Брой 50 10.XII-16.XII. 2019

Животът какъвто е: ​Съдби човешки

Разкарах и съпруга, и любовника

Моята история започна преди няколко години. Тогава официално бях омъжена, но не живеех с мъжа си, имаме и син. Не се решавах на развод, защото се надявах, че той ще размисли, ще си походи и ще се върне. На фирмено парти се запознах с един млад мъж. Забелязах го още щом влязох в ресторанта. Случват се такива неща – измежду десетки мъже погледът ти се спира на някой непознат. Погледна ме и той, усмихна се, после танцувахме, накрая си разменихме телефоните. Започнахме да се срещаме. Тогава той беше вече разведен, има две деца. Виждахме се само да се любим и известно време си мислех, че с това ще се ограничи връзката ни, защото Боян (името е измислено) казваше, че не иска да се обвързва, нито да се жени втори път. Постепенно започнахме да свикваме един с друг, усещах, че се влюбвам.

През същата година все пак се разведох. Мъжът ми изчезна не само от моя живот, но и от този на сина ми. Към лятото вече бяхме станали доста близки с Боян, излизахме, през почивните дни си организирахме интересни пътувания. Но никога не вземахме сина ми с нас. Оставях го при родителите ми. Дори не бяха се виждали с любовника ми.

С времето започнах да забелязвам, че Боян се опитва да ограничава личното ми пространство, ревнуваше ме, опитваше се да контролира общуването ми с дългогодишните приятелки. Обясняваше всичко това с факта, че не съм му безразлична. Държеше винаги да съм на разположение вкъщи, ако не сме заедно. Признавам, съгласявах се, защото ми харесваше да се интересува от мен. Исках да съм най-добрата за него. И му се подчинявах.

В един момент разбрах, че съм бременна. Не знаех какво да правя, бях разстроена, страхувах се, че той ще ме изостави с детето. Когато все пак споделих това с него, имахме сериозен разговор и решихме да направя аборт. Боян ме убеди, че точно сега не можем да си го позволим. Беше ми трудно, непрекъснато плачех, защото исках това дете, още повече че беше от мъжа, когото обичах. И пак отстъпих.

Направих аборта, но след това отношенията ни рязко се влошиха. Изнервих се, постоянно плачех, изпадах в истерии. Държах се наистина отвратително. Може би за да ми отмъсти, той преспа с някакво почти непознато момиче, после сам си призна, с което ме отврати. Продължихме отношенията си, но все така се карахме, а веднъж, след поредната сцена на ревност, просто престанахме да се чуваме. И двамата си играехме на гордост. И така ден-два, после седмица-две… Мислех, че ако наистина ме обича, ще ми пише, ще позвъни, ще дойде… Мислех за него, но и аз не му се обадих. Така мина близо година.

Един ден се срещнахме случайно с бившия ми мъж. Поговорихме, не знам защо си въобразих, че първата любов ръжда не хваща. Освен това бе и баща на детето ми. Решихме да се съберем отново, той ми предложи да се преместя при него, защото вече работеше в друг град. Точно тогава срещнах Боян и му споделих, че мисля да се премествам. Той бързо схвана къде и при кого. Каза ми, че ще направя голяма грешка, че хората не се променят толкова лесно. Призна, че още ме обича, че е готов да ми прости всичко, само и само отново да сме заедно. Но аз се колебаех, а и вече бях дала дума, при това и синът беше разбрал и се радваше, че ще се съберем като семейство. Три дни просто се спотайвах, а на четвъргия получих съобщение от Боян: „Бъди щастлива!”

Само че нещата не се подредиха според очакванията ми. Преди да се преместя при бившия съпруг, отидохме с него и момчето ни на почивка. Оказа се, че присъствието му ме дразни, че вече не изпитвам нищо към него, той също сподели, че е охладнял и се страхува, че нещата между нас няма да се получат. Заради сина се изтърпяхме десет дни и после отново пътищата ни се разделиха.

Един ден случайно мернах отдалеч Боян и силно се развълнувах. Позвъних му и той се съгласи да се видим. Когато се срещнахме, ме прегърна, дълго стояхме така мълчаливи, накрая каза: ”Ти ме предаде, въпреки това аз все още те обичам, но нищо не може да се върне обратно. Не ме търси повече. Сбогом...”

В този момент усетих, че е прав, и мислено му благодарих, че предпази и мен, и себе си от нова грешка. Прозрях, че не той ме е развълнувал, а споменът за хубавите мигове, прекарани заедно. А когато ме връхлетяха и лошите, си спомних народната мъдрост, че когато губим нещо, не знаем какво печелим. И реших: по-добре да си дам шанс за ново начало, отколкото да запълвам пукнатините в неудачния си брак и провалената си връзка.

Вени

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Мнозина ще почувстват скука и недоволство от текущата си работа. Старайте се да не сте разсеяни, защото това може да ви създаде проблеми. Пазете се да не изгубите важна информация. Бъдете внимателни със своя нрав и не се дразнете от нищо. Отношенията с колегите и особено с шефовете могат да с...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи