Брой 21 22.V-28.V. 2018

Животът какъвто е:

Намерих любовта до контейнера за смет

Искате ли да чуете една красива история? Живея в малък затворен град, а населението се състои предимно от военни. Когато бях на трийсет години, моят уж верен мъж, се разведе с мен и изчезна с любовницата си в неизвестна посока. Така с децата останахме напълно сами, без всякаква подкрепа. Естествено, не ми оставаше време да мисля за личния си живот. Работех като медицинска сестра в болницата на смени, а след работа се посвещах на дома и децата.


Това се случи в навечерието на Нова година. Децата украсяваха елхата, а аз приготвях салатите за утрешната тържествена вечеря. После почистих кухнята и реших да изхвърля боклука. На улицата вече беше доста тъмно, духаше студен вятър, а снегът падаше на едри парцали. Трябва да кажа, че зимите в нашия град са много ветровити и студени. Набързо изхвърлих боклука, когато внезапно забелязах, че до контейнера лежи човек. Беше прилично облечен, затова си помислих, че може би му е прилошало ненадейно. Но щом се наведох над него, през носа ме удари такава воня на алкохол, че без малко да повърна. Обърнах се и си тръгнах. Приближавах входа на къщата, а непознатият мъж не ми излизаше от главата. В края на краищата аз съм медицинска сестра, спасявам животи и не бих могла да оставя толкова лесно човек на умре на студа.


Върнах се обратно до контейнера и се опитах да събудя непознатия. Блъсках го, ритах го - напразно. Аз съм слаба жена, нямам кой знае каква сила, но с огромно усилие на волята и с помощта на един съсед, успях да довлека непознатия до жилището си. Момчетата скочиха от леглото си и с изцъклени очи наблюдаваха как майка им влачи чужд човек по земята. Най-накрая успях до го набутам в кухнята, завих го с одеяло, и капнала от умора легнах да спя. Цяла нощ не можах да мигна. Непрекъснато се ослушвах, но всичко си беше тихо и спокойно. А на сутринта непознатият се събуди и смутено помоли да си вземе душ. След банята го поканих на лека закуска и тогава той ни разказа, че вчера е гостувал на стар приятел от казармата, пийнали повече, но когато си тръгнал, алкохолът го съборил до контейнера. Мъжът си изпи чая, благодари ми и си тръгна.


Същата вечер със синовете си седнахме на празничната трапеза. Тихичко нареждах подаръците под дървото, запалих фенерчетата и малко след като започнахме вечерята, чухме, че се чука на вратата. Не очаквах гости, но отворих. На прага ми стоеше непознатият мъж, а ръцете му бяха пълни с торби, торта и цветя. Е, поканих го да влезе. Аз изпих чаша шампанско, но гостът ми отказа, защото се страхуваше, че отново ще заспи до някой контейнер. От този ден той започна да ни посещава често и всеки път ме отрупваше с цветя и подаръци. Момчетата го приеха добре и бързо намериха общ език. А няколко месеца по-късно Димо, това е името му, стана мой съпруг. Той е моряк, старши механик на кораб, много компетентен и любезен човек. Животът ми с него е приказка, а скоро очакваме на бял свят да се появи и третият ни син. Понякога хората ни питат как се запознахме, а Димо се усмихва лукаво и с насмешка отговаря: "Жена ми ме намери на боклука. Изми ме, изчисти ме и ме прибра!".



Източник и снимка: интернет

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенАко сте родени под знака на Овен в края на месеца ще отделите време за размисъл и преценка на изминалият период от 2018. Пред вас е едно многообещаващо лято, но именно поради тази причина няма да искате да го пропилеете. Тази седмица разговорите ви ще бъдат свързани именно с бъдещите ви планове ...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесва ли ви стр. 21 "Възход и падение"?

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи