Брой 50 11.XII-17.XII. 2018

Разтърсващи драми:

Не вярвах, че и аз ще бъда жертва на насилие

Чувала съм от други жени, но не вярвах, че може да се случи и на мен. Все още се срамувам да призная, че съпругът ми Кирил ме биеше.


Връзката ни започна като приказка - красива, богата. След сватбата на бял свят дойде и детето. Струваше ми се, че винаги ще бъдем толкова щастливи. Така в сговор и хармония изминаха пет години от семейния ни живот. Първият път, когато ме удари, беше след един банкет, защото съм се смеела като уличница и съм танцувала с всички мъже. А аз се смеех заради доброто си настроение и танцувах като всички други жени. От силния шамар паднах на земята. Кирил се уплаши и започна да ме умолява за прошка, а аз не знаех как да реагирам, тъй като никога досега никой не ми е вдигал ръка.


Тогава повярвах на клетвите, които ми даваше и му простих. Но смирението му не трая дълго: вторият шамар последва след няколко месеца и отново беше провикиран от чудовищната му ревност. Онази вечер се наложи да закъснея след работа и го предупредих по телефона, че ще се забавя. Но въпреки това, когато се прибрах, той беше толкова ядосан, че ме удари още на вратата. После се оказа, че имал служебни проблеми и си излял нервите върху мен. Този път не повярвах на клетвите му, събрах си багажа и помолих моя приятелка да ме приюти за известно време. Три дни й гостувах, но си личеше, че не съм добре дошла, а и Кирил не спираше да ме моли да му простя...


Нямам близки, от които да потърся помощ, а родителите ми са възрастни хора, живеят на село и се прехранват от зеленчуковата си градина. Затова бях принудена да се върна обратно при съпруга си. Опитах се да поговоря с майка му, но тя дори не ме изслуша. Според нейните остарели разбирания, жената е длъжна да се подчинява на мъжа. Самата тя също била "вразумявана" от свекъра с юмруци. Слушах и не вярвах на ушите си. Каква вина имам аз? Кирил е първият и единствен мъж в живота ми и досега не съм му изневерявала.


От този ден побоищата станаха ежедневие. Биеше ме с колана на панталона си, натискаше главата ми в земята, събаряше ме на земята и пред детето ме пребиваше зверски. Налагаше се, когато ходя на работа, да обличам панталони и блузи с дълъг ръкав, за да не виждат колегите синините ми. С времето Кирил все повече се озлобяваше. Щом получеше пристъпи на ярост, просто полудяваше. Очите му ставаха червени, а погледът - мътен. Беше страшно да го гледаш. Веднъж, когато изглеждаше в добро настроение, направих опит да си поговорим. Започнахме спокойно, но няколко минути по-късно лежах на земята цялата обляна в кръв. В този миг осъзнах, че го мразя с цялото си сърце.


След този случай взех категорично решение. Когато Кирил замина в командировка, взех детето и избягах при родителите си. С тяхна помощ се установих в малко градче, много далеч от изрода, с когото досега живеех. Намерих си добра работа и успявам да се издържам без ничия помощ. Синините ми изчезнаха напълно и престанах да плача от мъка и болка. За нищо на света няма да се върна при бившия си съпруг. Правилно са казали хората - прекрачиш ли границата, няма връщане назад.



Източник и снимка: интернет

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенАко сте родени под знака на Овен, през тази седмица ще бъдете заредени с много оптимизъм и надежда за положителни събития и успехи. Преди всичко вниманието ви ще бъде насоченовъв финансов план, където ще имате възможност да се зарадвате на реални резултати и успехи.През тази седмица може да полу...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Гледам/чета за личните драми на хората:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи