Брой 46 13.XI-19.XI. 2018

Всичко е любов: Моята първа и последна любов

Научи ме, как да й дарявам щастие в леглото

Когато синът ми Явор съобщи, че ще се жени, много се зарадвах. Откакто съпругата ми почина преди две години, с него живеем сами. Мъже сме все пак и трудно се справяме с делничните ангажименти. Да сготвим, дрехи да изперем, да изчистим и изгладим - тези нормални домакински работи ни се опираха. Синът ми си имаше свой живот и самотата ме потискаше. Понякога ми писваше и ядосано казвах на Явор, че е време да доведе момиче у дома. Хем да има кой да сготви една топла супа, хем и той да спре да ергенува. Явор се смееше и шеговито отговаряше, че скоро и това ще стане. Затова приех новината, че и вкъщи най-накрая ще се усети женска ръка, като блага вест. Веднага звъннах на приятелите си, за да им се похваля, че момчето ми води снаха.
Настъпи и денят, в който щях да се запозная с годеницата му. От сутринта бях в треска, сякаш аз ще се женя. С Явор цяла седмица чистихме и лъскахме апартамента - да не се срамуваме пред момичето и майка й.
Аз си купих нов костюм, избръснах се старателно, внимателно избрах цветя за бъдещата снаха и майка й, и зачаках. Не знаех много за избраницата на сина ми, освен че е загубила баща си отдавна.
Надвечер входната врата се отвори и от коридора чух гласове. Хванати за ръце, Явор и едно красиво момиче влязоха в стаята. Изправих се, покашлях се и точно да започна тържествената реч, с която да я приветствам за добре дошла, когато стройната фигура на някаква жена ги избута и застана пред мен.
За секунда загубих ума и дума. Затворих очи, после бавно ги отворих - не беше видение. Пред мен стоеше моята първа любов - жената, която ме научи на всички тънкости в секса. По онова време й виках кака, защото бе с 4 години по-голяма от мен. Румени бузи, бяло лице, а гърдите й напираха, сякаш ще пръснат копчетата на блузата й. Тогава бях на 17 - млад, неопитен и все още девствен. Здравка живееше на съседната улица и често навестяваше младежките ми сънища. Тя бе въплъщение на еротичните ми фантазии. Съседката ме поглеждаше, намигаше ми палаво, а многозначителният й поглед ме караше да се изчервявам до ушите.
Беше топла майска вечер, когато видях, че Здравка се прибира с пълни торби от магазина. Като добър съсед, изтичах да й помогна, а за благодарност тя ме покани на домашен ликьор. Без да подозирам какво ме очаква, приех. Някъде след третата чаша, лицата и на двама ни пламнаха. Може би от жегата кака Здравка разкопча първото копче на блузата си, няколко минути по-късно - второто, разкривайки красивата си гръд. Младежкото ми сърце, изпълнено със страст, биеше толкова силно, че заплашваше всеки момент да изскочи от гърдите ми. Внезапно тя ме погледна с премрежен поглед и попита дали съм бил с момиче. Не знаех какво да й отговоря, но тя разбра. Белите й ръце се протегнаха към мен и ме притеглиха здраво. Тази нощ станах мъж. На сутринта, опиянен от силни чувства, й казах, че искам да се оженя за нея, а тя се разсмя и отговори, че още съм малък. Срещахме се тайно. От нея научих, че мъжът трябва да се отнася с жената като към богиня.
Наесен заминах да уча в друг град, а когато се върнах, разбрах, че кака Здравка се е омъжила и се е преместила да живее в дома на съпруга си. Неочакваната вест ме натъжи: чувствах се така, сякаш съм загубил близък човек. Известно време страдах, но младостта е непостоянна и скоро се утеших, намирайки си нова любима.
На 22 се ожених. Съпругата ми беше интелигентна жена, умна и начетена, но в леглото се държеше като монахиня. Прилагах всички уроци, на които ме научи Здравка, ала без успех. Брачният ни живот се оказа скучен и лишен от страст. Понякога, докато гледах половинката си, която спеше с ролки на главата, спомнях си за бялата гръд на моята първа любима и мечтаех отново да я срещна. Така и не я забравих, въпреки че минаха години.
И ето сега моят блян, от плът и кръв, стоеше срещу мен. Позна ме от пръв поглед, както и аз - нея. Гледахме се развълнувано, но пред децата прикрихме емоциите си. Цяла вечер нямах очи за никой друг, освен за Здравка. Сърцето ми биеше лудо и нито помня какво ядох, нито какво пих. Младите, отдадени един на друг, не забелязаха бушуващите чувства помежду ни. Обсъждаха сватбата, гостите, които ще поканят, и т. н. Мислех си, че ако дъщерята прилича на майка си, то тогава синът ми е голям късметлия.
Няколко дни по-късно някой звънна на вратата. Отворих, а на прага стоеше Здравка. За щастие, бях сам, Явор и годеницата му щяха да са на море цяла седмица. Тази нощ мечтата ми се сбъдна. Някогашната страст се разгоря и изпепели и двама ни. На другата сутрин наблюдавах Здравка, докато се обличаше. Тялото й беше все така красиво, гърдите й бяха наедрели. Стиснах я в обятията си и прошепнах в ухото й: „Ти си моята първа и последна любов! Никога няма да те изоставя, не можем да се оженим, но обещавам, ще съм твой до края!“
Когато децата се върнаха, двамата се държахме сякаш нищо не се е случило. В деня на сватбата седяхме един до друг, тайно се поглеждахме и си припомняхме вкуса на целувките си.
Сега със Здравка сме рода, но това не ни пречи да се срещаме тайно в един хотел в съседен град. Не искаме никой да подозира какво бушува в душите ни, хората едва ли ще ни разберат. Поводи все намираме.
Не знам докога ще продължи нашата любов, пропита от страст. Ако зависи от мен, тя никога няма да има край.
Бащата

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Флорина Гарсия от Испания се буди една обикновена сутрин и осъзнава, че има много неща в живота ѝ, различни от предния ден. Тази жена твърди, че живее в паралелен свят и по тази причина през 2008 година, тя пише съобщение в един уеб сайт, обясняващо какво точно се е случило с нея.Флорина моли хората...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Гледам/чета за личните драми на хората:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи