Брой 26 25.VI-01.VII. 2019

Всичко е любов: ​Бягство от самотата

Не беше просто секс, а терапия

Бягство от самотата

Не беше просто секс, а терапия

Така се случи, че едва надянал брачната халка, останах вдовец. Коварна болест сполетя съпругата ми Деница година след сватбата и тя си замина от този свят. Дълго време след смъртта й не бях на себе си. Нощем докосвах булчинската й рокля, стисках зъби и се питах защо на мен съдбата отреди най-горчивата хапка. С какво се бях провинил, че ми отне възможността да съм съпруг и баща? С времето човек не само свиква да живее с болката, а и се привързва към нея. И затова страданието започна да ми носи мазохистично удовлетворение. И през ум не ми минаваше, че трябва да се отърся от тъгата и да продължа напред. Не бях нито първият, нито последният, загубил половинката си. Намирах в мъката си нещо възвишено и на чуждите проблеми гледах със снизхождение. На приятелите, които открито ме съветваха да потърся късмета си още веднъж, отговарях недвусмислено и грубо. Никога не бих позволил друга жена да заеме мястото на покойната ми съпруга.

Изминаха няколко години. Животът ми се въртеше в един и същ кръг. Прибирах се, приготвях си сандвич, отварях си бира и до късно се взирах в телевизора. Понякога разговарях със снимките на Деница и задължително завършвах с фразата: "Липсваш ми!"

Една вечер някой позвъни на вратата. Не очаквах гости, а и не бях сред най-предпочитаните домакини, затова се учудих кой ли се е сетил за мен. Звънецът звънна втори път - дълго и настойчиво. Когато отворих, на прага стоеше братовчедът Христо. Зад гърба му любопитно надничаше непозната жена, а до тях нехайно бяха захвърлени два сака. Нямаше как да държа гостите на вратата и с нежелание ги поканих да влязат. Преди да отворя уста, Христо сам заговори. Съпругата му Дора останала без работа и се записала на курс за фризьорство, но не можели да си позволят да плащат квартира два месеца. И сега ме умоляваше да я приютя. А той щял да ми се отблагодари подобаващо, щом се върне да я прибере. Докато го слушах, скришом наблюдавах жената на братовчеда. Изглеждаше почтено момиче, красиво, с едри гърди и тънка талия. Защо пък да не им помогна? Колкото и да беше привлекателна, Дора не ме интересуваше - нали съм вдовец и още оплаквам покойната си любима.

Измина седмица, после втора. Присъствието й не ми тежеше, напротив. Като фурия Дора запретна ръкави и изчисти цялата къща до блясък. Освен това се оказа превъзходна готвачка и за първи път след смъртта на съпругата ми опитах домашна храна. През деня ходеше на курсове, а вечер сядаше срещу мен на масата и с часове обсъждахме разни теми. Дора говореше мило и любезно, а когато се разминавахме из къщата, усещах, че ме наблюдава внимателно. Понякога я чувах да си тананика тихичко и да пристъпва от крак на крак, сякаш танцуваше с невидим партньор. Движенията й навяваха страст и копнеж. Опитвах се да извръщам глава до момента, в който усетих, че ме гледа така, както никоя жена не би трябвало да гледа братовчеда на съпруга си.

Всичко започна онази нощ. Бях си легнал, а тя се вмъкна в стаята ми. Облечена в тънка прозрачна нощница, с ухаещо на пролет тяло. С рязък замах остана гола пред мен. Гърдите й бяха стегнати и налети, особено сега, когато желанието буквално извираше от нея. После нощта и денят, мъката и радостта, се сляха ведно. На другата вечер историята се повтори. Не беше просто секс, а бягство от самотата и връщане към живота. Забравих, че съм вдовец в траур. Така я карахме, докато Христо не дойде да си я прибере. Щастлив, че съм им помогнал, братовчед ми не спираше да ме пита как да ми се отблагодари. Слушах го и усмихнато клатех глава. Нима можех да му кажа, че не аз на тях помогнах, а съпругата му - на мен. Тя ме изтръгна от депресията, дари ме със сладък живец, върна ме в света на живите. Няколко дни след като си тръгнаха, прибрах на тавана булчинската рокля на Деница. Сложих снимките в албум, а на тяхно място окачих картини. Година по-късно срещнах жена, която се превърна в целия смисъл на живота ми. Към днешна дата сме родители на син и дъщеря. Редовно се чувам със семейството на Христо. Гостуваме си по празниците, пращаме си подаръци. Братовчед ми е щастлив, а и как няма, щом има до себе си стихия като Дора. А аз съм й благодарен, защото ако не беше тя, още щях да оплаквам покойната си съпруга и да се взирам в миналото, откъдето ме дебнеха призраците на отчаянието и самотата.

Бранимир

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Съвет към всички знаци на зодиака през този период - отпуснете се повече, бъдете креативни, разхождайте се повече, общувайте с партньорите си, обръщайте повече внимание на децата, срещайте се с приятели. Избягвайте конфликтите. В четвъртък от 10:50 часа до 16:30часа бъдете внимателни, не предприемай...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи