Брой 46 14.XI-20.XI. 2017

Животът какъвто е: От последната поща

Като сме живи на 70, пречим ли ви?

На жена ми София повече й подхожда да ви пише, но като се случи нещо неприятно, тя се обижда на света и му обръща гръб. За разлика от нея, аз кипвам като младо вино, нищо че съм на 70, и добре соля всеки, ако си е заслужил.

Беше един от последните топли есенни дни и като привърших със судокуто – моята задължителната мозъчна гимнастика, изведох София на разходка. Наметнах я с шала, хванах я за ръка и тръгнахме през градската градина. През годините тя не се умори да събира есенни листа, а аз, за да не скучая, си пълня джобовете с кестени. Сетих се да променим маршрута и да идем до пазара, където продават печени на жар кестени.
Първо настроението ни развалиха младежи с колела. Хубаво си бяха сложили каски, но защо решиха, че алеите са само за тях, не знам. Започнаха да ни свирят, за да им освободим пътя, а не се движехме по велоалея. Като се разминавахме, чух мъжът да казва, че е по-добре никога да не остарява, ако ще се влачи като дроб. А жена му добави: „И да не си посмял да ме държиш за ръка, толкова е глупаво и смешно...“ Жена ми инстинктивно си дръпна ръката от моята, но аз я стиснах още по-здраво. За да спася настроението ни, извадих телефона си и започнах да снимам. Направихме си страхотно селфи, озаглавих го просто „Есен“ и го изпратих на сина ни в Дания. После срещнахме бивши колеги, поканихме ги на кестени, но те отиваха на кафе, и се разделихме.
И на мен, и на София още ни горчеше. Тръгнахме към вкъщи и по улиците се движехме внимателно. На поредната пешеходна пътека един възпитан мъж спря и ни даде път, но колата зад него го заобиколи. Спирачките изскърцаха и онзи едва се закова на сантиметри от София. Тя пребледня и се разтрепери, като чу момчето отвътре да й казва, че тази улица не води за гробищата... Като стигнахме тротоара, жена ми помоли да се качим на автобус и да се приберем.
Направихме го, хубавият ден вече беше провален. Попаднахме обаче на шумна тумба ученици с раници. Чух толкова арогантни и обидни думи, че аз, дядото, се изчервих. Направих на единия забележка, а приятелят му, като се обърна да види кой е този нахалник с претенции, така ме натисна с раницата си, че едва се задържах прав.
До вкъщи със София дума не си казахме. Като влязохме у дома и затворихме вратата, тя изплака: „Като сме живи по на 70, да не сме престъпници?!“ Не сме – това искам да кажа от мое и от нейно име.
Любен Димитров

Писмото е публикувано в последния брой на "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенАко сте родени под знака на Овен през тази седмица ви предстои „голямо чистене“ на безперспективни планове или отношения. Ще имате достатъчно кураж за подобни кардинални решения и действия.Мнозина ще очакват пратка или документ от друго населено място. Някои ще изпратят Коледен колет с подаръци ...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Какво най-често гледате по телевизията?

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи