Брой 50 12.XII-18.XII. 2017

Животът какъвто е: ​ От последната поща

Пълната ми кошница с мечти се продъни

Тази година се очерта като година на големите надежди, на големите очаквания... Първото голямо и жадувано чакане беше свързано с една екскурзия в Германия. Щяхме да я съчетаем с няколко рок концерта и програмата ни беше изчислена до часове. Това щеше да е нашето толкова дълго мечтано пътуване - двамата сами с мъжа ми, като влюбени, без децата и 5 нощи в непознатия град само за нас. Купи ми едно черно лачено яке и лачени боти на висок ток. Какво като не сме на 20? И на 40 можем да покуфеем и да се порадваме на живота! Предварително си купихме още от тук по интернет карти за градския транспорт, стегнахме куфарите и потеглихме.
Първата изненада дойде на летището. Поради стачка забавиха полета с два часа и вече пропускахме първата вечер. Концертът започваше в 20 ч местно време, а ние излетяхме едва в 19.30 българско време. Вече усещах как и усмивката ми помръква.
Нямаше драми в останалите ни дни, но постоянно валеше ситен, неприятен дъжд, забиваше се като малки иглички в лицето, дори очите си не успявахме да скрием. Разходката с корабче по реката се оказа досадно задължение, а не удоволствие, което да помним дълго.
На третия ден ме заболя зъб. Реших да изтърпя, да не търсим немски зъболекари, защото не се оправяхме много добре с езика. Вървях до любимия, но нито виждах забележителностите, нито можех да се радвам на нощните клубове. Болката на моменти беше толкова силна, че музиката на живо, която толкова обичахме, пилеше мозъка ми.
През лятото решихме с дъщерята да отидем на море.
Разшетахме се с моето момиче по магазините. Купихме бански, шапки, плажни чехли, къси рокли и панталонки.
Морето ни посрещна със силен вятър и облаци. Не валеше, но вятърът беше толкова силен, че излязохме от хотела само за да вечеряме. Искахме да хапнем морска риба. Оказа се, че рибата е вносна, само чернокоп и сафрид имаше. Но когато загубиш настроение, то и най-вкусното ястие губи от вкуса си. На следващия ден вятърът се усили. Дъщерята срещна свои познати и оттам нататък ме остави сама. Връщаше се почти призори и през деня спеше. Книгите, които си носех, прочетох още на втория ден. Влизах в интернет, гледах телевизия, обикалях по заведения, но без компания нищо не е интересно. Едва в последния ден денят ставаше за плаж.
Много пъти са ми казвали – не мечтай, не планирай, не се радвай на предстоящото, защото ще го „изхабиш“. Най-накрая осъзнах, че това е истина. А моято кошница, пълна с мечти, се продъни.

Кети

Писмото е публикувано в последния брой на "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенАко сте родени под знака на Овен в средата на декември ще преживеете събития, които ще ви изненадат приятно. За някои от вас те могат да имат връзка с нови хора в кръга от роднини, приятели или колеги. За други може да е начало на интимно или перспективно запознанство.През тази седмица може да п...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Какво най-често гледате по телевизията?

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи