Брой 42 17.X-23.X. 2017

Животът какъвто е:

​Сега аз поръчвам музиката, мила

Дори си представях как в един прекрасен ден детето ми, вече зряла девойка, ще ми каже: „Благодаря ти, татко, че не само си ме осигурил материално, но и си помислил за образованието ми!“ Защото тогава прехвърлих голямата част от спестяванията си на името на жена ми, с уговорката да стоят на депозит до пълнолетието на момичето, за да няма финансови проблеми като студентка.


Не си мислете, че съм глупак и човек, който не си знае сметката. По това време имах стабилна работа, с доста прилични доходи, изтеглих кредит и се включих в току що започнал строеж на жилищна кооперация, купих си и кола на лизинг и дори за кратко се поразвах на свободата си. Защото съпругата ми наистина бе с труден характер – от онези дето все викат „да..., ама не!“ Само тя знаеше и можеше всичко, умираше да дава акъл и никога не ценеше труда и жестовете на другия. Тъй че, що се отнася до развода ни, никога, нито за миг не съм съжалил, че се отървах от нея. Но това, че освен проклета се оказа и мръсница, не можех да предположа.


В продължение на година ми разрешаваше да се виждам с детето, за мое учудване се държеше внимателно и с мен и точно това ме подведе да подпиша през лятото да вземе дъщеря ни със себе си на екскурзия в Италия – само за седмица. А се оказа, че госпожата си е оплела кошницата предварително. Имала връзка с някакъв италианец, не изключвам да са се любили още по време на брака ни, набързо продала имотите и... бегом в Рим, където се оженили. Това, разбира се, го научих доста по-късно, защото аз съмият изведнъж попаднах в окото разрушителен ураган. Фирмата, в която работех неочаквано и необяснимо за мен фалира, банката сложи ръка на недовършеното ми жилище, разделих се и с колата и... се озовах на дъното. Захващах се с каквато и да е временна работа, колкото да преживея и да не умра от глад, спях по приятели, а всяка връзка, която започвах, траеше до момента, в който дамите разберяха, че не съм платежоспособен и както казваха някои от тях - „без шансове за проспериране“, демек неудачник.Между впрочем, в три от тях направо бях увлечен и това, че поругаха чувствата ми, заради парите, направо ме съсипа. Тогава разбрах, че българките са адски меркантилни същества и за тях понятия като любов, вярност, всеотдайност нямат никакво значение. Парите и охолният живот са мерило за силата на емоциите им. Плащаш ли сметките, купуваш ли им маркови подаръци, се въртят около теб като котенца. Предложиш ли им обаче бедното си мъжко сърце, на часа те захвърлят като парцал.


Само че, за разлика от любимата фраза на бившата ми проклетия „Да, ама не!“, при мен нещата изведнаж се преобърнаха на „Не, ама...Да!“ Една юлска сутрин първият ми братовчед и единствен жив роднина, връхлетя в дома, в който се бях подслонил, с бутилка в ръка. Заби я на масата, извади от чантата си папка с документи и я размаха пред втрещения ми поглед. „Братче, забогатяхме, с теб вече сме баровци!!!“


Все още мислейки, че е откачил отворих уискито, донесох две чаши и налях до половината и вдигнах тост за красивата шега, която току що ми сервира. Само че онова, което чух, просто не бе за вярване...


В нашата фамилия се пазеше една срамна тайна, за която възрасните избягваха да говорят. През пролетта на 1941 г., за да избегне мобилизацията забягва в Аржентина и изоставя баба с две невръстни деца - баща ми на 2 годинки и 6-месечния ми чичо, бащата на братовчед ми. След войната дядото успява да емигрира в САЩ, там се жени за заможна американка, захваща се със строителство, провървява му и изобщо забравя за „род и родина“. Оказва се, че с жена си нямат деца, тя починала преди десет години, а дядо през миналата пролет. Така и не разбрахме дали старческото му сърце се е размекнало или гузната му съвест се е събудила, но в завещанието си той посочил за едниствени наследници двамата си синове. И тъй като те са починали, ние с братовчеда наследихме 6-чифрени суми в зелено!!!


И палачинката, по отношение на жените ... се обърна. Първо привличам погледите им със скъпата си кола, марковите костюми и най-вече със самочувствието, дължащо се на дебелия ми портфейл, с което направо ги хипнотизирам. А като заведа поредната бройка в луксозен ресторант и сервитьорите започнат да отрупват масата с вкусотии, които тя е гледала само по филмите, сърцето ми получава... ерекция от кеф! Да, да, самата истина ви казвам. Никога не съм очаквал, че злорадството ще ми доставя такова удоволствие. Но и никога няма да забравя как преди до една ме унижаваха. Същите очи, същите устни, същото мъжко мускулесто тяло, само с един недостатък – просто нямах пари.


По всяка вероятност ще си остана втора категория ерген, важното е, че сега аз поръчвам музиката!


Хари


Писмото е от печатното издание

снимка: интернет

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенАко сте родени под знака на Овен през тази седмица могат да възникнат благоприятни обстоятелства за развитието на финансовите ви отношения и интереси. През седмицата ще имате среща или разговор с хора, с които няма да имате бъдещи контакти. Това ще бъде благоприятно време за всичко свързано с де...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Какво най-често гледате по телевизията?

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи