Брой 29 16.VII-22.VII. 2019

Разтърсващи драми: Съдби човешки

Прегърнах я, а тя каза: Знаех, че ще се върнеш

С Магдалена се запознахме в голямата търговска верига, в която и двамата работехме. За разлика от намръщените ни колежки, тя беше любезна и усмихната. Магдалена не се плашеше от работата и прекрасно се справяше с всички задачи. Харесвах нейната упоритост и веднъж, уж на майтап, небрежно й подхвърлих, че я каня на вечеря. За моя изненада тя прие. Вълнувах се като тийнейджър, който отива на първата си любовна среща. Притеснявах се да не се издъня и да направя гаф, но всичко мина добре. Седмица по-късно повторих поканата си и Магдалена прие. Не след дълго двамата станахме двойка.

Днес, ако ме питат, кога се влюбих в нея, не бих могъл да кажа. Може би, когато я целунах, а може би още щом я видях за първи път. Тя беше мила, всеотдайна, но в поведението й имаше нещо, което ме смущаваше. Понякога ставаше прекалено потайна и избягваше срещите ни, измисляйки си нелепи оправдания.
Един ден случайно изтърва голямата си чанта, която носеше понякога, и от нея се изсипаха някакви стари дрехи. Наведох се да ги вдигна, но с учудваща ярост приятелката ми забрани да ги докосвам.
Най-много ме болеше, че отлага срещите ни. Преди това не ми правеше особено впечатление, но сега, когато тя се превърна в най-ценното нещо в живота ми, копнеех за моментите, в които можехме да бъдем далеч от любопитните очи на колегите. Обстоятелството, че на работа сме толкова близо един до друг и същевременно така далеч, буквално ме влудяваше. Вместо да я притискам в обятията си, бях принуден да се отнасям към нея служебно.
Отчаян, че мога да я загубя, реших да я проследя и излязох по-рано от работа. За да не разбере, че я следя, предварително взех колата на един приятел. Няколко минути след края на работното време, любимата ми се появи на входа с неразделната си чанта в ръцете и се качи в такси. След известно време колата спря и тя слезе. Паркирах наблизо и продължих да вървя след нея. Смрачаваше се, а това направи задачата ми по-лека.
Изведнъж Магдалена спря, стисна силно чантата и влезе в тоалетната на едно кафене. Минаха 10 минути, половин час, час, и освен две възрастни жени и някаква накуцваща просякиня с дебела тояга, на която се подпираше, никой друг не излезе. Помислих, че съм я изтървал, и си тръгнах. Следващия път, когато любимата ми пак отложи срещата ни, историята се повтори, а после се потрети. Три пъти чаках напразно пред тоалетната, но от Магдалена нямаше и следа. На четвъртия път, почти загубил надежда, бях готов да нахлуя вътре, за да видя къде изчезна. В този момент дрипавата старица мина покрай мен и усетих познатия аромат на парфюма на Магдалена. Минути по-късно пред очите ми се разигра странна сцена.
Просякинята спря до ъгъла на голям магазин, сложи един картон под коленете си и седна. Пред нея имаше кутия, в която милостиви хора й пускаха дребни пари. След час тя се изправи, събра даренията, взе си тоягата и се запъти към тоалетната. Малко след това оттам излезе моята Магдалена - здрава, красива, уверена.
На другия ден тя не дойде на работа, но вечерта ме потърси у дома и ми разказа тъжната история на живота си. Малко след като навършила пълнолетие, майка й починала, а баща й, едва изчакал да се навърши година от смъртта й, се оженил повторно. Втората му съпруга се оказала лош човек и за да й угоди, баща й я изгонил от дома им. Магдалена се озовала на улицата без пари, работа и покрив над главата. Нямала близки, които да я подслонят, а приятелите й безпомощно вдигали рамене. Първоначално спяла по пейките на гарата, но след като полицаите поискали да я арестуват, потърсила изоставени сгради, където да нощува. Какво ли не преживяла: изнасилване, бой, глад. Дрехите и обувките й се изпокъсали, била жалка и веднъж, докато стояла пред някаква църква, непознат мъж й дал 10 лв. Решила, че може да печели пари чрез просия, и така се прехранвала. За да не я изнасилят, се маскирала като болна и немощна старица.
Слава Богу, някаква възрастна жена й дала стаичка, а тя й помагала в домакинството. С времето Магдалена си намерила работа, но не оставила стария навик. Сковаващият страх, че може отново да остане без пари и без дом, я карал да продължава да проси. Опитала да се пребори с него, но не успяла.
Приех тежкото й минало, исках да бъде моя съпруга и майка на децата ми, но как да допусна в живота си жена просякиня! Помолих я да забрави този период от миналото си, да му обърне гръб, но тя не беше готова да се сбогува.
Затова се разделихме. Напуснах работа и заминах в чужбина. Повече от година се мъчих да изтрия образа й от паметта си, да я оставя в миналото, да я запомня като спомен от една несбъдната любов. Така и не успях да забравя вкуса на устните й, уханието на кожата й, чаровната усмивка. И разбрах, че съм готов да бъда с нея, дори да е просякиня - обожавах я.
Върнах се в България, за да я намеря. На втория ден се озовах близо до супера, пред който тя обикновено просеше, погледнах я в очите и прималях. Неуверено протегнах ръце и секунди по-късно тя се сгуши в прегръдките ми, облегнала глава на рамото ми.
- Знаех си, че ще се върнеш - нежно пропя гласът й. Дълго стояхме прегърнати. Нищо друго нямаше значение, освен нашата любов.
Сега живеем заедно. Все по-рядко Магдалена изважда от гардероба скъсаните дрехи, гримира се до неузнаваемост, взема тоягата и тръгва. А аз я чакам да се върне. Искрено вярвам, че много скоро страхът й от бедността ще си отиде.
Симеон

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"


Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

На 17 юли в 00:39ч има пълнолуние. Съзнанието и интуицията, съзнателната и подсъзнателната воля ще бъдат в противоречие и конфликт, не трябва да слушате вътрешния си глас по това време. Чувствата преобладават над разума. Зачестяват инцидентите, бъдете предпазливи! Емоционалната неустойчивост може да...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи