Брой 50 11.XII-17.XII. 2018

Разтърсващи драми:

С лъжи и клевети отнех живота на съперницата си

Не ми останаха сили да нося тази болка повече в себе си. Искам да се извиня на всички онези, на които причиних толкова мъка. Простете ми, но нямам смелост да се изправя пред лицето ви. С Владимир се запознахме в 1-ви курс, в университета. Тогава бях на 18 години. Любовта пламна бързо между нас и всяка една свободна минута прекарвахме заедно. С никой друг не можех да намеря общ език така, както с Влади. Изглеждаше, че целият ни живот ще бъде винаги прекрасен и спокоен. Оженихме се, когато навърших 20 години. Сватбата ни беше разкошна. Вече и двамата работехме и скоро се отделихме на квартира. Времето ни минаваше спокойно и след година на бял свят дойде и дъщеря ни - Мария. Винаги съм мислела, че сме образцово семейство: толкова спокойни и щастливи бяхме.


И после всичко рухна за миг. Това се случи през петата годишнина от брака ни.


Случайно на улицата срещнах Юлия - моя съученичка от гимназията. Юлия беше все още неомъжена и аз реших да й покажа какво значи семейно щастие. Срещата ни мина топло и тя обеща да ми гостува през някой от следващите дни. Ако тогава знаех, как ще завърши всичко.... Когато след два дни Юлия ми дойде на гости, с гордост й представих съпруга си. Промяната в поведението му забелязах едва след няколко дни: той сякаш летеше в облаците, както в първите дни от нашето запознанство. Не обръщах внимание на еуфорията му, докато не открих в джоба на ризата му бележка с телефона на Юлия. И така една вечер, когато той беше на уж служебно събрание, аз се озовах пред вратата на Юлия. Там беше и Владимир..


"Ех, Катя,- каза ми той,- нищо не остава скрито. Отдавна исках да се разведем.... Утре ще си събера багажа".


Изпаднах в шок, но пожелах на двамата всичко хубаво и затръшнах вратата след себе си. На улицата седнах на една пейка и избухнах в плач. Владимир не бързаше с развода, но се премести при Юлия. Страдах жестоко за раздялата ни, когато от чужбина се върна Коста - братът на Владимир. Като в латино сапунка събитията взех друг обрат. Незнайно откъде, но се оказа, че Коста и Юлия се познават и между тях се родила любов. Юлия не се смути, дори когато разбра, че Коста е брат на Владимир. Признала за чувствата си пред Влади и го помолила да запази в тайна връзката им. Това ми разказа той, когато се върна обратно при мен.


И аз, глупачката, бях толкова щастлива! Влади се върна, ние ще бъдем отново заедно! Но съдбата ми готвеше нов удар. В тази същата вечер, Влади поиска да се поразходи и събере мислите си. Часове след това, съпругът ми загина в катастрофа. Бил е пиян, когато е седнал зад волана. Мислех, че никога няма да преживея смъртта му. Дните ми минаваха в работа и грижи за Мария. Веднъж с една приятелка решихме да идем на врачка. И от врачката разбрах, че за всички беди, които ме сполетяха, е виновна Юлия. Слабо си спомням разговора, но от този момент намразих Юлия с цялото си сърце. Отмъщението стана единствената цел в живота ми. Скоро след това се наложи с дъщеря ми да напуснем квартирата. Бях останала без работа и трудно плащах наема. Тогава Коста ми предложи да се преместим при него. Аз бях вдовица на брат му, а за драмата между нас с Юлия, той не се и досещаше. Това беше часът, който толкова дълго чаках.


След като се преместих при девера, започнах с маниакална жестокост да тормозя Юлия.


Разнасях клюки по неин адрес, клеветих я пред Коста, дори направих така, че позорно да я изгонят от работа. Срамно и противно ми е да си спомням миналото. Аз ли бях това? От постоянния стрес Юлия роди преждевременно, а бебето почина след три дни в болницата. Бяха ужасни дни, но главният удар предстоеше. Няколко дни след това, Юлия се самоуби. Когато тя посегна на живота си, аз бях готова да я последвам. Мразех се и не знаех къде да се скрия. Коста също рухна и за няколко дни косата му побеля.


Къде ме отведе моята ненавист, омраза, мания! Какво сторих на хора, които се обичаха толкова много! За мен няма прошка, знам това! Но имам дъщеря, която ще наследи греховете ми. Аз съм жалък, подъл човек и никога няма да си простя! Искам да кажа на хората, които ще прочетат писмото ми: в онзи гроб, не погребаха Юлия, а моята душа, която аз убих със собствената си ръка. Внимавайте, омразата убива!


Катя

Източник и снимка: интернет

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенАко сте родени под знака на Овен, през тази седмица ще бъдете заредени с много оптимизъм и надежда за положителни събития и успехи. Преди всичко вниманието ви ще бъде насоченовъв финансов план, където ще имате възможност да се зарадвате на реални резултати и успехи.През тази седмица може да полу...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Гледам/чета за личните драми на хората:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи