих погледнал към друга жена. Но както казват, човек предполага, Бог разполага. Проблемът беше там, че аз съм много страстен и любвеобилен, а първата ми съпруга не ми обръщаше нужното внимание. Дори не криех от нея, че имам любовници. Те ми се обаждаха по всяко едно време, пращаха ми съобщения, но на жена ми не й пукаше.

Валерия искаше само деца, вкусни вечери и да се преструваме пред хората, че сме стабилно семейство. Може би затова, когато срещнах Марина, почти полудях от радост - тя беше перфектна, гореща, секси и ми обеща, че ще ме направи щастлив. Разведох се със съпругата си, която беше бременна с второто ни дете, и се ожених за Марина ... Днес, година и половина по-късно, отново си имам любовница. Защо ли?

Защото веднага след като й сложих брачната халка, моята идеална Марина се превърна в някаква истерична кучка. Напусна работа, чака аз да я издържам, непрекъснато ме следи и ми вдига луди скандали всеки път, когато нещо не й хареса. А с любовниците ми е толкова спокойно и приятно. Какво да ви кажа, дори с първата си жена се почувствах много по-добре, съжалявам, че се разведох и оставих децата си заради някаква вечно нервна жена.