Брой 38 18.IX-24.IX. 2018

Всичко е любов: Лоша, коварна, лицемерна

Обречен съм да я обичам, тя е моята карма

Понякога нямаме друг избор, освен да нараним хората, които обичаме. Налага се да бягаме далече от тях, да затваряме очи пред болката им, въпреки че в душата си копнеем да бъдем техен пристан и заслон срещу бурите, които се опитват да разрушат живота им. Постъпваме така не защото искаме да ги съсипем, а да запазим онази част от сърцето си, която е оцеляла с тях и за тях. Ще нарека себе си Тони, а Тина – жената, която разби живота ми и ме захвърли години наред в ада, наречен затвор.

Смъртта на майка ми – беше си отишла от този свят неотдавна, ме постави пред много трудни избори. Бях едва на 19 години, а се изправих пред сериозни предизвикателства. Не познавам баща си и досега не знам нищо за него. Майка ми отгледа мен и по-голямата ми сестра сама, но едва минаха 40 дни от погребението й, с мъжа си ме изгониха от вкъщи. Така изведнъж се озовах на улицата без дом, пари и подкрепа. Приятели ме подслоняваха временно, но не можех да злоупотребявам с добротата им. При едно от тези гостувания се запознах с Тина. Може да звучи нескромно, но наистина съм хубав мъж - рус, със сини очи. Тя също беше много привлекателна и най-важното - имаше собствено жилище. Скоро между нас пламна искрата на любовта. В онзи момент вярвах, че не мога да живея без нея и тя е момичето, с което ще прекарам живота си. Когато Тина ме покани да се преместя в дома й, приех без колебание.
Двамата заживяхме под един покрив с мечтата за общо бъдеще. Но, както казват хората, само с любов не се живее. Приятелката ми не работеше и се налагаше само аз да плащам сметките. Заплатата ми беше малка и не стигаше доникъде, а Тина си искаше своите екстри - море и планина, дрехи по последна мода, вечеря в ресторанти... За всичко това трябваха пари. Оглупял от любов, трябваше да бъда мъжът, който ще изпълни най-съкровените й желания и всеки неин каприз. Все пак тя беше моята любима.
Намерих си втора работа, но тя започна да се оплаква, че я пренебрегвам и я оставям сама. Чудех се какво да измисля - хем да бъда с нея, хем да изкарвам допълнителни пари. И намерих начин - свързах се със стар познат, който ме вкара в престъпна мрежа. Разбивахме коли и магазини, обирахме апартаменти, а крадената стока криех в дома на Тина. За две години препечелих много добре и успях да ремонтирам жилището й, да я заведа на море, а когато вечер имах работа с групата, давах й достатъчно пари, за да се отпусне с приятелките си в ресторант, който й е по вкуса. В такива моменти тя ме обожаваше и нощем в леглото повтаряше, че никога не би ме напуснала заради друг мъж. Все повече се чувствах като нейния герой.
Приказката свърши, когато ме арестуваха. Стана бързо и неочаквано. Оказа се, че от месеци бандата ни е била под наблюдение и както всички глупаци, така и ние си мислехме, че сме недостижими. На делото, за да си спаси кожата, Тина призна, че съм укривал крадените стоки в апартамента й. Обясни как ме молела да спра, но после отстъпила от страх, че ще й посегна. Слушах я и не вярвах, че това е момичето, заради което се забърках в цялата тази каша. Благодарение и на нейните показания ме осъдиха на 5 години затвор.
Въпреки че свидетелства срещу мен, Тина идваше всеки месец да ме види. Носеше ми цигари, храна, дрехи и най-важното - надежда. Присъствието й ме караше да виждам светлина дори и в мрачните ъгли на килиите. Обещавах й, че щом изляза, ако тя ме иска, ще се върна при нея. Кълнях се, че ще се променя и ще стана друг човек, но само ако остане с мен. Всеки месец – в продължение на 5 години, Тина не пропускаше свиждане.
Идваше дори когато се омъжи за друг. Да, и това направи моята любима - за втори път заби нож в гърба ми. Може би ако не бях в затвора, щях да убия и двамата. Зад решетките обаче имах достатъчно време да мисля. А моите искрени и дълбоки чувства към нея напълно я оневиниха. Влюбеното ми сърце прости предателството й - била е сама, имала е нужда от подкрепа и мъжко присъствие... Всъщност нямах друг избор, освен да й намеря оправдание. Ако исках да я има в живота ми, трябваше да си затворя очите. Какво ли не преживях! Гледах наедрялото й тяло в стаята за свиждане, а няколко месеца по-късно разглеждах и първите бебешки снимки на дъщеря й Стела. Броени седмици ме деляха от свободата, когато Тина ми каза, че се е разделила със съпруга си и иска, щом изляза от затвора, да се върна при нея. Завари ме неподготвен - наистина за това бях копнял години наред в килията, но дълбоко в себе си щастието ми се струваше мираж.
Дните до освобождаването ми се изтъркулиха бързо и когато най-сетне вратите на затвора хлопнаха зад мен, на паркинга ме очакваше Тина. И двамата заживяхме отново заедно, сякаш нищо не се беше случило. Стараех се да се грижа за дъщеря й като за родно дете – малката и майка й бяха двете дами на сърцето ми. До деня, в който Тина реши, че иска да даде още един шанс на съпруга си. Това беше третото й предателство. Опитът за ново семейно щастие продължи точно месец. Един жалък месец, през който съпрузите едва не се избиха.
Когато се разделиха, тя ме повика отново. И аз, глупакът, се върнах, а след няколко дни стана ясно, че е бременна. Тук започна най-голямото колебание в живота ми. От една страна, исках да бъда с нея, от друга - не знаех кой е бащата на бебето - аз или мъжът й. Седем месеца си задавах този важен въпрос, докато накрая Тина реши проблема - каза, че детето е от другия и в името на децата щяла да му даде последен шанс. Поредният.
Този път полудях. Събрах си багажа и решен никога повече да не видя измамните й очи, със свой приятел заминах да работя в чужбина. Там преживях две години. Детето, което Тина роди, е мое копие - русо и синеоко. Мъжът й, по-точно бившият - официално се разведоха, е мургав и тъмноок. Когато видях снимки на новороденото, поисках да го припозная, но Тина категорично отрече аз да съм негов баща. Знам защо го направи - не иска синът й да носи фамилията на бивш затворник и неудачник. На човек без дом и перспектива за бъдещето. Макар че на бившия й не му пука за децата и дори не дава издръжка, за пред хората Тина предпочита неговото име.
В чужбина спечелих добри пари, прибрах се в България и бившата ми приятелка отново ме обикна. По-скоро сама си вярва, че ме обича. Всеки ден ми звъни и ме моли да се върна при нея. Обещава, че този път ще сме семейството, което не успяхме да бъдем преди. Твърди, че ми е вярна и сърцето й бие само за мен... Лъжа след лъжа. Онзи ден й казах по телефона: „Стига с тези циркове. Знам, че ме искаш заради парите." А тя се разплака и отрече очевидната истина. Сега аз съм този, който размахва камшика. Всяка сутрин й казвам, че след няколко часа ще се върна при нея, и тя ми вярва. Почиства къщата, купува храна и чака от сутрин до вечер. Но аз нямам никакво намерение да се вържа на поредните й номера. От познати научих, че е задлъжняла към кого ли не, за да храни децата си.
Мъчно ми е, но знам, че ако отново й повярвам, този път може и да не се измъкна жив от смъртоносната й прегръдка. Заради тази жена станах крадец, тя ме хвърли с показанията си в затвора, скитах по чужбина, а аз й прощавах! Всичките предателства! За съжаление съм обречен да я обичам. Измамна, лоша, коварна, лицемерна - тя е моята карма.

Тони

Писмото е публикувано в последния брой на вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенАко сте родени под знака на Овен пред вас е седмица, в която ще има повече напрежение или поводи за спорове и противопоставяне, показва вашият хороскоп. Основните „сблъсъци“ ще бъдат в дома ви, по семейни въпроси или ще бъдат свързани със съседи. Възможни са неочаквани или сложни за разрешение б...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Във в. "Лична драма" предпочитам да чета за

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи