Брой 13 31.III-06.IV. 2020

Животът какъвто е: Блазе на хитрите жени

Пробват с един, с пет, с десет

Болката от разочарованието в любовта ми е толкова позната, че отсега знам колко месеца ще се гърча и ближа раните от предателството на поредния мъж, в чиито чувства се излъгах.

Преди да срещна Радослав, преживях изпепеляваща връзка с женен мъж. Бях луда по него, но истината е че физическото привличане, трепетните вълнения и страстта ни бяха взаимни. А и той притежаваше качества, на които всеки мъж би завидял: умен, интелигентен, с чувство за хумор и... страхотен любовник. И двамата усещахме, че тази връзка е обречена изначално. Той изпитваше неистово влечение и желание да ме люби и притиска в обятията си, но никога не изясни чувствата към съпругата си, нито открехна темата за общо бъдеще. Напротив, без притеснение споделяше плановете за почивките на семейството си - у нас или в чужбина, за покупката на нова кола или ремонт на жилището им. Да, бе привързан към жена си, уважаваше я, боготвореше дъщеря си, но в сърцето му се бях настанила аз, а и химията между нас в леглото го превръщаше в пленник на греха. В един момент Радослав явно се уплаши, че отношенията ни се задълбочиха и трябва да избира тя или аз, и като повечето страхливци си спести главоболията и избяга. Само че много далеч – в Сан Диего, САЩ, до самата граница с Мексико, при това със семейството си. Мислеше, че ми прави комплимент, като каза, че е избрал тази крайна дестинация, вместо Европа, за да не се изкуши и се метне на първия самолет, за да ме види. Беше ми толкова тежко, че приех откровеността му като черен хумор. Поне ми спести новината, че жена му отново е бременна. Може и да е била негова инициативата за второто дете - идеален начин да заздрави семейството и да отреже завинаги връщането към мен. Научих го след две години, когато вече имах друг мъж до себе си. Дори почувствах облекчение, че не се е случило, докато бяхме заедно.

Бях се зарекла повече да не се занимавам с женени, но Иван, който ме преследваше няколко месеца, ме убеди, че отдавна е разделен с жена си. Отстъпила му жилището, оставила и колата и заминала с дъщеря им при родителите си във Варна. Поставила обаче едно условие – да се разведат чак когато Лили навърши 16 и е в състояние да разбере, че между родителите й има непреодолими различия в характерите и възгледите за живота. Наистина живееше сам, беше много влюбен и нямах причини да не му вярвам. Тогава все още преживявах болезнено предателството на Радослав и се чувствах толкова самотна, че „евентуалните“ 7 години до развода му – Лили бе на 9, въобще не ме впечатлиха.

Само веднъж си отворих устата, уж на шега, да родя дете, че времето ми минава, но той ме прекъсна: „Потрай малко, скъпа, щом се разведа, първо за бебето ще помислим, обещавам ти!“

Добре, че не направих тази глупост, защото така и не разбрах какви бяха отношенията между Иван и жена му. Тя и дъщеря й идваха в София веднъж месечно, под претекст да вземат издръжката, Лили да се види с баща си и да поскитат заедно по моловете, където той обсипваше дъщеря си с подаръци. Може и на жена си да е купувал, под достойнството ми бе да разпитвам. Гадното бе, че те отсядаха в неговия дом, който по документи все още си бе общ, а аз се връщах в своя. Може би затова, когато бях при него, се чувствах като гостенка, а не домакиня. А за празниците – коледни и великденски, престоят им се удължаваше, съобразно дните ваканция на Лили. Майка й имаше малък бизнес, със своя роднина, и явно можеше да отсъства когато и колкото си иска. Ще прибавя и един месец екскурзионно пътуване по планините у нас или из Европа - те море и плаж си имат във Варна...

На 29 започнах връзката с Иван, днес навърших 31. Трябваше да сме заедно, бях резервирала хотел в Банско, мечтаех да пием шампанско в джакузи, да поръчаме вечеря румсервиз и да се любим до сутринта. Само че вчера съпругата му се обади разтревожена: Лили карала грип, с много висока температура, повръщала, тя изпаднала в ужас, не можела сама да се справи с положението. „Ами, нали има лекари, ти с какво можеш да помогнеш?!“ - възкликнах, убедена, че в думите ми има логика. Иван ме погледна злобно и изкрещя: “Нямаш дете и не ги разбираш тези работи, затова не се бъркай! Празникът ти може да почака!!!“

Сега пиша, плача и се презирам. Трябвало е много по-рано да разбера, че той не е готов да даде това, което аз искам от една връзка, нито да получи онова, което мога да му дам. Нормално бе вчера да му поставя ултиматум – или те, или аз!? И ако той мълчи и гледа в земята, да кресна да се разкара от живота ми! Не, стоях като онемяла и виждах как набързо събира в сака малко дрехи, четката за зъби и самобръсначката. Понечи да ме целуне, но нещо вътре в мен се преобърна и ме накара да го отблъсна. Минути след като тръгна, си събрах личните вещи и се прибрах в своя дом. В собственото си легло, където мога да се нарева на воля и посрещна празника си сама.

Знам, че и това ще отмине и, рано или късно, болката ще отшуми. Съзнавам, че ако бях останала при Иван, щях да пропилея още години от живота си и можеше вече да е късно за ново начало, семейство и деца. Но чувствам, че сърцето ми се сковава от страх, че бъркам с мъжете и не мога да открия кой е стойностен и кой не струва. Блазе на жените, които пробват с един, с пет, с десет, знаят какво търсят и преследват целта си до дупка, без да им пука за клюките зад гърба им. Трупат „опит“, но пък си намират съпрузи, които ги носят на ръце. Де да можех и аз да го правя.

Капка

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Скъпи Овни, през вашия месец ще станете по-уверени и решителни, ще можете да проявите най-добрите си качества.Още през първата десетдневка на месеца ще усетите прилив на сила и енергия. До 19 април Слънцето е във вашия знак, затова не се съмнявайте в успеха, звездите ще ви подкрепят във всяка...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи