Брой 50 11.XII-17.XII. 2018

Разтърсващи драми: Използва ме и ме изнудва

Още помня юмруците на онзи насилник

Всеки вторник си купувам вестника. Съчувствам на онези, които са останали с разбити сърца и съсипани надежди, радвам се на всеки, срещнал истински и предан човек в живота си.
Хората са казали, че от първата любов няма по-сладко нещо, но при мен се случи точно обратното. На 25 г. съм, но спомените идват нощем в съня ми и кошмарите ме будят, обляна в студена пот. Вместо щастие, доверие и взаимност, едва на 18 се сблъсках с ужас, който никога няма да забравя. Дано с изповедта си предпазя младите момичета от грешки като моята.
Беше топъл летен ден и с приятелката ми Гери скучаехме. Пред очите ни попадна стар брой от един вестник и както си правех вятър с него, погледът ми се спря на публикуваните обяви. Никога не съм обръщала внимание на търсачи на силни усещания, както ги наричаше Гери, но една обява привлече вниманието ми: млад мъж на 27 г., в момента лишен от свобода, търси истинската любов. По природа съм състрадателна и може би затова цяла нощ мислех за прочетеното. Представях си красив мъж, обвинен несправедливо, който търпеливо чака някое добро момиче да му повярва и да му помогне в този тежък момент. Казах си: защо да не бъда аз това момиче! На другия ден изпратих писмо на младия затворник, в което му казвах да бъде силен и да вярва, че след всяко зло идва добро. Две седмици с нетърпение чаках отговор и дебнех пощальона.
Почти се бях отказала, когато дългоочакваното писмо дойде. Той се казваше Боби и след няколко месеца щеше да излезе на свобода. От всяка дума личеше колко е самотен и колко страда. Така започна нашата кореспонденция, дойдоха признанията в любов и обещанията, че ще го чакам да излезе от затвора. Боби казваше, че на млади години е извършил глупост – обирал коли и магазини, и затова се е озовал зад решетките. Разкайваше се и искаше да започне живота си на чисто. Голямата му болка беше изневярата на съпругата му – напуснала го, щом влязъл в затвора. Тази коварна жена бързо му намерила заместник. Като слушах историята му, сама превърнах Боби в мъченик. Повярвах му и това беше най-голямата ми грешка.
Няколко месеца чаках да излезе на свобода и когато този ден настъпи, имах чувството, че са ми поникнали криле на гърба. Седмица по-късно се срещнахме в моя град. Представях си как красив мъж смутено ми подава букет червени рози, но вместо това насреща си видях човек, който беше всичко друго, но не и мил романтик. Гола глава, ниско чело, най-вече очи, от които те побиват тръпки - така изглеждаше принцът на мечтите ми. Някои биха казали, че е грозноват, но по ирония на съдбата и видът му много ми хареса. Боби стисна ръката ми по мъжки, после грубо ме прегърна и целуна. Цял ден прекарахме заедно - пихме кафе, обядвахме, разхождахме се из града, а на раздяла целувката ни беше истинска. Видяхме се отново още на следващия ден.
Връзката ни продължи година и аз започнах да виждам добре истинското му лице. То никак не ми харесваше. Боби избухваше и за най-малкото, а понякога налиташе на бой. Една сутрин се събудих с ясното съзнание, че вече не съм влюбена в него. Любовта както дойде, така си и отиде - бързо, внезапно, мигновено. Реших и още същия ден скъсах с него. Оставих го да стои в кафенето с наведена глава и си тръгнах, без да знам, че ужасът едва сега започва.
Измина месец, в който нищо не чух за Боби. Една вечер той ми позвъни и поиска да се срещнем. Отказах, но след час той се обади отново. Въпреки че Боби бе бивш затворник, аз никога не бях се страхувала от него. До онзи момент. В гласа му обаче усетих нещо, което ме накара да отида на срещата. Два часа по-късно бях в кафенето, където обикновено се чакахме. Заварих Боби да си пие бирата спокойно. Седнах срещу него и попитах какво иска. Без да говори, той хвърли на масата снимки, на които се виждаше, че сме интимни. Докато потресена ги разглеждах и се чудех кога ги е направил, той се облегна на стола, изпъна невъзмутимо крака и нагло заяви, че ако не се върна при него, щял да ги изпрати на родителите ми. Трябвало да научат, че дъщеря им е правила секс с женен затворник. Ако искал, можел да ги пусне и в интернет.
Родителите ми са свестни, но не вярвах да проявят разбиране за подобна връзка. Ако тогава не се бях поддала на шантажа му и им бях разказала всичко, вероятно никога нямаше да изживея ужаса, който още ме буди нощем. Но се оставих Боби да ме манипулира и следващите няколко месеца се превърнаха в ад. Той не работеше и нямаше пари. Искаше от мен за храна, за цигари, за наема на квартирата. Нямах лични средства, но за да му затворя устата, си продадох лаптопа и телефона, който татко ми подари за Нова година. Същата участ имаха и два златни пръстена – семейна реликва. Заедно с това крадях и пари от нашите.
Но на него все не му стигаше – дебнеше ме по улиците, шантажираше ме по телефона, заплашваше ме. Всяка вечер, преди да си легна, го виждах да пуши под терасата отсреща.
Имаше моменти, в които нервите ми не издържаха и бях готова на всичко, за да сложа край на тази мръсна игра, но все не се получаваше. Освен със снимките, Боби започна да ме заплашва и че ще ме пребие. Съскаше, че някой ден майка и татко ще ме намерят някъде захвърлена и безжизнена. Крещеше, че съм уличница и проститутка. С всеки изминал ден осъзнавах, че животът вече не ми принадлежи, но страхът ме парализираше и ме караше безропотно да изпълнявам желанията му. Колко глупаво съм вярвала, че е мъченик и страдалец, изоставен от жена си! Тя просто се е спасявала от него.
Всичко свърши в деня, когато той изпълни заканата си да ме пребие. Не беше до смърт, но побоят беше нечовешки жесток. Никой преди не ме беше удрял. Дори и един шамар не бях получавала. Но тогава отвращението измести страха. Боби ме преби, защото отказах да правя секс с него. Удряше с някаква садистична сила и точност. Мълчеше и биеше. Накрая и аз млъкнах – нямах сили нито да се моля, нито за ругая, нито да викам за помощ. Здраво място не остана по тялото ми. След този ад, колкото и да се стараех да крия, родителите ми научиха истината. Още помня как мама плачеше с глас, а баща ми едва скриваше гнева си... Прегърнаха ме и така най-накрая усетих спокойствие.
Следващите събития се развиха бързо. Още на другия ден татко и чичо намериха насилника в квартирата, която аз плащах с крадени пари. Не е вярвал, че ще призная всичко на родителите си и те ще застанат на моя страна, затова спокойно се наливал с бира и се търкалял в кревата. С няколко крошета му показали за какво става дума.
До вечерта в града ни нямаше и помен от него. Но вече толкова време аз не мога да се отърся от преживяното. Подскачам всеки път, когато звънне телефонът ми. Като вървя по улиците, се ослушвам непрекъснато, не гледам хората в лицата, а забивам очи в земята. Когато остана вкъщи сама, треперя от страх и плача като малко дете. Но вярвам на татко, че онзи нещастник няма да смее да се появи повече и че с тяхната любов и подкрепа ще се отърся от кошмарите. А вие ми повярвайте, че трябва да си отваряте очите не на 4, а на 4 по 4, защото много пъти нищо в една история не е такова, каквото го представят.
Александра

Писмото е публикувано в последния брой на в. "Лична драма"


Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенАко сте родени под знака на Овен, през тази седмица ще бъдете заредени с много оптимизъм и надежда за положителни събития и успехи. Преди всичко вниманието ви ще бъде насоченовъв финансов план, където ще имате възможност да се зарадвате на реални резултати и успехи.През тази седмица може да полу...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Гледам/чета за личните драми на хората:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи