Брой 46 12.XI-18.XI. 2019

Животът какъвто е: ​Искрено съжалявам

Обърках живота на най-близкия си човек

Бях на 15 години, когато майка ми се разболя от рак. Вкъщи стана напрегнато, нервно, тъжно и неуютно. Непрекъснато идваха лекари, терапевти, медицински сестри се сменяха през 6 часа. Баща ми беше заможен човек и беше се заинатил да направи и невъзможното, за да спаси съпругата си. Какво ли не опитваше – билки, хомеопатия, диети и тибетски упражнения, заведе майка ми чак в Индия при някакъв гуру... След всяко ново лечение майка ми се надигаше от леглото и всички се радвахме, но много скоро отново рухваше и изглеждаше все по-зле. Бях във възрастта, в която исках да се забавлявам, да ходя по дискотеки, да се събирам до късно с приятели... И всъщност правех точно така с целия егоизъм на възрастта и глупостта си.

Една нощ се събудих от виковете на майка ми на долния етаж, явно болките й бяха станали непоносими и в такива случаи баща ми обикновено викаше леля Ирина - съседката, която беше лаборантка и можеше да й сложи инжекция с морфин. Станах и тръгнах към спалнята на майка ми. Вратата беше отворена, баща ми го нямаше. В коридора към входната врата, а също и отвън лампата светеше. Надникнах през прозорчето и зърнах баща си в края на двора. До него видях леля Ирина, навярно току-що беше сложила инжекцията на майка ми, защото в ръцете си държеше медицинска чантичка. Разправяха се нещо, баща ми сякаш я молеше, а тя отстъпваше и ръкомахаше. Той я хвана за ръцете, придърпа я към себе си и... я целуна. Побягнах по стълбите нагоре и се пъхнах в леглото си разтреперана. Сърцето ми биеше учестено и ми се плачеше. Леля Ирина беше приятелка на майка ми от много години, макар да беше доста по-млада. Не се омъжила, защото според майка ми „много избирала“. До този момент много я харесвах, а и тя се държеше мило, понякога ми правеше прически, показваше ми как да се гримирам и как да си махна леке от блузата...

На другия ден казах на баща си, че искам да напусна тази къща и се изнасям да живея при баба си в съседен квартал. Той беше потресен, помоли ме да не го правя. Стана скандал и аз му казах какво съм видяла. Обвиних го, нападнах го, изрекох отвратителни думи. Той пребледня и не можа нищо да ми отговори. Останах в къщата, но почнах да се държа много зле с него. Но това не ми стигна, отидох при леля Ирина и също й наговорих такива глупости, че ме е срам да ги напиша. Попитах я дали двамата с баща ми не са се съюзили, за да вкарат майка ми час по-скоро в гроба, а после да се забавляват и да бъдат щастливи, без да им се пречи. Няма да забравя как тя се разплака и напразно се опитваше да каже нещо, за да се защити. Категорично й заявих, че ако още веднъж я видя край баща си, ще разкажа на всеослушание каква мръсница е.

Майка ми почина две седмици след моите истерии. Леля Ирина изчезна някъде, май при роднини на село. Баща ми отиде в командировка в Германия и после ми се обади по телефона, за да ми каже, че наистина трябва да ида при баба си да живея, защото той няма желание да си идва скоро.

Минаха повече от двайсет години. Баба ми вече не е между живите, а баща ми се върна съсипан и остарял. Пак живее в старата къща, но е болнав и капризен. Аз се омъжих в София, но напоследък прескачам честичко да го наглеждам, защото виждам, че е в дълбока депресия и даже не иска да се храни. При последното си гостуване при него мярнах в съседния двор побеляла жена в работен гащеризон. Приближих се до оградата и я познах – леля Ирина. Поздравихме се неловко. Тя първа ме заговори. Разказа ми, че се върнала в къщата само заради детето си, родено с увредено сърце, и трябва да бъдат близко до болници и специалисти. Мъжът й бил пияница и не можела да разчита на него. Освен това бил непоносим ревнивец и я пребивал всеки път когато му се струвало, че е весела. Щом е весела, значи си има любовник. Разказа ми за отношенията й с баща ми - никога не били интимни. Това, което съм видяла тогава през нощта, било тяхната първа целувка. Да, тя не отричаше, че го обича още от дете, но никога не била правила планове да замести майка ми. И никога не позволила, освен в онази нощ, да я докосне.

Срам ме е за някогашното ми държание и ми е мъчно, че с глупостта си навярно провалих живота на най-близкия си човек. Сега, когато баща ми има нужда от някого до себе си, искрено съжалявам, че това не е леля Ирина. Но нищо не може да се направи - не мога да върна времето назад.

Мирослава

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Първата половина на седмицата е много енергична и противоречива. Интуицията ще ви подскаже какви материални проблеми трябва да решите и кои ще се окажат просто загуба на време. Важна среща или отговорни преговори има риск да се провалят в последния момент или да не бъдат успешни. Вторник е яс...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи