Брой 50 10.XII-16.XII. 2019

Животът какъвто е:

Кой е виновника за развода?

Преди да се запозная с нея, си бях изградила следния образ: разведена, работи, сама е отгледала детето си, опитна жена, която стои здраво на земята. С доста остър език.


Мъжът ми описваше майка си като трудна личност. Разказваше за нея неща, в които не можех да повярвам.


Наистина не можех да си представя, че може да има толкова отрицателни черти. Че непрекъснато одумва хората и ги очерня. Той твърдеше, че тя е интригантка.


Аз виждам себе си като положителен човек, без злобни задни мисли. Подозрението ми е чуждо. Наясно съм с живота си и в началото винаги си мислех, че свекърва ми не може да е чак толкова лоша. Че и мъжът ми има известна вина.


Когато се запознах с нея, тя беше пълна противоположност на образа, който си бях изградила. Почтена жена, спретнато облечена, със студено къдрене. Учителка в училище от системата.


Двамата с мъжа ми – още тогава трябваше да застана нащрек, – непрекъснато се караха, и то по много грозен начин. Помислих си, Господи, те не са се виждали няколко седмици, защо така си крещят? Що за тон? Нито една мила дума, непрекъснато мърморене: „Как изглеждаш? Каква е тази вратовръзка? Цветът й изобщо не подхожда на панталона. Крайно време е да отидеш на фризьор. Няма ли да се засрамиш!“ И така нататък, без пауза.


Към мен беше учтива и сдържана. Но веднага си пролича, че не беше доволна: как така моето момче се е обвързало с една разведена с дете? Аз вече бях преживяла един брак и не го криех. Външността ми явно й допадна, образованието ми също – завършила съм история на изкуствата, – но не можа да се примири, че съм разведена с дете. Макар че и тя е като мен.


Аз обаче бях достатъчно самоуверена и не се уплаших от скритото й неодобрение. На Коледа за първи път ме посети в жилището ми. Мъжът ми се беше нанесъл при мен през октомври. Едва беше оповестила, че ще ни удостои с посещението си, и с мъжа ми се скарахме за първи път. Няколко дни преди идването на майка си той започна да мърмори. Изведнъж мебелите се оказаха неудобни, елхичката – по негово настояване бяхме купили благородна елха, – трябваше непременно да бъде поставена в дървено ведро. Електрическите свещи били кич и т. н. и т.н. Бях много учудена, че изведнъж стана толкова дребнав и педантичен. Освен това беше невероятно нервен, почти трескав. Никога не го бях виждала такъв.


Тръгнахме да търсим коледен подарък за майка му. Нищо не беше достатъчно добро, тя била жена с претенции. Още тогава трябваше да кажа, това е моето жилище, ти си мой гост. Аз прекарвам Коледа по свой начин, правя всичко само заради детето си. Твоята майка е само моя гостенка.


Днес си казвам, че ако поне беше проявил честност, ако беше казал: мама поставя тези и тези изисквания и аз не мога да й противореча, – щях да го разбера. Не мога да постъпя другояче, трябва да купя точно определена елха и да я украся по определен начин. Аз не съм от хората, които държат упорито на своето, и непременно щях да се съглася с него.


Вместо това той се държеше така, сякаш самият той изведнъж е почнал да цени извънредно високо някои неща. Макар да знаех, че изобщо не се интересува от тях. Вместо да ми каже, моля те, направи ми услуга, направи това и това, защото мама обръща голямо внимание на тези неща, той се преструваше, че прави всичко това само заради себе си. Това продължи през целия ни брак.


Въпреки това в началото полагах усилия да му угодя и нито веднъж не казах: стига толкова, край. Мислех си, че вече съм провалила един брак и е редно да положа повече усилия с този мъж. Вложих много в тази връзка. Родителите ми също ме натискаха.


Никой не го казваше гласно, но всички бяха на мнение, че само от мен зависи какво ще излезе от следващата ми връзка. Ала мъжът ми непрекъснато се променяше и аз постепенно осъзнах, че зад това се крие силното влияние на майка му.


Свекърва ми имаше силно съзнание за общественото си положение и се гордееше, че може да се нарече учителка. Нищо не беше достатъчно добро за нея. Мъжът й, с когото се развела, бил занаятчия, следователно не от „нейното ниво“. „Примитивен“, „не беше на ниво“ – така ми каза веднъж. Трябвало да се омъжи за него, защото забременяла с мъжа ми. След развода си попаднала в образователната система. Тогава липсвали учители. Вземали всеки, който пожелае. Тя придобила квалификация чрез допълнително обучение. Често се питах как тази жена се справяше с непокорните хлапета. Тя се обиждаше лесно и беше много несигурна, а децата веднага забелязват тези неща.


Скоро вече не можех да понасям, че тя непрестанно мърмореше и все ми намираше кусури. Веднъж мъжът ми се върна от посещение при майка си и разказа, че тя през цялото време ме укорявала в нещо, например, че той тръгнал на път с тази скъсана кожена чанта. „Жена ти явно не се грижи за вещите ти“ – казала му тя. Тогава си помислих, какво толкова страшно има? Мъжът ти е достатъчно възрастен, за да отиде при майстора и да му зашият чантата. Но бях прекалено тактична и не казах нищо. Даже лично занесох чантата на майстора.


Въпреки тези първи различия, аз се опитвах да търся разбирателство със свекърва си и бях склонна да се съгласявам с настояванията й. Тогава още не знаех, че ме одумва зад гърба ми. Първоначално отминавах злобните й намеци и се преструвах, че не съм чула нищо. В началото бях доверчива и вярвах в човешката доброта. Когато ни идваше на гости и оставаше по две – три седмици, даже й разказвах живота си. Защото си мислех, че по този начин ще изградим по-добра връзка. Разказвах й за детството си, за училището, за родителите си, за първия си брак. Много по-късно узнах, че е използвала всичко това срещу мен.


Един ден отишла при родителите ми и ме нападнала с най-груби думи. Дъщеря им изобщо не била възпитана, не можела да яде прилично, не можела да прави това и онова. Родителите ми били ужасени и разгневени. Въпреки това не посмели да ме защитят. Моите родители са обикновени хора, мама не събрала смелост да каже на една учителка, знаеш ли, не е редно жена като теб да говори такива неща. Родителите ми никога не се опитаха да я спрат. Вместо това се оплакваха на мен.


Като виждах как родителите ми заобикалят конфликтите, аз естествено не можех да се науча да се отбранявам. Никога не съм могла да отстоявам себе си в конфликтна ситуация. Никога не поисках сметка от свекърва си. Аз не съм от този тип хора, нямам смелост да издържа на пряк сблъсък. Винаги ставам несигурна, сърцето ми бие до пръсване и се разтрепервам. Мислех си: ако сега се скарам с нея, утре ще трябва да се сдобряваме. Нямах никакво желание да преживея всичко това.


Скоро родих момиченце. Малката беше много по-трудно дете в сравнение с дъщерята от първия ми мъж. Тя е интелигентна, но е много по-различна от сестричката си. Първата ми дъщеря е спокойно дете и е по-красива от малката. Интересно ми беше как свекърва ми – която обичаше да критикува първото ми дете, – ще се справи с новата ситуация. Ако съдех по досегашните й прояви, тя трябваше да не остави нищо добро в родната си внучка. Малката ми дъщеря е извънредно трудно дете. Много прилича на баща си. Когато не иска нещо, направо ни тероризира. Но нали е дъщеричка на сина й… Явно всичко е относително. Изведнъж детето се оказа не чак толкова лошо, „децата са си такива“. Свекърва ми стана необичайно сдържана.


Въпреки това продължи да ме ядосва с всичко, каквото можеше. С две малки деца аз постоянно бях затрупана с планини от пране, от време на време тя пристигаше, сортираше прането и гладеше. Но не пропускаше да се възползва от случая, преравяше гардеробите и след това разказваше, че й се наложило да подреди цялата къща, защото било страшно безредие. Веднъж прерови дори чекмеджетата с бельото ми и аз побеснях. Но и тогава не посмях да я спра.


Никога не съм прокарвала ясни граници. Един-единствен път й казах, че не разбирам защо не й харесва моето подреждане. След тази случка тя престана да се интересува от моите неща, оставяше ги демонстративно в някой ъгъл. Така си извоювах малко лично пространство.


Свекърва ми винаги нареждаше нещата така, че да глади, когато мъжът ми се прибира от работа. Веднага започваше да стене, ох, представи си, днес пак трябваше да гладя три часа. Всички трябваше да разберат: ако не съм аз да ви гладя дрехите, ще ходите в ужасен вид.


Единственият път, когато истински се скарах със свекърва си, беше, когато взе ризите на мъжа ми у тях. Впрочем никога не съм я молила да му глади ризите, тя го правеше доброволно. Една вечер се прибирах с колата и я видях на улицата. Стои на светофара с три ризи на мъжа ми на закачалки. На улицата! Едва тогава ми стана ясно, че тя демонстрираше пред всички в нейната и моята къща, че ни глади ризите. Този път не издържах. Жена, която има претенции за високо образование и култура, която държи толкова много на общественото си положение, се разхожда по улиците с ризи на закачалки! Казах й: „Това е последният път, когато вземаш ризите на мъжа ми, не смей повече да го правиш, не искам да ме излагаш.“


Свекърва ми не посмя да се развика. Само ми каза, че ако ги сложела в плик, щели да се измачкат. Беше малко обидена, но все пак не си отиде. Тогава си казах, че е трябвало да й се опълча по-рано. Че отдавна е трябвало да й спусна резето.


Твърде дълго бях кротка и мила. Даже когато се преместихме я взех при нас. Тя нямаше приятели и познати там, където живееше. Наистина й липсваха контакти. Тогава казах, че е добре да се премести при нас. Така ще има семейство, ще можем да се грижим за нея. Тръгнах да й търся подходящо жилище. Жилище, което да отговаря на представите й за подобаващ на положението й дом. Търсих навсякъде. Времената бяха трудни, пазарът беше ограничен, но накрая намерих жилище точно по нейния вкус в къща, където живееха само учители, адвокати, лекари. Наистина й хареса. За съжаление не забелязах, че жилището е с външни стени и се отоплява трудно. Днес тя трябва да плаща високи сметки за отопление и това й дава повод непрекъснато да ми натяква, че не съм се погрижила достатъчно добре за новия й дом. Като че нарочно съм си затворила очите за недостатъците му. Като че тя нямаше право да реши сама. Не, тя си знае своето: какво жилище съм й на тресла. Но никога не е тръгнала да си търси друго. Само се преструва, че съм я осъдила да живее до края на живота си в това трудно отоплявано жилище.


Когато се премести, аз й предложих, след като живее на пет минути от нас, да взема дъщеря ни от детската градина, да я води у нас и да обядваме заедно. „Аз и без това готвя, ти няма защо да готвиш само за себе си.“ Но и в този случай се постара да ми създаде проблеми. Идваше у нас само по изрична покана. Ако не беше официално поканена, не идваше. Всеки ден трябваше да й се обаждам и да питам: нали ще дойдеш? После пък започна да критикува яденето. Казах й, че може да идва и в събота и неделя, и без това готвя за голямо семейство, нека и тя да се храни с нас. Въпреки това в събота сутринта синът й трябваше да й се обади и да я попита дали желае да дойде. Първият й въпрос беше какво ще има за ядене. Казвахме й какво ще сготвя и тя отговаряше: ще си помисля. Никога не получавахме ясен отговор. Но от самото начало ни беше ясно, че ще дойде. Само че първо разиграваше този театър. Веднъж я попитах: не би ли желала писмена покана? Няколко дни ми беше много обидена.


Положих големи усилия да й намеря приятели. Тя много искаше да пее в общинския хор и често ме обвиняваше, че ако си била останала в родния град, там си имала кръг от познати и членовете на хора. Което не беше вярно. Една позната на родителите ми веднъж я завела на излет с членовете на църковния хор. Един ден срещнах тази позната и тя ми заяви, че никога повече не иска да вижда свекърва ми. Обясни ми, че всеки път, когато се срещали, свекърва ми започвала да ме одумва. Обидни думи за първата ми дъщеря и за мен, че нищо не съм правела, както трябва, в домакинството ми царял хаос, никакъв ред, никаква система. След като разбрах това, престанах да й търся приятели.


Откривах все повече недостатъци у мъжа си, явно наследени от майка му. Аз бях свикнала от родителите си, че когато се връща вкъщи, човек разказва как е минал денят му. Че разказът може да трае две или пет или петдесет минути. Преживяванията винаги са интересни. За съжаление моят мъж не умееше да разказва. Прибираше се вкъщи и не казваше нищо. Често го питах, хайде, разкажи ми, нищо ли не ти се е случило днес? Тогава идваше подканата да задавам конкретни въпроси. Само така можел да ми каже нещо. Винаги се чудех какви конкретни въпроси бих могла да му задам. Нали не знам какво е преживял през деня. Поговорихме си, попитах го защо не знае какво да ми каже и се оказа, че при тях не е било така. Никой не се интересувал от преживяванията на другия. И това се е запечатало в сърцето му: каквото и да разказвам, другите не се интересуват от мен. Това беше отново силното влияние на майка му. Той се опитваше, макар и несъзнателно, да й внуши определена представа за нас. А когато тя идваше на гости, винаги се чувстваше задължен да постъпва така, както тя очакваше от него. Да се откаже от себе си. Когато бяхме сами, често се излягаше на дивана и гледаше телевизия. Когато майка му беше там, не смееше. Това не беше прилично. Веднъж му казах: „Това е твоят дом. Ако майка ти не харесва програмата по телевизията, да иде в гостната стая и да чете книга. Или да направи нещо друго.“ Но той изпитваше истински страх, че няма да отговори на представите й за него. Интересното беше, че когато пуснехме телевизора, тя сядаше с нас и гледаше. И то с удоволствие, без критика и мърморене. Но иначе постоянно твърдеше, че никога не гледа телевизия. Ала когато я питах гледала ли е еди-кой си филм и как го намира, тя винаги имаше мнение. Налагаше си неща, които вътрешно не приемаше. И не само тя. Синът й също трябваше да върви по нейния път.


Мъжът ми всяка сутрин ядеше мюсли и постоянно мърмореше, че не го харесва. Много пъти съм го питала защо продължава да го яде. Ти си свободен човек, казвах му, но той ми отговаряше, че това е най-здравословната храна. Все си налагаше неща, които го правеха агресивен и гневен, защото не му доставяха никакво удоволствие. Защото бяха в противоречие с потребностите му. Това е голям товар за една трайна връзка.


Вечер, щом се прибираше вкъщи, започваше да играе с децата. Но винаги раздразнен и мрачен. Правеше го с вътрешен гняв. Казах му: „И без това се прибираш ядосан и изнервен, защо си налагаш да играеш с децата, не е ли по-добре да ми разкажеш какво си преживял и да ти олекне? А пък ако не искаш да ми кажеш, иди в парка и тичай няколко часа, качи се на колелото и обиколи квартала, така ще се върнеш с добри чувства.“ Не, той бързаше да се прибере вкъщи и си играеше с децата, макар че играта не доставяше удоволствие нито на него, нито на тях. Защото добрият баща е длъжен да прави точно това. Каква глупост. Но той упорито отказваше да ме чуе.


Междувременно се разведохме. Оттогава свекърва ми не ме посещава и когато се срещнем на улицата, не ме удостоява с поглед. Тази жена никога не ме е уважавала. За съжаление това важи и за мъжа ми. В началото ми разказваше какво му е говорила за мен и аз имах чувството, че ми е съюзник. Често ми повтаряше: виждаш ли каква е? По-късно възприе критиките й. Сигурна съм, че ако днес ги попитат защо бракът ни се е разпаднал, и двамата ще отговорят, че е по моя вина.



Източник и снимка: vmh-bg.com

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Мнозина ще почувстват скука и недоволство от текущата си работа. Старайте се да не сте разсеяни, защото това може да ви създаде проблеми. Пазете се да не изгубите важна информация. Бъдете внимателни със своя нрав и не се дразнете от нищо. Отношенията с колегите и особено с шефовете могат да с...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи