Брой 37 10.IX-16.IX. 2019

Животът какъвто е: ​Болестта победи ревността му

Но аз платих със своята младост

Омъжена съм от 23 г., а ми се струва, че живея цял век с този ревнивец.

Не бях лудо влюбена в Генади, но ухажването му ме ласкаеше, защото бе красив като холивудски актьор, момичетата и жените флиртуваха открито с него, а той предпочете мен. Често, връщайки времето назад, си мисля, че ако през онова лято татко не бе се изнесъл при любовницата си и подал документи за развод, животът ми щеше да тръгне по друг път. Най-малкото щях да продължа връзката си с Генади, когото познавах от 4 месеца, щях да усетя, че патологичната му ревност граничи с лудост, и нямаше да бързам да се омъжа. Но след развода на родителите ми мама изпадна в депресия, прекаляваше с успокоителните и ту плачеше с часове, ту я хващаше истерията и си го изкарваше на мен. После съжаляваше, молеше ме да й простя, но нервите ми се опънаха докрай и аз казах „да“ на влюбения си приятел и отидох в неговия дом, с надеждата там да намеря закрила и спокойствие.

В крайна сметка се оказа, че само след година мама срещна мъж и забрави и за предателството на татко, и за депресията и откачените си изпълнения. Още са заедно и карат щастливи старини. Баща ми пък се раздели с младата си любовница, смени няколко, докато попадна на много свестна жена – вдовица, с пораснали и семейни син и дъщеря, която го гледа, дори глези. И те още са живи и здрави. Но това е между другото, защото съм седнала да пиша за своя живот, който все пак родителите ми объркаха.

В апартамента на Генади живях 17 години със свекърва си, светла й памет, за която и приживе не можех лоша дума да кажа. Обичах я искрено, тя мен – също. Всъщност само на нея можех да разчитам, защото родителите ми я караха като в романтична комедия. Лошото е, че нейната дума не се чуваше от сина й, а когато се е опитвала да ме защити, ставаше по-зле.

Веднага след сватбата забременях, карах тежка бременност, не излизах никъде, а мъжът ми се грижеше и ми угаждаше, затова си мислех, че съм постъпила правилно, като се омъжих за него. След раждането на дъщеря ни и разходките с количката навън започнаха изпълненията му. Тогава започнах да чувствам тежестта на ревността му, защото прекрачваше границите на нормалното. Непрекъснато бях под напрежение – с кого съм говорила по телефона, защо съм се забавила в кварталната градинка, какво ме е питал онзи мъж, който се е спрял до мен. Броеше ми минутите, докато пазарувам в супера и ме няма у дома. Постепенно ме откъсна от приятелките ми, а ми наложи своя кръг, само семейни двойки. Но дори и на приятелите си не вярваше. Ако получех комплимент за каквото и да е, прибирайки се вкъщи, гостуването ми излизаше през носа. Обиждаше ме, че флиртувам и се държа като квартална курва, че давам повод да си мислят това и онова за мен. Същото се получаваше и ако отидехме в заведение: все някой се заглеждал похотливо в деколтето ми, а аз съм въртяла очи като проститутка на магистралата. Що рев съм изревала да доказвам невинност и моля да престане с обидните епитети, но той си знаеше и повтаряше едно и също: нямал ми вяра, защото съм носела гена на баща си - курварина (много обичаше тази дума), който зарязал семейството си и хукнал подир младата фуста. Умирах от срам и не споделях нищо пред свекърва си. Тя, милата, бе наясно със ситуацията, но съзнаваше, че е безпомощна като мен, и си траеше.

Когато се запознахме с Генади, аз бях студентка, през есента трябваше да съм в трети курс в Химико-технологичния, но прекъснах заради бременността, а после той не ми разреши да продължа образованието си. Мотивът бе, че са достатъчно богати. Наистина от баща си има още един апартамент, с гараж и магазин, които дава под наем, но истинската причина да си остана домакиня и без професия, бе да съм под контрол и да не общувам служебно с мъже. Когато водех и взимах дъщеря си от детската градина, забивах поглед в земята от страх, да не ме заговори някой баща, защото никога не бях сигурна дали Генади не ме шпионира, скрит в храстите.

А когато тя порасна, започна и нея да тероризира. Не я пускаше да излиза с приятелки, следеше я, когато се връщаще от училище, държеше я като затворничка. Момичето плачеше пред мен и заплашваше, че ще избяга от вкъщи, а аз треперех да не прибегне до наркотици или да си посегне.

И ето че преди 3 години – свекърва ми вече бе починала, всичко се промени като с магическа пръчка. Генади закъса с бъбреците, в началото докторите опитваха с лекарства, но се оказа, че трябва да мине на хемодиализа. Болестта и лечението го промениха и физически, и емоционално. Той вече мисли единствено за себе си, за здравето си и как да оцелее, а ние с дъщеря ми останахме на заден план. Не се интересува тя къде ходи и кога се прибира, и мен не пита на пазар ли съм била, из магазините ли съм се разхождала, или съм пила с приятелка кафе. Генади осъзна цената на човешкия живот. Болестта победи ревността му, но аз платих със своята младост. Вече имам свободата, за която години наред мечтаех, но съм забравила как да й се радвам.

Ана

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Енергията тази седмица е изключително амбициозна за вас, така че се концентрирайте върху кариерата си. Това е прекрасно време за интервю или за стартиране на собствен бизнес. Имате много таланти и способности, така че не позволявайте на никой да ви задържа. Периода ще ви донесе нови цели и на...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи