Срам ме е и името си да напиша

Здравейте! Пиша ви от отчаяние и безизходица, но не търся пари и материална помощ. Нямам с кого да споделя драмата си, а тя е, че дъщеря ми върти любов със съседа от апартамента до нашия, а аз съм в много близки отношения със съпругата му, която е прекрасен човек и ме е срам да я гледам в очите.

С мъжа ми не сме разведени, но от години сме разделени и той живее при майка си. Има ли връзка още с онази, която разби семейството ни - не знам, но и не ме интересува. Плащаше редовно издръжка на Марина, докато учеше, виждат се и сега - както с него, така и с баба си. Какво си говорят – не питам. За мен той не съществува. Със свекърва ми се чуваме само по празници, но разменяме думи с половин уста.

По природа дъщеря ми е затворена и необщителна, имаше две приятелки в гимназията, но откакто почна работа в един магазин, май и с тях не се среща. А може би причината е любовникът, ще го нарека Иван. Нямам представа за чувства ли става дума, или за подаръци и развлечения, но Марина от миналата есен се промени и поведението й е странно. Стана нервна и недоволна за дребни неща. На моменти ми възразява и ме обижда, а ако нервите ми не издържат и се разплача, започва да ме прегръща и да говори, че съм била добра майка, но не съм случила на дъщеря. Но го казва подигравателно.

Преди месец се случи нещо ужасно. Марина беше в банята, когато телефонът й иззвъня. Обикновено не се разделя с него, това беше изключение. Не знам какво ме накара да отида до масата и да видя кой я търси, за да й предам. Изумих се - беше съседът Иван, имаше негова снимка на екрана. В паниката натиснах и прекъснах разговора, в смисъл - не го приех. Нямаше и 10 секунди, и последва sms.

Не мога да цитирам текста дословно, но беше вулгарен. Пишеше, че след работа ще я чака с колата, за да отидат в един – ще спестя името, хотел и да правят... Спирам дотук с подробностите, имаше и целувки, с любов.

Бях на път да полудея, наложих си да дишам дълбоко и за да не вдигна на момента скандал, грабнах чантата и ключовете и изхвърчах към службата. Трябваше да се убедя лично, че дъщеря ми и Иван са любовници.

Излязох час по-рано и се закотвих на метри от магазина, зад една колона, надявайки се тайно да съм се заблудила, или да е някаква шега. Оказа се жестока истина. Марина и колежката й заключиха и се разделиха, дъщеря ми се насочи към току-що пристигналата кола. Иван излезе, отиде да й отвори кавалерски предната врата, прегърна я и се целунаха. В този момент изскочих и връхлетях върху тях, припомняйки си гадния текст от sms-а. Пламнала от гняв и омерзение, първо зашлевих него, после нея и се разкрещях като луда, сипейки обиди и клетви. Иван със сила ме отстрани, Марина скочи в колата, той бързо заобиколи, седна и подкара бясно. Обляна в сълзи, часове наред вървях напосоки, накрая се прибрах, останала без сили и с пламнала от срам глава. Само се молех съседката - тази добра и мила жена, да не ме засече.

Тази нощ Марина не се прибра, но на другия ден свекърва ми се обади, че е у тях и щяла да постои известно време там, тъй като сме се били скарали и не искала да усложнява ситуацията, и да ме дразни с присъствието си. И полюбопитства за причината за влошените ни отношения, но аз й отговорих да пита внучката си и затворих. Преди дни на вратата звънна съседката. Отворих й, тя се хвърли на врата ми и започна да плаче: Иван напуснал дома, искал развод, оставял й апартамента, щял да плаща издръжка на детето ...

Ами сега?! Ако се разбере, че мръсницата, отнела съпруга й, е моята дъщеря, за мен място в този блок вече няма. Не смея да споделя с никого този позор. Ако кажа на свекървата или на сина й, те ще ме обвинят, че така съм я възпитала. Пак мен виновна ще изкарат. Най-страшното е, че се крия и бягам от съседката. Сутрин излизам рано, вечер се прибирам късно, отключвам тихо като крадец и не паля лампата. Ох, мили хора, как да продължа да живея с този резил. Дори и името си нямам смелост да изпиша.

В. Ст.

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"