Брой 3 16.I-22.I. 2018

Разтърсващи драми: Животът ми няма смисъл

Посегнах на любимото момиче

Всяка вечер, опитвайки безуспешно да заспя, миналото ме връхлита като филм на ужасите, който дни след като си го гледал, продължава да те вълнува и разстройва. А при мен буцата в гърлото е заседнала от години и няма спасение. Сякаш беше вчера...
Стоях с наведена глава в съдебната зала, напълно зашеметен. Студена пот избиваше от порите ми и се стичаше на тънки струйки под дрехите. Вдигнах ръка, опитвайки се да избърша влажното си чело, но в следващия момент осъзнах, че белезниците ми пречат. Някъде зад мен чувах как майка ми плаче, а това ме накара да се почувствам още по-зле. Боях се, че ако се обърна назад, ще срещна студения поглед на Мира. Не бях готов да я погледна в очите.
От обърканите ми мисли ме изтръгна влизането на съдията. Изправих се на крака, готов да посрещна съдбата си. Няколко часа по-късно съдът се произнесе: три години лишаване от свобода за изнасилване и причиняване на средна телесна повреда. Двама полицаи ме хванаха под мишниците и ме приканиха да напуснем съдебната зала. Пред изхода стояха родителите на Мира. Минавайки край тях, майка й се изплю в краката ми, процеждайки през стиснатите си зъби само една дума: "Мерзавец!" А имаше време, когато за нея бях приятел за пример.
С Мира израснахме заедно от деца, къщите ни бяха една до друга и семействата ни поддържаха топли, приятелски отношения. С нея имахме 5 години разлика във възрастта и от малка тя се обръщаше към мен с "батко". Още в тийнейджърските години се научих да браня крехката си приятелка от всеки, който се осмеляваше да й каже нещо неприятно или се опитваше открито да флиртува с нея. За Мира бях най-близкият й човек, нямаше тайни от мен и споделяше всичките си проблеми. Но с времето малката ми приятелка порасна и пред очите ми се превърна в чаровна изкусителка.
Не знам точно в кой момент спрях да я гледам като по-голям брат. Може би, когато отношенията й с Пламен започнаха да стават сериозни и двамата заговориха за общо бъдеще. Малко по малко Мира се отдалечаваше от мен, а това ме караше да се чувствам безсилен. Мисълта, че друг мъж е заел мястото ми, направо ме влудяваше. Нощем я сънувах и в сънищата ми тя не беше моята приятелка от детските години, а темпераментна любовница. Днес знам, че това не е било любов, а страст, която не би трябвало да съществува между сродни души. Моралистите биха определили поведението ми като блудство - все едно да желаеш собствената си сестра. Но тогава не разсъждавах така. Емоциите ме обладаха до такава степен, че загубих здравия си разум и извърших най-голямата грешка в живота си.
Един ден Мира ми се обади, плачейки по телефона. Искаше да се видим спешно и аз, полудял от тревога, хукнах към дома й. Когато стигнах, видях, че трие от компютъра си всички снимки на Пламен. От несвързаните й думи разбрах, че той имал други планове за бъдещето, в които тя не фигурирала. Прегърнах я, а тя съвсем доверчиво, както в детството ни, сложи глава на раменете ми. В този момент нещо в мен избухна. Сякаш някакъв демон ме облада. Обърнах се към нея, погалих я и впих устни в нейните. Отначало Мира не реагира, но после усетих страха й. Помъчи се да ме отблъсне, което още повече разпали похотливите ми желания. Не мислех, не осъзнавах какво точно правя, това не бях аз, а някакво свирепо чудовище. Но когато дойдох на себе си, дрехите на Мира бяха разкъсани, а тялото й като счупена кукла лежеше на дивана. Сякаш събуден от дълбок сън, вдигнах ръка да си обърша челото, и видях, че по дланта си имам кръв. Страхливо погледах към нея и тогава забелязах, че от главата й се стича тънка струйка кръв. По-късно, на съдебния процес, разбрах, че докато сме се борили, тя си е ударила силно главата в стената и това е довело до мозъчна травма. Мира продължаваше да не реагира, а очите й със стъклен блясък се взираха в тавана. Господи, какво направих! Ужасен от стореното, диво изкрещях и като луд побягнах навън.
Една седмица се укривах във вилата на мой приятел. Не знаех до каква степен съм наранил Мира и дали, освен че я изнасилих, не отнех и живота й. Виждах я в кошмарите си да върви срещу мен, да протяга ръцете си, облени в кръв, и беззвучно да шепти: "Виж какво ми стори, приятелю!" Събуждах се, подгизнал в лепкава пот, и до сутринта виех като наранен вълк. След една адска седмица не можах да издържа на напрежението и сам се предадох на полицията. Онова чудовище, което посегна на приятелката си, вече го нямаше, а съвестта и болката ме караха да искам да изкупя греха си.
Пет месеца лежах в следствения арест, докато насрочат делото. На съдебния процес не скрих нищо и не омаловажих вината си. Напълно осъзнавах, че съм изрод, който трябва заслужено да получи възмездие. Както споменах, бях осъден на три години лишаване от свобода. По време на процеса чувах как майка ми горчиво плаче, но нямах смелост да я погледна в очите. Нито нея, нито Мира и родителите й...
Излежавах присъдата си вече шести месец, когато надзирателят ми каза, че имам посетител. Учудих се: от деня, в който вратите на затвора се блъснаха зад гърба ми, никой не беше идвал да ме посети. В стаята за свиждане ме очакваше Мира. Изненадан, отстъпих крачка назад. Срамувах се, все още нямах смелост да я погледна в очите. Но тя настойчиво се взря в мен, после извади от джоба си снимка и ми я подаде. "Погледни, Кристиан, това е дъщеря ти.... И знаеш ли, тя толкова приличаше на теб, че я оставих за осиновяване. Само исках да ти кажа, че някъде расте твое дете, което един ден ще плати бащиния грях. Защото майка й бе изнасилена и предадена от най-добрия си приятел..." Изтръпнах от ужас, когато чух думите на Мира. Мое дете, моя дъщеря, оставена за осиновяване. Мозъкът ми отказваше да приеме фактите, но очите на Мира, които преливаха от омраза, бяха доказателството, че говори истината.
След като излязох от затвора, се преселих в едно забутано балканско село. Купих стара къща близо до гората и без съседи наоколо. Никой не ме познава, с никого не общувам. Хората ме смятат за особняк, а може би и за луд, и ме избягват. А аз точно това исках. Дано Господ не ми е отредил дълъг живот, защото да живееш, като денонощно презираш и ненавиждаш себе си, е по-страшно, отколкото да лежиш в затвора. Сега единственото, за което се моля, е, Всевишният да спаси дъщеря ми от майчината й съдба, и никога да не й изпраща приятели като мен.
Кристиан

Писмото е публикувано в бр. 1 на в. "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенАко сте родени под знака на Овен през тази седмица ще трябва да бъдете преди всичко реалисти. Избягвайте да правите планове на база дадено ви обещание или непроверена информация. Не разчитайте само на това, което ви казват хората, дори да са ваши близки приятели.Една загуба в миналото или такава...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

На каква възраст сте, скъпи читатели?

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи