Брой 42 17.X-23.X. 2017

Животът какъвто е:

Митът "Пияна жена - весела къща"

Жените, както и мъжете, пият и за удоволствие. И за да го маркират като такова, имат нужда да се измъкнат от задръжките си. Познавам много жени, които пият умерено. Познавам такива, които пият неразумно. И знам със сигурност, че зад една пияна жена често стои една много мрачна, тъжна и самотна къща.


„Пияна жена - весела къща". Така у нас народната мъдрост е обобщила представата си за женското пиене (да не кажа пиянство). За народа, свикнал на леки или по-тежки алкохолни приключения, подпийналата българка е по-скоро поразпищолила се, иначе рядко използваща алкохол жена, чиито задръжки падат дотолкова, че поведението й да развесели домашното огнище. Защо не - и да поразгорещи влязлата в тиха устойчивост семейна креватна идилия...


Всъщност според проучване на Световната здравна организация за 2015 година у нас годишно жените изпиват по 8.7 литра чист алкохол. За сравнение мъжете на родната територия се представят с почти тройно по-голямо количество - 24.3 литра. Погледнато общо и разпределено на 365 дни излиза, че българките са наистина твърде умерени пиячи и чисто статистически проблем с женското пиене у нас няма. И да, в сравнение с други нации (например в скандинавските страни или във Великобритания) у нас жените като цяло нямат сериозни обвързаности с алкохола.


Макар и да не са влязли масово в болестното състояние на алкохолната зависимост ( според класификатора с болести на Световната здравна организация - ICD 10 от 1992 г., алкохолната зависимост е включена в раздела „Психични и поведенчески нарушения, дължащи се на психоактивни вещества" под номер F10.2) в последните години българките пият все по-редовно и все повече.


Имам приятелка, която познавам от повече от двадесет години. Реализирана, работеща жена, майка на две деца, с не толкова устойчива, но прилична кариера, красива и доста секси.


През годините, къде пряко, къде през други хора, разбирах какво се случва в живота й. Премина пред обичайните „женски" събития - необмислен и сравнително ранен брак по любов, дете и изневери, драматична раздяла и последващото типично „отвързване на коня" във всякакъв смисъл, после втори брак, още едно дете и повторение на първия сценарий.


Преживя и своите моменти на пълно сриване, от които отстрани изглеждаше, че се възстановява благодарение на книги са самоопознаване, йога практики, кампанийни спортувания на все по-странни спортове и поредица от здравословни режими на хранене. В различните моменти от тези над двадесет години, в които животът ни засича тук и там, тя беше ту напълно срината, тук изправена и насилено навита като пружина за „красотата на живота", ту пък реално и здраво стъпила на земята.


Преди малко повече от година се случи така, че се срещнахме само двете на един наш си, женски обяд. Като истински любител на виното, заразглеждах винената листа с любопитство и я попитах за нейните предпочитания.


„О, аз не пия нищо - каза ми тя. - Ти не знаеш ли, че се лекувах от алкохолна зависимост?"...


Не, не знаех. В нашето общество, където всички знаят всичко още преди то да се е случило, точно тази информация беше останали встрани от полезрението ми, а моята не чак толкова близка, но все пак приятелка, междувременно беше водила една ужасно изтощителна битка - тази с алкохола. Така и се заговорихме за нея - аз - над чашата розе, а тя - с кана домашно приготвена лимонада.


„Не знаеш как става така, че пиенето ти вече се превръща в болест - казва ми моята приятелка. - При мен започна с чаша вино сама пред телевизора. Година по-късно нямах нужда нито от телевизор, нито дори от чаша - пиех по петстотин грама твърд алкохол направо от бутилката."


Организмът й, очевидно предразположен към развиване на алкохолна зависимост, я беше предал бързо и окончателно. Беше се справила със специализирана помощ. „Нямаш представа на първата сбирка на анонимните алкохолици с колко приятели се видях"...


За разлика от мъжете, оказва се, че жените много по-бързо успяват да си дадат сметка кога пиенето им се превръща в проблем и макар и не толкова често, все пак по-често от тях търсят помощ за решаването му. Някои успяват да върнат контрола над чашката с помощта на собствената си воля и хората около себе си.


Според статистиките оказва се още, че жените, живеещи с алкохолно зависими мъже, са много по-склонни да останат дълго до тях и да ги подкрепят в борбата им за излизане от това заболяване, отколкото мъжете партньори на жени алкохолички.


Онази приказка за развеселената почерпена жена у дома важи само, когато това не се превърне в по-честото й състояние.


В момента, в който то се развие в проблем, партньорите мъже са по-склонни да си тръгнат, при това при всякакви обстоятелства, включително наличието на деца. Това, разбира се, много често задълбочава още и още затъването в пиянството на изоставената половинка.


Когато говорим за жените и пиенето, трябва да си дадем сметка за още нещо важно. И то е, че у нас принципно жените винаги са пиели, т.е. това удоволствие не е станало „женска работа" покрай еманципирането на женския пол. Да, навлизането на дамите в бизнеса и усвояването на неговите „мъжки" правила върви ръка за ръка и с някои съпътстващи „разпускащи" навици - чашата вино на обяд с колегите, следобедното питие след работа, после пък онези две-три чашки у дома. Но истината е, че близостта с алкохола у нас е въпрос на история и отколешни традиции, от които жените не са били изключение.


Самата аз имам едно наистина паметно напиване. Поводът беше пореден семеен скандал, предвещаващ близкия край на една уж голяма любов.


Без да усетя, се натрясках с водка, която погълнах като вода. Резултатът беше истерично отпускане на нервите (алкохолът винаги отключва доминиращата ти емоция в момента и я оставя да се развихри напълно неограничавана), последвано от безпаметен сън и зверско главоболие на другия ден.


На сутринта под очите ми се бяха настанили два черни джоба, в които се беше събрала цялата отрова от напиването им. Разкараха се оттам чак в късния следобед, а, честно казано, вечерта бях почти напълно готова за нова доза. Единствено силното ми чувство за реалност, отговорността към децата ми и страхът да не затъна тогава, когато те имат най-силна нужда от мен, ме спаси от следваща, по-следваща и още по-следваща злоупотреба. Беше ми трудно да устоя. А и си давам сметка за още нещо - че просто наистина извадих късмет.


Жените пият по същите причини, по които пият и мъжете.


Защото им е трудно и алкохолът ги отпуска. Защото имат нужда да минат през някакви емоции и изпитания. Защото напрежението и отговорностите ги затискат, а постояното изискване на обществото да спазваш определени модели и да бъдеш на състезателната писта, често те вадят от човешки образ.


Жените, както и мъжете, пият и за удоволствие. И за да го маркират като такова, имат нужда да се измъкнат от задръжките си. Познавам много жени, които пият умерено. Познавам такива, които пият неразумно. И знам със сигурност, че зад една пияна жена често стои една много мрачна, тъжна и самотна къща.


Имайте го предвид, когато видите някъде следващата неразумно „почерпена".


Източник и снимка: webcafe.bg

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенАко сте родени под знака на Овен през тази седмица могат да възникнат благоприятни обстоятелства за развитието на финансовите ви отношения и интереси. През седмицата ще имате среща или разговор с хора, с които няма да имате бъдещи контакти. Това ще бъде благоприятно време за всичко свързано с де...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Какво най-често гледате по телевизията?

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи