Брой 32 11.VIII-17.VIII. 2021

Всичко е любов: Той не е виновен за раздялата ни

Опита се да излъже себе си

Изкушавам се да разкажа печалната история на двама души, които със сигурност се обичаха. За съжаление животът е като шахматна дъска и всяка фигура има определено място и право на ход. В края на изповедта ми ще разберете защо съм променила имената.

С Мартин се запознахме в къмпинг на Южното Черноморие. Палатката ми се оказа непосредствено до караваната му и понеже той ми хареса от пръв поглед, се самопоканих да му правя компания за сутрешното кафе. Красив, с бронзов тен, възпитан и необичайно свенлив за мъж на 34, реших още същия ден да го сваля за кратка отпускарска авантюра. В началото не ме ухажваше, но ме понасяше, на моменти казваше, че дори му действам разтоварващо. Имаше вид на преживял любовна драма, а това чувство ми бе познато. Любимият ми след 3-годишно съжителство ме изостави заради друга. Когато веднъж любопитството ми надделя и попитах дали шестото чувство не ме лъже, Мартин не отрече за болката, която изпитва, но добави, че той е сложил край на отношенията им, така било по-добре и за двамата. Реших, че е имал връзка с омъжена жена, и повече не зачекнах темата.

Малко ми трябваше да се убедя, че е точен човек, не бе сваляч - от тези, които като те поканят на вечеря, смятат, че трябва да ги последваш в леглото им. Истината е, че аз първа се влюбих, а Мартин ме остави да го поведа из лабиринтите на любовта и секса. Беше нежен, внимателен, не налиташе да ме яхне или метне по гръб по всяко време, за да докаже мъжествеността си, а оставяше инициативата на мен, което намирах за кавалерско. Интелектуално си допадахме, с часове говорехме за книги, филми, музика и изобразително изкуство, пиехме мастика, хапвахме риба, която двамата приготвяхме в миниатюрната кухня в караваната му.

Беше най-прекрасната отпуска в живота ми. Върнахме се заедно в София, продължихме да се срещаме и след три месеца го поканих да се премести в моя апартамент, тъй като живееше под наем.

Половин година се радвах на безоблачно щастие, после Мартин се премести в друга фирма, свързана с чести командировки и висене до късно на работното място.

Започнах да се дразня, че често си лягам сама, но щом усетех, че се гушва до мен в леглото, погалва ме по косите и целува бузата ми, се разнежвах и ядът ми бързо минаваше. Въпреки това се тревожех, че се преуморява, но - както казваше той - можел да бъде всичко в този живот, но не и беден. Давах си сметка, че е прав – за да постигне човек онова, което желае, трябват пари. Но неговото беше прекалено и опасно за здравето. След още няколко месеца Мартин започна през вечер да се прибира в полунощ - ни жив, ни умрял от умора, отпускаше се с душ и се приспиваше с питие. В дългите дни и вечери, когато оставах сама, все повече се замислях, че трябва нещо да направя, защото този начин на живот не ми носеше радост, но не знаех как да постъпя.

Една нощ Мартин пак се бе прибрал късно, сгуши се до мен, целуна косите ми, аз обаче се направих на заспала. Имах главоболие и не ми се говореше. Може би мина половин час, той тихо похъркваше, болката в слепоочията ми стана нетърпима, затова бавно се надигнах и тръгнах към кухнята да пия обезболяващо. Изведнъж тишината бе нарушена от сигнал за съобщение, идващ от телефона на Мартин. Обикновено го заключваше с парола, този път явно бе забравил от налегналата го умора. Отворих апарата, видях, че някой е изпратил снимки, и полюбопитствах.

Видяното ме ужаси, отврати, само дето не повърнах. Двама мъже правеха секс – целуваха се, галеха се и се любеха като влюбени, а активният в играта беше Мартин. Под снимките имаше и съобщение: "Каза ли й най-сетне, че обичаш само мен и ще я напуснеш? Моля те, не издържам повече да те деля с нея..."

Усетих, че се задушавам, после гневът ме заля и започнах да чупя поред – вазата с цветята, каната с водата, подхванах и измитите чинии върху мивката. Миг след това Мартин се появи сънен и ядосан, че съм го събудила, но щом видя телефона в ръцете ми, седна на стола, захлупи с длани лицето си и се разплака...

За мен това беше краят. Колкото и да е странно, изведнъж всичко свърши. Към него вече не изпитвах нищо и не можех да си представя, че ще ме прегръща, ще ме целува и люби. Нямаше начин, като знаех, че всичко това прави с онзи, който играеше ролята на жената в двойката.

Отворих уста да изкрещя всичко, което бе на езика ми, но Мартин сложи пръст на устните си умоляващо и заговори. Мъжът от снимката бил партньорът, с когото се разделил, преди да ме срещне на къмпинга. Знаел, че е бисексуален, и смятал, че трябва да се опита да преодолее слабостта си към себеподобните и да започне нормален живот – семейство, съпруга и дете. Не ме е мамил, нито прелъстил, аз съм го ухажвала и сваляла. Харесал ме, обичал ме, високо ме ценял и уважавал, дори се борил с дяволите в душата си, но разбрал, че другото желание е по-силно. Съжалявал, че дълго е отлагал признанието, просто се срамувал и нямал сили да ми го каже в очите...

Толкова ми стана жал за него, че кротко го помолих да си събере нещата и да напусне дома ми – веднага, още тази нощ. После тихо обещах, че ще запазя тайната му завинаги. Направих го, защото вътрешният глас ми подсказа, че той не е виновен за раздялата ни. Мартин се опита да излъже себе си, вярвал е, че ще успее да избяга от същността си, без да си дава сметка, че ще ме нарани. Затова му простих.

Ани

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Вероятността за истински успех тази седмица е много по-реална. Вниманието ви може да бъде привлечено от стари идеи или планове за вашето семейство или работа. Ще говорите с правилните хора за осъществимостта на тяхното изпълнение. Някой ще сподели с вас новина, свързана с личен успех или важн...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи