Брой 21 22.V-28.V. 2018

Разтърсващи драми: Не я разбирам

С разцепена уста шепти, че го обича

С разцепена уста шепти, че го обича

Чувала съм, че много от качествата в характера наследяваме не от родителите си, а от бабите и дядовците. Като съдя по себе си и брат си Димо, съм склонна да вярвам, че е така. Димо е същият като дядо ни Димитър – с балкански манталитет, ориенталско мислене и прекалено чувство за собственост. Дядо ми навремето построи три къщи на село, но и една не отнесе със себе си в гроба. Сега се рушат, няма кой да ги стегне, а декарите земя пустеят. Баба (на която пък аз приличам) най-много го отнасяше, защото и нея дядо приемаше като даденост. Искаше я все вкъщи. Като я видеше да говори с някой съсед, очите му святкаха от ревност. А тя, милата - тиха и кротка жена, само навеждаше глава, мълчеше и дума не отронваше да се защити, при това без да има вина. За тях двамата бих казала само едно – типично патриархално семейство. Само че времената бяха други, мъжът беше истински глава на семейството и той определяше правилата, но поне работеше от сутрин до вечер. Димо е същият като дядо с тази разлика, че е мързелив. Когато ни каза, че с Лина ще се женят, вкъщи много се зарадвахме.


Харесвахме я от самото начало – хем красива, хем работлива.

Брат ми набързо й направи две деца и я закотви вкъщи. Не че тя имаше нещо против, просто понякога й се чудех как смогва с всичко – да приготвя каши и пюрета на малките, да чисти, пере и слугува и на нас, защото майка и татко все още работеха и се прибираха късно, а аз по цял ден ходех на лекции в университета.


Малко след това се омъжих и аз, отидох да живея в дома на съпруга си, а родителите на Лина купиха голям апартамент за младото семейство. И пак тя се зае с обзавеждането и подредбата на новия дом. Димо пръста си не мръдна, един пирон поне да беше заковал... Бях още бременна, когато една вечер Лина, плачейки, ми звънна по телефона - ако мога, да отида у тях. Притесних се какво ли е станало, защото тя нищо повече не каза. Намерих я посинена, едва ходеше и не можеше да нахрани племенниците ми. Димо се беше запилял някъде навън, а на родителите си тя не искаше да се оплаква.


Брат ми я беше смлял от бой.

Упрекнал я, че се заглежда по чуждите мъже, докато разхождала момчетата в парка. Успокоих я, че ще поговоря с него, но тя ми забрани. В същото време - грях ми на душата - си помислих, че може и да си е намерила някой друг. Като го знам брат ми какъв ревнивец е, не всяка жена би го издържала. И докато в главата ми нахлуваха грозни мисли за Лина, тя, бършейки с ръкав сълзите си, отрони: „Обичам го, Пете, разбираш ли? Много го обичам! Дори да продължи да ме бие през ден, пак ще му остана вярна. Сама съм си го избрала и друг мъж не искам.“ Толкова силна болка и същевременно толкова истинска любов в очите на жена аз не бях виждала. Тръгнах си и на никого не казах за побоя.


Не се мина дълго и една нощ, към 2, Лина отново ме събуди по телефона. Едва разбрах какво иска да ми каже – Димо така я сритал на пода, че едва се докопала до GSM-а да ми се обади. Събудих мъжа си и му казах, че тръгвам към брат си. Той се опита да ме спре под предлог, че не бива да се меся в проблемите на чуждите семейства, те сами трябвало да се оправят, но аз му се изрепчих. Нито Димо ми е чужд, нито снаха ми. И колкото и кръвта вода да не става, ако трябва да помогна на някого точно в този момент, то ще е на Лина, а не на брат ми. Поръчах такси и изхвърчах. Вратата беше отключена и влязох сама. Намерих я на пода сама с разцепена буза и окървавено слепоочие. Димо се беше покрил в детската стая. Той я шамаросваше само когато момчетата ги няма. Онази нощ те бяха при майка ми. След минути на вратата звъннаха полицаи, явно някой от съседите е чул скандала между тях и беше викнал патрулката. По това време аз се опитвах да изправя Лина на крака. Тя се подпря леко на гардероба в спалнята и... тръгна към коридора. Отвори входната врата и когато дежурният полицай попита за имената на брат ми и снаха ми и дали е била подложена на физически тормоз от страна на съпруга си, Лина отсече: „Да, ние живеем на този адрес, но вас кой ви е викал? Никой не ме е бил и ви моля да си вървите.“ На въпроса им защо е цялата в синини, тя ги излъга, че се подхлъзнала в банята и е паднала и че никой не е упражнявал върху нея насилие – нито психическо, нито физическо. Тогава не издържах и я попитах как може да лъже, не вижда ли кръвта по лицето си, отпечатаната длан на брат ми от стискане по лявата й ръка. „Казах“ - това й бяха последните думи. След което ми благодари, че съм отишла, и ме помоли да си тръгвам.



Погледнах я ядосано и я попитах какво всъщност прави с живота си.

Що за любов е тази нейната. Що за мазохизъм е да обичаш човек, който не те цени и уважава. Каква е тази сбъркана обич? Лудост ли е, какво е? Колкото и да обичах брат си, бях готова да взема временно Лина и племенниците при нас, дори с риск да се скарам с мъжа си. И нямаше да го направя от женска солидарност, а защото никой мъж няма право да властва над теб и да те бие само защото си жена, слаба и безпомощна. Наясно съм, че Димо няма как да се промени. Може да не е алкохолик, може да обича Лина до безумие, може да й се извинява след всеки побой и да съжалява, но той, собственият ми брат, не е мъж на място. Той е болен човек и никой не може да излекува болезнената му ревност. Това е неговата диагноза.


Оня ден попитах Лина може ли да залепи една счупена чаша и да пие от нея, без да се нарани. Отговори ми, че може. Била свикнала с раните. Нямах какво повече да й кажа. Върнах се назад във времето и осъзнах, че тя всъщност не ме викаше, за да се оплаче от брат ми, а защото в такива моменти й трябваше помощ – или някой да я изправи на крака, буквално, или просто да нахрани децата й. За съжаление не ми остава нищо друго, освен да чакам притеснена следващото й обаждане заради поредната порция бой на Димо. И с две ръце се моля един ден племенниците ми да не станат като баща си. Стига дотогава брат ми да не я погуби.


Петя

"Писмото е публикувано във в. "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенАко сте родени под знака на Овен в края на месеца ще отделите време за размисъл и преценка на изминалият период от 2018. Пред вас е едно многообещаващо лято, но именно поради тази причина няма да искате да го пропилеете. Тази седмица разговорите ви ще бъдат свързани именно с бъдещите ви планове ...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесва ли ви стр. 21 "Възход и падение"?

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи