Брой 46 12.XI-18.XI. 2019

Животът какъвто е:

Мемоарите на една майка

Дрискарис! – провиквам се по стълбите с драматичния глас на Денерис Таргериен, когато зове дракона си Дракарис в „Игра на тронове“. Таткото на малкия Антон долита в стаята, готов за поредния епизод смяна на наакан памперс.


Като не толкова млади, но затова пък зелени родители (както стана ясно в предния брой на „Жената днес“, с любовта на живота ми се сдобихме с нов член на семейството – Антон) в началото сменяме нааканите памперси в екип – Родител едно премахва памперса, Родител две държи краката да не нагазят в нааканото, следва нова игра на Родител едно, който позабърсва акото да не се посипе навсякъде, докато бебето се пренася от Родител две към банята. Там продължаваме да действаме като отбор „Черешка“ –


Родител две държи здраво бебето,

като с едната ръка покрива пъпчето, което трябва да се пази от вода, докато падне, с другата ръка придържа главичката, за да не клюмне, с третата ръка… да не се отвличаме, докато Родител едно проверява на вътрешната страна на лакътя колко е топла водата и измива внимателно, но обилно, нааканото място и околностите.


Като следваме принципа, че най-доброто лечение е профилактиката, с подсичането се борим още преди да е цъфнало, като поддържаме хигиена в подпамперсното пространство и мием с вода след всяка голяма нужда. Особено внимание обръщаме на гънките.


Но да започна отначало.

Запомнете, че всеки знае повече за отглеждането на бебета от вас. И не се страхува да дава съвети.


Преди да родя… и след това

След като преживях доста леко и приятно бременността, дойде време за баш събитието. До този момент най-сериозната медицинска процедура, която беше разваляла жизнерадостното ми съществуване, беше вадене на мъдрец, та се зарадвах, че до раждането се разминах само с една нищо и никаква паник атака.


Наложи се да раждам секцио, заради факта, че късно се сетих да я свърша тази работа, и сутринта преди операцията се замислих какви лъжливи копелета са писателите фантасти, които чета от малките класове. Още през 80-те те ми обещаваха в недалечното бъдеще бебетата да се раждат по разнообразни цивилизовани начини, които не включват клизма, игла в гръбнака, кръв и други достойни за всеки уважаващ себе си филм на ужасите процедури. Къде е бъдещето, когато ти трябва?


За щастие раждането в моя случай премина без ужаси, благодарение на готиния хирург, когото си бях избрала, и екипа на болницата, който направи преживяването човешко.


Антон се роди, изплака, показаха ми го, изплаках и аз.

Понеже на операционната маса лежах в поза „Исус на кръста“ – на едната ръка абокат със система, а на другата апарат за кръвно, изпитвах невъобразима потребност някой да ми забърсва сълзите, които се стичаха в ушите ми. Чак ми стана смешно, като се замислих как го произнасям. Страшни смешки, смешни страшки.


Как се чувстваш, попита ме преди операцията анестезиоложката. Като в „Доктор Хаус“, отговорих й с пресилено чувство за хумор. Защо точно този сериал си избра, попита ме тя.


Защото повечето епизоди имат хубав край.

Зловещите мисли, които ми минават през главата, докато лежа на операционната маса и усещам дърпане и опъване, въпреки че съм наясно, че ме режат, шият и лепят, моментално отлетяха, когато ми донесоха резултата – миниатюрен, притихнал, розов, твой.



Единственото, което ме интересува, е диша ли. От деня, в който докторът го извади от мен, поне до сутринта след абитуриентския бал, когато таксито го стовари снощен.


В реанимацията

Първите часове в реанимацията не знаеш къде се намираш, благодарение на качествения материал, който тече благо по системата във вената ти, както и на десетките разговори по телефона с роднини и приятели, които неизбежно започват с „Добре, три и сто, 50 сантиметра“, преминават през добри съвети и завършват с пожелания подобна радост да сполети и тях.


Хубаво е да ти се падне приятна жена за компания, която също току-що е преживяла каквото и ти и можете да си споделяте и да обсъждате нещата от живота и живота от нещата, както пееха едно време Братя Мангасариян.


В реанимацията сме легло срещу легло с полякинята Ани, омъжена за българин (Ани, ако четеш това, координатите ми са в редакцията, обади се да пием по бира и да запознаем Антон и Юлия), с която си говорим какво съветва Петър Дънов за имената на децата (съвършеното име е с нечетен брой букви, кратко, но не галено), че бебето трябва да засуче не само зърното, но и ареола на гърдата, за да е успешно кърменето, чия свекърва прави по-съвършена баница (моята) и какво ли още не.


Между придремванията и споделените съвети и животи от стаята чувам какво се случва в родилното – една жена ражда нормално. Ужасно е!


Ужасно. Виковете съвсем не са като по филмите,

а истински и смразяващи кръвта звуци на болка. По-късно си говорим с една акушерка, която ме успокоява, че първо дори и да вика, жена, която ражда нормално, бързо забравя болката и още по-бързо се възстановява, и второ най-силно викали представителките на мургавия етнос, защото смятали, че така ще им обърнат повече внимание. След това обсъждаме темата с приятелки и става ясно, че традицията повелявала под прозореца на болницата да стоят роднините и колкото повече се мъчела родилката и по-силно викала, толкова повече пари се давали за бебето. За вас лъжа, за мен истина.


Горната акушерка се шегува, че вече толкова често жените сами избирали да раждат секцио, че въпросът бил „Нормално ли роди, или вагинално?”


Да ви предупредя, че първите дни след Цезарово сечение сутрин се чувствате като обърната по черупка костенурка, безпомощна и печална, гърчите се в леглото в отчаяно търсене на опорна точка и лост, с които да повдигнете клетите си телеса. Като ходите до тоалетната, имате чувството, че… абе ужасно е, но минава, хайде да не развалям цялата изненада.


През цялото време си мислех за онзи стар виц, дето един мъж влиза в Спешното с нож, забит между плешките. Докторът го пита:


– Боли ли ви?

Мъжът отговаря:

– Само като се смея.

Та така и при секциото – боли само като се смеете. И като кашляте. И като се изправяте, и като сядате, и т.н.


Списък с нужните неща

Първите дни в болницата обядът се състои от супа, която изглежда като нещо, което бебето е изакало, и десерт, който изглежда като нещо, което бебето е повърнало. На вкус, за огромна моя изненада и радост, яденето обаче изненадващо става.



Изчетох целия интернет в търсене на Списъка с нужните неща за престоя в болницата. Общо взето, пригответе си багаж като за два дни на морето, минус бански, шапка и слънцезащитен спрей, плюс вилица, лъжица, нож, чаша за чай, нощница за кърмене, превръзки и удобни широки гащи.


И мокри кърпички. Десетки, стотици мокри кърпички.

В един момент разбирате, че мокрите кърпички са новата хавлия, която Дъглас Адамс възпя в „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Забърсват бебешко повърнато, стават за тоалетна хартия (моля, изхвърляйте в кофата), освежават, дезинфекцират… предполагам, че тези с лайка стават и за чай (не пробвайте това вкъщи).


А и както знаем, мокрите кърпички са чисти, докато са мокри.


Към края на престоя си в болницата вече сте се сприятелили толкова много с тях, че успявате да постигнете непостижимото – да извадите само една мокра кърпичка от пакета, без да тръгнат още три.


Мистичното кърмене

Някъде към третия ден от раждането на Антон баба ми тревожно звъни по телефона и пита: От коя гърда почваш да кърмиш бебчо? От лявата, – отговарям след кратка справка с коя ръка пиша и на коя гърда отговаря.


Защо бе, Станиславче, защо от лявата?!? Ако закърмиш бебето от лявата гърда, ще стане левичар, – информира ме мъдрата ми родственица, която разбира от суеверия и не се страхува да ги припомня, и ме обвинява, че не почвам от дясната като нормалните кърмачки, а аз я обвинявам, че не се е сетила по-рано да ме предупреди за това бедствие.



Много жени имат проблем с кърменето в началото.


Вижте, да се кърми е много лесно. Слушайте внимателно, няма да повтарям: с едната ръка държите бебето, с другата хващате гърдата си на буква С, за да му помогнете да засуче, с третата…


Шегувам се. Да се кърми е изключително трудно, докато му хванеш цаката. Много добре разбирам майките, които кърмят по молове, пейки, заседания на Европейския парламент, космически мисии и къде ли още не. Те просто искат да демонстрират пред целия свят, че са овладели изкуството на кърменето.


Лично аз като кърмеща майка намирам


кърменето за нещо твърде интимно

и свързано с определени хигиенни норми и предпочитам да го извършвам на удобен офис стол тип председателски в усамотение вкъщи и далеч от тълпи.


Като стане дума за кърмене, винаги се сещам за онзи епизод на сериала „Малкълм“, в който момчетата попаднаха на училище за родители и след края му единият от братята на Малкълм възкликна: „Жените са кравите при хората!“ Така е. И ако не си достатъчно млекодайна, другите жени ти дават съвети как да станеш. Общо взето, още простото тройно правило, доктор Спок и Мечо Пух са го казали отдавна:


колкото повече кърмите, толкова повече кърма имате.

Ако изпитвате затруднения в тази област, съветът ми е: не спирайте да опитвате, викайте консултант по кърмене, оставете бебето да се бори и да пореве, за негово добро е. Ако до една седмица обаче не почне да качва килограми, да знаете, че не го правите правилно.


Когато започнах да овладявам магията на кърменето, се запознах с Парадокса на кърмата – имаш най-много кърма точно в гърдата, на която бебето точно този момент не е.


Кърменето изглежда лесна и проста работа, но само на теория и докато гледате как другите го правят. Наложи ли се вие да кърмите за пръв път, осъзнавате, че това е една сложна наука, нещо между органична химия и теоретична физика, но придружена с рев, ужас и болезнено подути вторични белези.


Самозаблуда е, че всяка жена,

в момента, в който стане майка, може да кърми, а бебето си засуква съвсем естествено. Трябва някой да науча и двама ви за правилната поза и техника и то не с видео в интернет, а в реално време. Важното е да докарате в една плоскост вашето зърно и устничките и краката на бебето и да набутате първото във второто. Като чуете „мном мном“, значи сте удостоена с голямата награда за правилното изпълнение. На петия ден Антон така засука, че след като спря да яде и аз се оригнах.


Изобщо не знам хората, които имат дете, как намират време да вършат нещо друго. Бебетата са като новините – никога не спират. Или са гладни, или са наакани, или спят толкова сладичко, че им правите милиони снимки.


Дрискарис

Някой като ме пита какво прави бебето, аз без колебание отговарям едно и също: Яде, спи и ака – тия три неща. Понякога не му е проблем да ги прави и едновременно.


Едно бебе започне ли да гледа твърде одухотворено, значи ака. Гледам го, че мисли нещо твърде задълбочено и си викам: не му е чиста работата. И познах. Оцапал пейзажа.



Първи принцип на памперса гласи, че едва след като смените напишкания памперс, бебето ще се изака. Просто всички бебета обичат да акат в чист памперс. Естети от съвсем ранна възраст.


Всяка майка има доста време за размисъл, докато сменя памперси, така и аз. Например именно в такъв момент се роди идеята ми цветът за дрехи, познат като „горчица“, да получи ново име специално за дизайн на бебешки дрешки и мода за кърмачки, а именно „ако от коластра“.


Криейтив

Човек стане ли майка, спира да се чува какво говори. Аз се хващам, че произнасям реплики от следния вид: „Ака ли малкото ми слънце?“ или „Хайде да се оригне сладкото ми бонбонче“.


Някъде на третата седмица разбрах какво е имал предвид авторът на крилатата фраза „ядеш и ревеш“. Това е, когато бебето е твърде ядосано, за да спре да реве, докато яде.


Къпане

В началото къпането се извършва бавно и предпазливо, за да не се счупи бебето. Докато е съвсем мъничко не го търкате, а само го поливате, за да порасне. Като цветенце. Тъй като на бебетата банята им е неприятна, докато са съвсем невръстни, не е лошо да им пеете, дори да имате гласа на мадам Едит от сериала „Ало, ало“, чието уникално музикално изпълнение принуждава клиентите да си поръчват сирене, за да си запушват ушите.


Сън сънувах

Забравете за нощния живот какъвто сте го познавали досега – дискотечки, барчета, сладка дрямка, сериалчета. Имате ли си бебе, нощите са резервирани.


В първите седмици лиричното „Сънувах, че спя“ придобива съвсем реални измерения. Хубавото е, че веднага щом бебето заспи, като скачен съд и вие заспивате. Не се тревожете, че няма да го чуете, ако има нужда от нещо през нощта, то ще се погрижи да ви събуди.


Ако бебето реве, но не иска да яде, най-вероятно се е наакало. Научих това по трудния начин. Милото, цяла нощ се буди и плаче, аз му бутам гърдичка да хапне, говоря му. Обвиних пълнолунието, че му действа раздразнително. Обвиних съседите, че са си надули любимата гръцка чалга. Пък то чисто и просто било наакано.



Изключително важно е да поддържате бебето от единия край сухо, а от другия нахранено. Ако сте спазили тези две условия, всяко здраво хомосапиенсче в кърмаческа възраст ще е щастливо и или ще спи, или ще си се занимава с нещо негово си, докато кротко си лежи. Изключително важно е във втория случай да не се намесвате, а да го оставите да се запознава само с околните предмети и собствените си мисли. Ако още от малко го научите да го носите непрекъснато на ръце и да го занимавате с нещо, ще създадете поредното мамино детенце, което ще страда от скука и от което само ще се оплаквате, че краде цялото ви време.


На всяка жена й се е случвало да си помисли,


че не е добра майка.

Но да си добра майка, е като да си добър човек – трябва да полагаш усилия за това призвание непрестанно. Човек се учи, докато е тъп. Няма жена, която да се е родила научена да е майка. Това е трудна наука, която изисква много любов, внимание, съсредоточаване, четене на книги и форуми, слушане на съветите на приятелки, минали по този път, на педиатри и пресяване на научените факти.


Ако сте чули например, че щом бебето спи много, значи е нахранено и му е добре, не вярвайве. Понякога мъникът спи, за да си пести силите. Затова ако се отдава на дрямка твърде дълго (повече от три часа през деня), се налага да го храните по-често. Заблуда е и че щом бебето спи в шумни компании, значи обича да му е шумно.


В повечето случаи то просто се изключва.

Както е казал не помня кой най-тъмно е преди разсъмване, така и при бебетата, но обратното – на детенцето му е най-весело точно преди да се разплаче. Но, ако сте от благословените родители като нас, едно кърмене или едно АМ ( адаптирано мляко) и свеж памперс по-късно слънце и щастливо бебе ще изгреят отново във вашия двор.


Следете сигналите, които детето ви дава, ако си лапа ръцете и отваря уста, значи е гладно, ако се присвива, значи има колики, ако протяга крачета, извива гръб и мирише, значи е дрискарис.


И помнете – на спокойни родители и бебето им е спокойно, така че спазвайте принципа на Карлсон, който гласи „Спокойствие и само спокойствие“.



Източник и снимки: jenatadnes.com

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Първата половина на седмицата е много енергична и противоречива. Интуицията ще ви подскаже какви материални проблеми трябва да решите и кои ще се окажат просто загуба на време. Важна среща или отговорни преговори има риск да се провалят в последния момент или да не бъдат успешни. Вторник е яс...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи