Брой 25 19.VI-25.VI. 2018

Необяснимо:

Лилит - първата жена на Адам

"И зверове пустинни ще се срещат с диви котки, и песоглавци ще си подвикват един другиму; там веди ще отдъхват и ще си намират покой."


Старият завет, Книга на пророк Исая, 34:14.


Веда – в славянската митология и българския фолклор това е женско същество от рода на самодивите и русалките, което броди през нощта и причинява зло.

„Уикипедия”


Старият завет, а и цялата официална християнска доктрина са много категорични, че всички беди на първия човек Адам идват от неговата съпруга. Дори някои деноминации твърдят, че човечеството трябва с праведен живот да изкупва до второ пришествие първородния грях, в който жената е дала на мъжа божественото познание, на което няма право.


Но според неофициални апокрифни източници

Адам донякъде е извадил късмет, защото преди да се появи Ева, е имал дори още по-зла съпруга – Лилит.


Лилит е като изтрита с гума от всички християнски свети книги. Единственото място, на което се споменава, е горецитираният текст от Книгата на пророк Исая. Това, което на български е веда, на английски е Lilith.


Разкази за нея са останали само в езически и еретични документи. Образът й преминава през множество религиозни вярвания и митологии, но общо взето се свежда до едно и също – непокорна и силно сексуална жена, от която мъжете се боят повече, отколкото от самия Сатана.


Най-много сведения за Лилит има в кабалистичната литература. Нейният образ е част от еврейската демонология. Според източник от тази мистична традиция от 13. век – Sefer ha-Zohar,


Йехова създава Лилит от пръст също като Адам.

Появата им на света е напълно равностойна. Тя обаче се бунтува срещу мъжа си и го напуска. Дори има наглостта да произнесе непроизносимото име на Бога на глас.


Тогава за по-сигурно Бог превръща едно от ребрата на Адам в нова, втора съпруга. А оттам следват много рестрикции за жените в патриархалното общество. Макар че, както вече знаем, и те не свършват много работа срещу женското коварство – Ева, въпреки че е дериват на мъжа си, пак успява да го изкуши.


Според апокрифен сборник с кабалистични текстове от 11. век - Sepher Ben Sira, конфликтът между Адам и Лилит възниква, защото съпругът настоява по време на секс съпругата му да е под него – класическата мисионерска поза. Така се стреми да наложи авторитета и превъзходството си над нея. Тя обаче отказва, защото се смята за равна с него. Все пак и двамата са създадени от пръст и от една и съща всемогъща ръка.


Затова отлита във въздуха и повече не се връща.

Тогава Бог по настояване на изоставения съпруг праща три ангела, които я намират чак в Червено море. Но въпреки заплахите, които й отправят, тя отказва да се върне при властния си съпруг. В други източници се твърди, че накрая Лилит така се разбунтува против цялото устройство на Вселената, замислено от Бог, и неговия човек Адам, че пристава на Сатаната.


В легендата за Лилит отекват по-ранни митове от шумеро-вавилонския епос, създадени още през четвъртото хилядолетие преди новата ера. В тях Лилит е представена като крилат женски демон, който убива деца и грози със смърт родилките. В същата си роля се появява в асирийските, еврейските и ханаанските текстове. Тя е месопотамската Ламащу, либийската богиня-змия Ламия и славянската веда.


В различни предания я наричат „нощно чудовище” и „пищяща сова”.

С Лилит и всички нейни митологични деривати се свързват най-вече непокорството и лъстта. През Средновековието винят нея и нейните потомки от Сатаната – сукубусите – за нощните полюции на мъжете, нещо съвсем естествено и нормално за тийнейджърите и младите мъже. Монасите се пазели от такива „мокри сънища”, като спели с разпятия върху гениталиите си.


Лилит олицетворява страховете на мъжете от женската сексуалност и бунта срещу патриархалния свят. Тази непокорна, лъстива грешница често е представяна като антипод на богобоязливата и благородна матрона, олицетворена от Дева Мария. На всичко отгоре тя е изключително плодовита и от съвкупленията си


със Сатаната ражда дневно по сто деца – най-вече момичета.

Затова е обвинявана за напълването на света със зло. Легендите за нея целят да покажат, че когато женската сексуалност бъде оставена без контрол, тя става разрушителна за мъжете и установения от тях ред.


Затова се свързва и с нощта, времето от денонощието, когато уж силният пол се страхува и е уязвим, когато превъзходството му във физическа сила няма никакво значение. Лилит е прогонена от християнските писания, но мъжкият ужас от нея избива в митологията и апокрифите. Някои тълкуватели на християнството я идентифицират със


змията, която дава ябълката на познанието на първите хора.

Смята се например, че изображението на същество с женски голи гърди и змийска опашка на западната фасада на парижката катедрала „Света Богородица” всъщност е точно Лилит.


Лилит е любим образ на школата на прерафаелитите от 19. век в Англия. Появява се в произведенията на викторианския поет Робърт Браунинг. Тя е основен фокус на съвременното вещерско движение „Уика”. В астрологията „тъмната луна Лилит” символизира емоционалната интелигентност и инстинктите. За феминистките пък тя е богинята-майка. Показателно е, че нейният еквивалент в славянската митология е ведата. „Веда” идва от „знание”.


Автор: Елена Кодинова

Източник и снимка: obekti.bg

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенАко сте родени под знака на Овен през тази седмица една загуба свързана с близък човек ще ви изненада и то не само вас.ИЗбягвайте да споделяте своите професионални или лични дела извън дома си, защото едно определено събитие ще провокира един злонамерен интерес към вашите дела. Поради тази причи...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Във в. "Лична драма" предпочитам да чета за

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи