Брой 42 16.X-22.X. 2018

Емоции:

Сбогом, моя любов. Не, не викам след теб

След края на една връзка, особено по-дълга и независимо каква е причината, става тихо - толкова оглушително беззвучно, че умът откача от тишината и да започва да я запълва с писъци: „Ужас, ще си остана сама, остарявам, кой ще ме вземе, майчице, леле, как ще се справя?".


След това обикновено много от нас се впускат в безкрайни „женски" разговори с най-търпеливите си приятелки, единствено за да чуят, че бившият е глупак и не я заслужава.


После от гардероба се вади някое секси облекло, обуват се забравените обувки на висок ток (с ясното съзнание, че на сутринта краката ще са в окаяно състояние) и се отива в най-модерния и пренаселен бар, а погледът тиктака като бомба със закъснител, докато се оглеждаме за потенциален заместник.


Това, много от нас знаят, рядко носи удовлетворение, било то и временно.

Проблемът на края не е, че той е настъпил - това се случва, ще продължава да се случва и често е здравословно. Проблемът е, че ние всячески отказваме да останем насаме със себе си и да пуснем тишината в главите си, защото се страхуваме от въпросите на неизвестното бъдеще.


Съгласете се, но това е лудост - бъдещето е неясно за всеки, независимо дали е сам/а, във връзка или има няколко връзки едновременно. А от друга страна, тишината е единственият момент, в който можем да се чуем и да разчетем истинските си копнежи.


Има и нещо друго - мозъците ни са буквално бетонирани от социалния модел, че една жена е пълноценна само в двойка.

Това твърдение е толкова тъпкано и натъпквано, че дори ние самите не се чувстваме завършени, когато сме необвързани, ако ще да сме сред най-свободолюбивите и напредничавите.


Паниката, която настъпва, когато „любовта си отиде", е умопомрачителна и няма текст или съвет, които да успокоят трескавата и самотна момичешка душа.


Пътищата обикновено са два: пресилена социализация - безкрайни, изтощителни опити за нови връзки (които може да не ни подхождат особено) или затваряне в себе си, което обаче не означава непременно „чуване" и „вслушване" във вътрешната ни тишина - и може да доведе до емоционални блокажи и трудности при започване на нови интимни отношения, дори с подходящ партньор.


Независимо във връзка или не, всяка жена има задължението да поддържа баланса на собствената си душевност. Женската душа е надарена, даваща и преливаща от чувства и емоции (дар, за който не рядко сме упреквани) и ние интуитивно търсим външен „балансьор" в лицето на мъж.


Това е причината, заради която „изтрещяваме", когато останем сами и замеряме близките си с бутилки минерална вода, мълчим с дни или словестно ги „хапем" като озверели котки, защото „не ни разбират" и не ни съчувстват достатъчно.


За съжаление, не всички мъже познават и могат да се грижат за женската душа.

В много случаи те частично опознават нуждите на женското тяло и толкова - силите им стигат до там. Жената е онази, която трябва да намира баланса във всичко останало, а „останалото" започва със самата нея.


Балансът започва с постигане на вътрешна тишина - един труден, но прекрасен и дълбоко себеопознавателен процес, които ни припомня кои сме, както търсим, какво искаме и кой истински може да обогати личното ни щастие.


Когато съумеем да изгоним от главите си страха от самотата, неувереността, че няма да се справим и недоверието в собствената си личност, става тихо и изпълнено със самите нас. Щом се осъзнаем достатъчно и сме готови да се насладим на този факт, в тялото се разлива блаженство, чисто любопитство и ентусиазъм за живота, който предстои, а умът мирясва и си намира други теми за размисъл (те могат да са доста по-интересни).


Една връзка приключва тогава, когато започне да спъва и да стопира някой от партньорите. Колкото и болезнен да е краят, той е възможност за „презареждане на акумулатора", почистване и рестартиране на вътрешния мотор и откриване на нови, вълнуващи маршрути.


Не се опитвайте да карате назад, за да върнете изживяното - то е било, цъфтяло е, дало е своите плодове и сега е време да умре, за да може да се възроди в нещо ново и свежо. Не драматизирайте, не молете старото да се върне.


Всеки край е начало и тишината не означава празнота, а точно обратното - тя е безкраен път от нови моменти, които кротко чакат да бъдат случени.

Останете в покой, колкото е необходимо и присъствайте в настоящето. Учете се, забавлявайте се и не спирайте да обичате - себе си, мъжете, живота, света - без страх, без болка, без гняв, без злоба или отчаяние.


И се грижете са душевността си - необвързана жена не е проклятие или повод за само/съжаление. Това може да бъде напълно осъзнат житейски избор с повече предимства и по-малко компромиси.


Автор: Теодора Славова

Източник и снимка: momichetata.com

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенАко сте родени под знака на Овен пред вас е седмица, която ще ви създаде притеснения или затруднения при финансови действия или парични ангажименти свързани с мъж.Отношенията ви с хора родени под знака на Козирог, Телец или Дева ще бъдат проблематични за вас, особено ако са на емоционална основа...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Гледам/чета за личните драми на хората:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи