Брой 21 21.V-27.V. 2019

Животът какъвто е:

Случайна декемврийска среща промени целия ми свят

Изминаха години, откакто безумно влюбена в Методи, се събрахме да заживеем заедно под един покрив. В началото връзката ни беше прекрасна, но с времето страстта неусетно започна да отшумява. Прибирах се уморена от работа, а той забил поглед в компютъра. Методи имаше частна практика, затова графикът му често беше свободен и с часове наред приятелят ми играеше на танкове. Връщайки се у дома, намирах боклуци навсякъде. Мръсни чинии, остатъци от храна... До вечерта чистех в кухнята и лъсках пода. В тоалетната не се дишаше от цигарен дим, а мивката гъмжеше от фасове. От дете мразя пушачите, затова се ядосвах сама на себе си, че си позволих да се влюбя в такъв. Омръзна ми от този начин на живот. На яростните ми протести, "възлюбеният" отговаряше с вдигане на рамене. Така и не осъзна, че имам нужда от помощ. Всеки път, когато наближаваше да се прибирам, изпадах в дълбоко отчаяние.


Беше краят на септември. Един ден привечер реших да се разходя пеша. Излизайки от работа, бавно вървях по улиците. Стъмваше се и тежки черни облаци заплашително се скупчиха на небето. Миришеше на влага и листа. По пътя се спрях и си купих кафе. Отдавна не бях изпитвала подобно спокойствие. С нежелание се прибрах у дома и още от входната врата ме блъсна воня на цигари. Отворих дневната, а там ме очакваше познатата картина. " Защо закъсня? Гладен съм. Направи ми нещо за ядене", - каза Методи, забил поглед в монитора. Дори не обърна глава да ме види. "Има храна в хладилника, стопли си и яж.", - кратко отговорих и се затворих в банята. Приятелят ми замълча, но цяла вечер не ми проговори. На следващия ден след работа отново реших да се разходя. Оттогава ми стана традиция да се прибирам пеша и всеки път избирах нов маршрут.


Изминаха месеци. Живнах, спрях да се занимавам с домакинство и започнах да се грижа за себе си. В средата на декември падна първият сняг. Мокър, веднага се разтопи, оставяйки киша навсякъде. Облечена в дебело палто, стоях на светофара, когато внезапно гумите на една кола ме опръскаха с кал. Секунди по-късно някакъв мъж изскочи от нея. " Хей, как сте?", - разтревожено попита той. Усмихнах се тъжно. Непознатият се представи като Илиан и ме покани да се кача в колата му. Докато двамата пиехме кафе на топло в най-близкия търговски център, палто ми се сушеше в химическото чистене. Беше толкова лесно да се разговаря с него. На раздяла си разменихме телефонните номера, с обещанието да се срещнем пак. Връщайки се у дома, за пореден път се натъкнах на познатата картинка. Сварих си чай и дълго гледах през прозореца. На сутринта, докато Методи спеше, тихо си събрах багажа, написах му бележка и заминах при мама. След два дни Илиан ме потърси. Оттогава изминаха шест години и ние сме все така влюбени един в друг.

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

На 21 май се чества Св. равноап. Константин и Елена, на 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменостНа 21 май се чества Св. равноап. Константин и ЕленаПразнуват Константин, Костадин, Коста, Косьо, Костадинa, Констанца, Елена, Елеана, Еленкo, Елин, Ели, Елка, Елица, Елина...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи