Брой 46 13.XI-19.XI. 2018

Животът какъвто е: Мързелив натрапник

Опита се да ни подпали чергата, но удари на камък

Когато Господ иска да накаже някого, удря първо децата му. Със съпруга ми много трудно отгледахме дъщеря ни Веска. Тя не бе планирана, родих я 10 години след сина ни Иван. За разлика от красивия си брат, момичето ни не блестеше с хубост, дори бе доста грозновато, а в пубертета напълня ужасно и се обезформи. В училище страняха от нея, може би затова израсна свита и потисната. Съседските деца ходеха на дискотека, събираха се, а тя си стоеше сама у дома. Понякога брат й й се подиграваше, че ще остане стара мома. Не го казваше с лоши чувства, но изявлението му силно я нараняваше. При Иван всичко вървеше по реда си, намери си добра жена, дариха ни и с двама внуци. Вероятно с думите си синът ни искаше да я поощри да излезе от черупката си, ала вместо да й помогне, той й навреди. Един ден, след поредния му майтап, Веска остави книгата, която четеше, скочи от леглото, сви юмруци и изрече: "Ако трябва, ще се омъжа за първия срещнат, но няма да остана като кукувица!“ С баща й решихме, че го казва, защото е афектирана, махнахме с ръка и забравихме за неприятната случка.

Оказа се, че сме подценили ситуацията, защото два месеца по-късно Веска ни сервира новината, че от известно време си пише с някакъв млад мъж в интернет и двамата решили да се съберат. С мъжа ми останахме силно изненадани. От една страна се радвахме, че дъщеря ни си е намерила половинка, но от друга - нямахме никаква информация за него. Тази нощ не можахме да заспим. Дълго се въртяхме в леглото и размишлявахме какъв ли ще е бъдещият ни зет. Седмица след това и самият той се появи у дома с два изтъркани куфара.
Любен не ми хареса от пръв поглед. Нещо ме стисна за гърлото, сякаш предчувствах злото, което чукаше на вратата. Беше селско момче, с родителите си гледали животни, но той искал да си намери работа в града, тук било по-лесно да преуспееш. На вечеря неприятните ми впечатления се засилиха. Избраникът на дъщеря ни нямаше грам обноски на масата, но не това ме притесняваше толкова, колкото влюбеният поглед, с който Веска го гледаше. Същата вечер с мъжа ми решихме да му приготвим отделна стая, но - неочаквано за нас - дъщеря ни скръцна със зъби и заяви, че ще спят заедно. Те си били дали дума и скоро щели официално да бъдат съпрузи. Опитах се да й обясня, че докато се случи, е редно да пазят дистанция, но явно целта й беше да докаже на всички ни, че и тя е достойна за любов.
И ако нашата първа среща с кандидат-зетя премина зле, тази със сина ни надхвърли очакванията ни. Любен демонстрираше пренебрежението си към Иван, а в това време Веска горделиво виреше нос. По-късно разбрах, че Любен от самото начало е планирал да отстрани сина ни от семейството и да направи така, че да го лишим от наследство.
Месец след като се събраха, дъщеря ми и той сключиха брак. На подписването не поканиха нито нас като родители, нито Иван. Неговите също не присъстваха, защото Любен се срамувал от селския им произход. Веднага след сватбата зет ми се почувства като господар у дома. Първото, което направи, бе да поиска нашата спалня - била по-голяма и щяла да им бъде нужна за бъдещето им дете, за което усърдно работели. Много ме заболя, но когато и Веска го подкрепи, с мъжа ми решихме да им я преотстъпим. Само мир и любов да има. Преди сядахме заедно на масата, но и това се промени. Младите вечеряха сами, без да ни поканят на трапезата.
С всеки изминал ден той налагаше нови правила в нашия дом. Започна открито да недоволства срещу присъствието на сина ми и семейството му. Децата го дразнели, Иван трябвало да се обажда, преди да дойде. Веднъж не издържах и строго му обясних, че синът ми никога няма да бъде гост в бащиния си дом. Любен замълча, но продължи да крои планове срещу него. На всичко отгоре все се оправдаваше, че не може да си намери подходяща работа, лежеше на гърбовете ни, издържахме го, а в почивните дни ходеше на село да обира собствените си родители. С мъжа ми си мълчахме, не искахме да нагнетяваме обстановката и да притесняваме Веска, която зачена и караше много тежка бременност.
Със сватовете се запознах, когато внучката ни се роди. Скромни и почтени хора, които цял живот са се борили за парче хляб. Зетят се срамуваше от тях, но иначе прие подаръците им и веднага ги отпрати на село. Стана ми мъчно за нещастниците, и те като нас са родители, ала не посмях да ги защитя.
Колкото ненавиждахме зет си, толкова обичахме внучката си. За съжаление, преди да навърши две години, малкото ни слънчице се разболя и въпреки битката на лекарите, си отиде от този свят.
Смъртта й съсипа всички ни, но най-вече Веска, която направо рухна. За разлика от нея, Любен си остана спокоен. Понякога го чувахме да крещи на дъщеря ни: "Спри да ревеш, омръзнаха ми истериите ти. Животът продължава, осъзнай го." Само човек без сърце и душа може да каже на една майка, че може да живее без детето си. В такива моменти нахлувахме в стаята им, но дъщеря ни го защитаваше, не даваше и дума да му кажем. Така, вместо да я подкрепя, той започна да се запива по кръчмите. И не само това. Хората ни казваха, че са го виждали с друга жена, но ние мълчахме, за да не огорчим още повече дъщеря си.
Една вечер Любен се прибра рано и трезвен - нещо, което отдавна не беше се случвало, и каза, че иска да говори с нас. Веска лежеше в стаята си и само тъжното й скимтене издаваше присъствието й. С много сериозен и делови тон, зетят поиска да прехвърлим апартамента на негово име. Както и сами сме разбирали, жена му била на път да си загуби разума от мъка, ние с мъжа ми сме били възрастни и скоро можело да напуснем този свят, а той да си губи времето и младостта с лудата си жена. Можел да поеме подобен ангажимент, но ако дадем жилището лично на него. В противен случай щял да напусне Веска: и без това вече нищо не ги обвързвало. Изтръпнахме от ужас. Думите му означаваха да лишим сина си от наследство, да подарим единствения си дом на този негодник, а ние да останем на улицата.
Завихри се грозен скандал, изляха се много обиди и обвинения, и тогава зетят разкри докрай истинското си лице. Вдигна юмрук и удари мъжа ми по главата. Дочула виковете ни, от стаята си притича Веска. Без да осъзнава какво се случва се разкрещя, че сме лоши родители и искаме да разбием брака с любимия й съпруг. Горката, изобщо не беше на себе си. Дори факта, че Любен удари родния й баща, не можа да я укроти. Викаше, крещеше, а Любен допълнително наливаше масло в огъня. Останала без сили затворих очи, въздъхнах силно, а после се изправих и ясно им заявих, че ако до един час не напуснат жилището ни, ще потърся съдействие от полицията и задължително ще подам жалба срещу зетя за посегателството срещу съпруга ми. Вероятно съм звучала много категорично, защото дори дъщеря ми осъзна, че не се шегувам. Час по-късно, с псувни и ругатни от негова страна, двамата си тръгнаха.
Сега живеят на село и доколкото знам от сватовете, с които поддържаме тайно връзка, Любен ще не ще, се върнал към корените си, а Веска се научила как се държи мотика. С мъжа ми ни боли, но се утешаваме, че за всички ни така е най-добре. Все пак, от многото злини, които онзи мързелив натрапник ни причини, това, че дъщеря ни е далеч от нас, е най-малката.
Станка Ризова

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Флорина Гарсия от Испания се буди една обикновена сутрин и осъзнава, че има много неща в живота ѝ, различни от предния ден. Тази жена твърди, че живее в паралелен свят и по тази причина през 2008 година, тя пише съобщение в един уеб сайт, обясняващо какво точно се е случило с нея.Флорина моли хората...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Гледам/чета за личните драми на хората:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи