Брой 12 24.III-30.III. 2020

Животът какъвто е: ​Оплитам се все повече

Съсипвам и моя, и неговия живот

Не обичам да излагам на показ мръсното си бельо, но имам нужда от добронамерен съвет какво да правя. Омъжих се много рано, бях едва на 19. Не бях влюбена, разчитах повече на инстинкта си, отколкото на чувствата. Мъжът ми не е лош човек, домошар е и работлив, а това ми даваше сигурност, защото нямах амбиции да уча и се развивам професионално.

Живяхме добре, макар и без чувства от моя страна. Роди ни се син и аз отново се убедих в качествата на съпруга си – и като семеен човек, и като баща. Имаше само едно „но” – Никола обичаше пиенето. Борех се, доколкото силите ми позволяваха, и по моя инициатива се преместихме в София. Помислих си, че там ще успея да се преборя с този негов недостатък. Оставихме детето при моите родители с намерението, когато се устроим, да го вземем при нас. Но не го взехме нито след половин, нито след една година. А слабостта му към чашката тук се прояви още по-силно. Анонимността в големия град му дойде добре дошла. Освен това си намери компания в службата и почти всеки ден след работа се запиваха някъде. И се започна: запои, отсъствия от работа, лъжи… А аз лягах и ставах с усещането, че не съм си поживяла, че не съм обичала истински.

В един момент ми писна, подадох молба и се разведохме. Никола присъстваше пиян на делата, което реши лесно проблема ми. Намерих си квартира и се махнах от него. Родителите ми продължиха да се грижат за детето. Тогава срещнах друг мъж и се влюбих до полуда. Беше невероятна любов, от която още не мога да дойда на себе си. Той обаче се оказа сложен характер - три години взаимно си мътихме мозъците и накрая се разделихме. Но основната причина беше, че срещу тази моя любов се включи тежката артилерия в лицето на майка ми. Тя ми постави условие да прибера сина си, а любимият ми не искаше дете край себе си. Не й се сърдя, разбирам, че се беше преуморила вече, пък и редно беше детето да се възпитава от родителите, а не от бабата и дядото. Наложи се да обсъдим въпроса с бившия ми съпруг и решихме да се съберем отново заради малкия. Мъжът ми ме обича, той продължава да е добър съпруг и грижовен баща, спрял е с пиенето, има хубава професия и често го търсят с поръчки, помага ми и в домакинството. Синът ни тръгна на училище и вече е при нас.

На пръв поглед би трябвало да нямаме проблеми, но това не е така. Просто аз продължавам да не обичам Никола. И го чувствам още по-остро сега, когато вече преживях голямата любов, която не мога да забравя. Съпругът ми е наясно с чувствата ми и сигурно се измъчва, но въпреки това е съгласен да продължаваме да живеем заедно. Твърди, че само ние сме неговото семейство и никой друг не му е нужен, освен мен и детето. Аз наистина си мислех, че лека-полека нещата ще се наместят, че може би някой ден освен привързаност ще изпитам към него и друго. Но това не се случи. Каквото и да направи той, аз започвам да се дразня. Дори не се опитвам да го прилаская, а само го навиквам. С ума си разбирам и оценявам, че хубавите му качества са много повече от недостатъците му, но сърцето ми продължава да мълчи. Може би съм истинска идиотка, щом не мога да оценя това, което имам.

Споделих с майка си, че искам отново на напусна Никола, но тя ме заплаши, че ако не запазя семейството си, ще се погрижи да ме лишат от родителски права и никога повече да не видя сина си. Каза, че съм егоистка и нямам майчински инстинкт. Първо трябва да отгледам детето си и едва тогава да мисля за себе си.

Излиза, че съсипвам и моя живот, и този на съпруга и детето си. Но нима е по-добре да живея с мъж, когото не обичам и заблуждавам наоколо, че всичко ми е наред. Не е ли по-честно да отрежа и да променя изцяло живота си? Освен това си мисля, че ако Никола е свободен, ще има шанс да намери жената, която ще го обича и ще оцени по достойнство качествата му. Само че има и друго, и то може би е най-важното. Синът ми усеща, че нещата между нас с баща му не вървят и всъщност не сме пълноценно семейство. Но как да обясня на едно дете какво има и няма в сърцето на майка му?!

Това е моята история. На кръстопът съм, а най-лошото е, че се оплитам все повече и повече.

Анита

Писмото е публикувано в последния брой на вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Ще трябва да направите още няколко крачки напред и желаната цел ще бъде постигната. Този период е белязан за вас от изпълнението на желанията ви, но само при условие, че ще проявите достатъчно постоянство и решителност. Новите върхове са готови да ги покорите - така че всичко зависи само от в...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи