Брой 38 18.IX-24.IX. 2018

Разтърсващи драми:

Преди 25 години лекарите осъдиха дъщеря ми на смърт, но моята любов, вяра и търпение я спасиха от жестоката присъда

Историята ми е много болезнена, но искам да ви разкажа през какво преминах в името на любовта. Преди години дъщеря ми се роди с тежка хипоксия и вследствие на нея получи детска церебрална парализа. Тази ужасна диагноза звучеше като присъда. Лекарите веднага й сложиха апарат за изкуствено дишане, но след няколко дни ме посъветваха да се откажа от момиченцето си. Съветът им беше нещо от рода: " Откажете се от това дете. Вие сте още млада и ще родите отново, а дъщеря ви няма да стане нормален човек." Когато съпругът ми чу думите на лекарите, намръщи вежди и гледайки в една точка каза: "Лекарите са прави. По-добре да се откажем." После ми хвана ръката и въздъхна, сякаш искаше да прехвърли цялата отговорност на крехките ми плещи. Мълчах, не само защото умирах от болка и мъка, а и защото нямах думи, с които да отговоря на жестокото му предложение.


На другия ден събрах сили и му заявих, че каквото и да става, аз няма да се откажа от дъщеря си. Без да каже нищо, съпругът ми си събра багажа и ме напусна. Дори не се сбогува. Нарекох дъщеря си Виктория и всеки ден й казвах колко много я обичам. Обиколих различни специалисти, но за съжаление медицината беше безсилна пред болестта й. В един момент рухнах от отчаяние. Няколко пъти молих съпруга си за помощ, но той упорито избягваше контактите с мен. Разбрах, че колкото и да се стремя, не мога да променя нищо. Ако се откажех от дъщеря си, това значеше да подпиша смъртната й присъда, но да гледам мъките й всеки ден, беше непосилно за мен. И тогава в умопомрачението си взех решение да сложа край на живота си. Отворих прозореца и се качих на него, но секунда преди да полетя към смъртта, чух, че Виктория плаче с цял глас.


Плачът на дъщеря ми ме върна към реалността. Решително затворих прозореца и никога повече не помислих да си отнемам живота. Взех малкото си съкровище в ръце, прегърнах я и й обещах, че винаги ще бъда до нея. От този ден започнах да търся помощ от различни хора. Тогава интернет не беше толкова разпространен и нямаш помен от социалните мрежи. Но безизходицата ме научи да бъда търпелива и находчива. Пишех молби за помощ и ги окачвах на входовете.


Намериха се милостиви хора, които ми помогнаха според силите и възможностите си. Някои ми даряваха парични суми, други ми носеха дрехи или храна. Благодарение на помощта им навреме си плащах сметките и най-накрая събрах средства за лечението на Виктория. С течение на времето в живота ми се появи и моят ангел хранител - бъдещият ми съпруг Борис. Още на първата ни среща донесе на дъщеря ми огромна кукла и именно той беше човекът, който плати по - голяма част от лечението й. Борис каза, че със съпругата си мечтаят за дете, но тя има проблеми със зачеването. Няколко месеца по-късно жена му го обвини в изневяра и двамата се разделиха. От този ден моят благодетел започна да ни навестява редовно и всеки път носеше подаръци на Вики. Днес Борис е мой съпруг и обича дъщеря ми като свое родно дете. След дълга и упорита рехабилитация здравословното състояние на Виктория е много по-стабилно. Красивата ми дъщеря е вече на 25 години, а Сашо, синът, когото родих от Борис, е буен тийнейджър на 19 години. До ден днешен Вики пази първата си кукла като мил и скъп спомен.


Преди 25 години лекарите осъдиха дъщеря ми на смърт, но моята любов, вяра и търпение я спасиха от жестоката присъда. Вики не е напълно здрава, но нищо не може да я спре да се радва на живота. Вярвайте в децата си. Вярвайте в себе си. Вярвайте в любовта и всичко ще бъде наред.


Източник и снимка: интернет

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенАко сте родени под знака на Овен пред вас е седмица, в която ще има повече напрежение или поводи за спорове и противопоставяне, показва вашият хороскоп. Основните „сблъсъци“ ще бъдат в дома ви, по семейни въпроси или ще бъдат свързани със съседи. Възможни са неочаквани или сложни за разрешение б...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Във в. "Лична драма" предпочитам да чета за

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи