Брой 46 14.XI-20.XI. 2017

Животът какъвто е:

Не бързайте да се развеждате

Колко пъти съм чувала от моя приятелки, че много по-добре живеят сами. Принудена съм да се съглася с тях, защото да убедиш жени, които са зависими от мъжете си, е трудна работа. Всички те вярват, че ако останат сами, ще живеят "по - пълноценно". Семейният ми живот беше кратък. Подобно на повечето млади семейства, така и нашият беше наситен с конфликти, караници, но всичко бледнееше пред всекидневното пиене на съпруга ми. Затова нямах никакво желание, дъщеря ми да вижда как всяка вечер баща й се налива с алкохол. Пет години съвместен живот с такъв човек и в деня, в който ми стана напълно ясно, че нищо няма да се промени, аз напуснах съпруга си.


След раздялата ни бившият ми мъж не ме потърси нито веднъж. Отначало се напиваше от мъка, но много скоро си намери нова жена и напълно забрави за мен и дъщеря ни. Но и аз започнах да си подреждам живота: намерих си работа, а детето записах на детска градина. След работа оставях дъщеря си на родителите ми и с приятелки излизахме на кафе.


Цялото ми семейство ме подкрепяше, затова не усещах самота.


Но изминаха години. Дъщеря ми порасна, нуждите й станаха по-големи и празният, безгрижен живот приключи. На всичкото отгоре, омъжените ми приятелки започнаха да ревнуват мъжете си от мен. Все по-рядко ме канеха да им гостувам и все по-малко поводи имаше, за да се съберем компанията както преди. Спаси ме само това, че си намерих любовник. Внимание, подаръци, цветя. Всичко би било наред, ако той не беше женен. Този факт никак не се понрави на баща ми и в неговите очи аз се превърнах в безпътна уличница. Все още живеех с родителите си и всяко посещение на любовника ми, караше баща ми открито да показва недоволството си. Не исках да се разделям с женения си любовник, затова просто свеждах очи и се правех, че не забелязвам ненавистта на татко.


С времето всички приеха, че животът ми се развива по-различно и упреците спряха.


Всички свикнаха, освен аз самата. На всяка почивка, било то рожден ден или Нова година, вечно бях сама. Разбира се, бях заобиколена от роднини, но в сърцето си усещах празнота. Болеше ме и ми бе обидно, че любовникът ми идва, само да ме поздрави и отново се прибира при жена си. Но никога не се осмелих да покажа явно недоволството си, а и нямах право на това. От самото начало ми беше ясно, че той няма да напусне семейството си. Понякога се опитвах да споделя болката си с някоя приятелка, а те винаги ми отвръщаха, че съм безделница, на която могат само да завиждат.


И за какво да ми завиждат? За това, че мога да виждам любовника си само в определени дни?


Да, винаги имах пари, защото той ми даваше. Можех да си позволя да си купя всичко, което пожелая или да отида на скъпа почивка. Но с кого да ида? Може би на млади години бих се радвала на свободния си избор. Но вече съм на четиридесет години и копнея за домашна топлина и уют. Винаги съм казвала на дъщеря ми, че първите години от семейния живот са най-трудните и си струва да правим компромиси. Може би и аз избързах с развода. Разбира се, беше по-лесно да се върна при родителите ми, отколкото да се опитам да променя съпруга си. А може би и аз не бях жената, от която той се нуждаеше. В края на краищата моят бивш съпруг се ожени повторно, създаде ново семейство и сега е добър съпруг и баща. Всичко това започнах да да осъзнавам, когато беше твърде късно... Затова, не бързайте да се развеждате. Подобно действие ще промени завинаги живота ви.



Източник и снимка: soul.hozvo.ru

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенАко сте родени под знака на Овен през тази седмица ви предстои „голямо чистене“ на безперспективни планове или отношения. Ще имате достатъчно кураж за подобни кардинални решения и действия.Мнозина ще очакват пратка или документ от друго населено място. Някои ще изпратят Коледен колет с подаръци ...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Какво най-често гледате по телевизията?

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи