Брой 37 10.IX-16.IX. 2019

Животът какъвто е:

Мамо, дебела ли съм?

„Здравейте, аз съм дебел човек, дебел, дебел, дебел.“


Извадени от контекста, тези думи, излезли от устата на 6-годишно момиченце – тестер на играчки в Мател, звучат малко шокиращо. Това са такива думи, които се надяваш, че детето ти никога няма да използва публично. Това са думи, натоварени с болка и осъдителност, пише Кейти Хърли в The Washington Post.


За своята история от корицата на Time, свързана с новото, подобрено Барби, Елиана Доктърман наблюдавала малки момиченца, докато си играят с новите кукли. Докато едно момиченце се изказва директно в коментарите си за тялото на куклата, друго се опитва да пощади чувствата на Барби, като спелува думата - „Д-Е-Б-Е-Л“.


Как така толкова малки деца са се научили да осъждат другите за формите и размерите на телата им? За съжаление, няма прост отговор. Между едва доловимите подмятания в дома, влиянието на медиите, общуването с връстници и смаляващото се детство (много момиченца порастват бързо напоследък) всеки божи ден малките дами консумират и възприемат безброй послания, свързани с вида на тялото.



Много родители знаят, че трябва да внимават с подбора на думи, когато говорят за собствените си тела. Наясно сме, например, че изричането на неща като „Чувствам се дебела днес“ или „Изглеждам ли дебела в тези дънки?“ изпращат вредни послания на малките момиченца. Родителите избягват тези открити изявления и ги заменят с коментари относно физическата сила, правейки усилие да изградят в момичетата увереност за собствените им тела. Но какво става с по-завоалираните изказвания, които се прокрадват между редовете?


Неотдавна бях на опашка в Gap и станах свидетел на разговор между майка и дъщеря, който отправи много завоалирано, но много силно послание, свързано с тялото. Малко момиченце, около 6-годишно, изтича към майка си със зимни ръкавици на ръцете. „Намерих едни, обаче не ми харесва много как ми седят“, съобщи тя с онзи категоричен тон, който често използват децата на тази възраст. „Правят пръстите ми да изглеждат кльощави.“ Обърна се към майка си за потвърждение. Отговорът на майка ѝ ме изненада. „По-добре, отколкото да изглеждат дебели“, каза тя, без да ѝ мигне окото.


Това може и да е било единичен случай. Всички сме имали моменти, в които търпението ни се изчерпва, както и лоши дни, и понякога отговаряме, преди да се замислим за възможното въздействие на отговора. Но какво, ако не е било единичен случай? Ако това послание е било част от множество подобни?


Години наред работех с момиченце, което се бореше със своята представа за тялото си, със самочувствието си и с чувството си за безпокойство. Животът в семейството ѝ се въртеше около постоянни разговори за качване на килограми, загуба на килограми, тренировки и модерни диети.


В постоянно търсене на перфектната диета майка ѝ постоянно изхвърляла храни от дома им и говорила вманиачено за калории, захари и „лоши“ храни. Не ме разбирайте погрешно, майката е имала само добри намерения. Поддържането на здравословно тегло е било непрекъсната житейска битка за нея и просто е искала да улесни дъщеря си в това.


Разговорите за вида на тялото и най-различните диети били прекалено объркващи за малкото момиченце и то развило собствената стратегия за справяне с негативните емоции, които изпитвало почти цял ден: скришно хранене. Събирало си стотинки, за да си купи снаксове от машината в училище и ги ядяло нощем по тъмно. Правейки това, то отговорило напълно на внимателно създаденото около него самосбъдващо се пророчество: малко момиченце, безсилно пред съблазънта на вредните храни.


Последни проучвания показват, че деца на по 2-3 години могат да прихванат поведението на майките си, критикуващи нечие тегло. А изследване, цитирано от Common Sense Media, разкрива, че половината от момичетата и една трета от момчетата на възраст между 6 и 8 години мислят, че тяхното идеално тегло трябва да е по-малко, отколкото в момента. Време е да се замислим как говорим на децата за вида на тялото.


Лесно е да се установят няколко правила относно разговорите за външния вид, включително премахването на думата „дебел“ от речника ви, както и избягването да се коментира размера или формата на нечие друго тяло. Но по-сложно става, когато дъщеря ви ви се появи с трудните въпроси. „Дебела ли съм?“ или „Ще напълнея ли, ако изям това?“ говорят много за вътрешната борба в едно малко дете.


Кара Нейтърсън, педиатър и един от най-добре продаваните автори на New York Times с поредицата си The Care and Keeping има няколко чудесни съвета как да се говори за външен вид с малките момиченце.


"Винаги съм чувствала, че най-важното нещо, което може да направи един родител, е да бъде честен“, обяснява Нейтърсън. „Но когато става въпрос за проблем, особено такъв, свързан с теглото, може да е невероятно трудно да не се прескочи тънката линия между предпазването на детето и искреността.“



Как родителите трябва да отиграват въпроси и притеснения относно външния вид? Започваме така:


Отговаряйте на въпросите с въпрос

Нейтърсън предлага да се използват реплики, които завързват разговор, за да може детето да разкрие чувствата си. „Какво те кара да задаваш този въпрос?“ може да е добра отправна точка.„Това е най-добрият отговор, защото дава възможност на детето да обясни откъде произтичат притесненията му“, обяснява Нейтърсън.


Важно е да държите разговора отворен. Когато излизаме с решения как да се реши проблема, затваряма разговора. За да помогнем на малките момиченца да се справят с тези трудни теми и объркващи емоции, трябва да слушаме повече, отколкото да говорим.


Мерете си приказките

Думи като „дебел“ и „пълен“ понякога се използват в опит да се опишат животни в книжките, играчки или други измислени герои. Макар и да изглежда безобидно към момента, това би могло да изпрати смесени послания. Понякога безобидните изрази, възприети в ранна детска възраст, може да се превърнат в негативно мислене в по-зряла.


Емили Робъртс, психотерапевт и автор на Express Yourself: A Teen Girl’s Guide to Speaking Up and Being Who You Are, предупреждава родителите да подбират думите си внимателно. „Не квалифицирайте хората като дебели нито по друг признак, свързан с теглото, не категоризирайте другите по тегло“, казва Робъртс. „Така изпращате послание, че виждате теглото, а не характера им.“



Говорете за силни страни

Децата имат нужда да чувстват, че някой ги изслушва и разбира. В тази връзка е важно да се вслушвате в притесненията на дъщеря ви, свързани с тялото ѝ. Бъдете съпричастни с нея и говорете какво става, когато детето трябва да се справя с емоционалните и физически промени, които настъпват, докато то расте. След това насочете разговора към позитивното.


Изключителна важно е малките момичета да чуват положителни неща за телата си. Говорете за физическата сила и за това, което телата им могат да направят за тях (висенете от катерушките, например, никак не е лесна работа). Възпитавайте ги в здравословно хранене и забавни тренировки. Гответе заедно и помогнете на дъщерите си да контролират здравето си, така че възприемат позитивното послание: те имат силата да живеят здравословен и щастлив живот. Това е послание, което си заслужава да бъде споделено.


Кейти Хърли е детско-юношески психотерапевт и учител за родители в Лос Анджелис. Автор е на книгата The Happy Kid Handbook: How to Raise Joyful Children in a Stressful World.



Източник и снимки: noviteroditeli.bg

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Енергията тази седмица е изключително амбициозна за вас, така че се концентрирайте върху кариерата си. Това е прекрасно време за интервю или за стартиране на собствен бизнес. Имате много таланти и способности, така че не позволявайте на никой да ви задържа. Периода ще ви донесе нови цели и на...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи