Не искам да изоставям баща си, но той ми съсипа живота

Откакто преди четири години мама почина, с баща ми живеем сами. Първоначално го подкрепях морално, но с времето неусетно поех всички функции на покойната ми майка, осигурявайки на баща си комфорт. Грижите покрай него ме умориха прекалено много, защото татко пие. Когато е трезвен, е любящ и грижовен човек (доколкото е възможно), но щом злоупотреби с чашката, се превръща в чудовище. Крещи ми, обижда ме, дори посяга да ме удря. Нищо здраво не остана у дома - всичко счупи. Накрая не издържах на терора и реших да изтегля ипотечен кредит, за да си купя мое жилище.

Изчаках баща си да изтрезнее и му обясних, че имам нужда от помощта му, както финансова, така и морална. Банката ми отпусна заем и успях да си взема жилище. Неотдавна направих ремонт и много скоро обмислям да се изнеса. Татко не само че не ме подкрепи, а и продължава да ме тормози. Работата ме спасява, опитвам се да остана колкото си може повече в офиса, за да не се срещаме. Заради него нямам личен живот. Не искам да изоставям баща си сам, но нямам сили повече да го търпя. Ще бъда благодарна на всякакви съвети.