Брой 29 17.VII-23.VII. 2018

Животът какъвто е:

Светът на баба

За женитбата си получих различни пожелания и съвети. За щастие, за челяд, за сговор. Много от тях съм забравила вече. Само съветите на моята баба не ще избледнеят никога в съзнанието ми. Дори времето ги осмисля по-добре.


Тя не можеше да се похвали с дълъг семеен живот. Родил се татко, обявила се войната, мобилизирали дядо. Баба често казваше: „Планина човек го изпратих… Държа на ръце баща ти, сълзите му калят по бебешкото юрганче. Заръча ми, ако стане нещо с него, да не се женя, да не смесвам детето със заварени и природени деца. Ниви да продавам, колкото ги има, и да се прехранвам, само детето да е добре…“


Дядо загинал още в началото на войната и баба останала сама. Мъката й, когато аз вече помнех, беше затихнала, но не бе намаляла.


Не помня ден, в който баба да не е споменала за дядо.

Даже си бе създала илюзия, че може би той е пленник на някой остров и ще се върне на стари години. Дядо не се върна, а баба след 50-годишен вдовишки живот почина с мислите по него.


Първото лято, след като се омъжих, прекарах ваканцията на село сама, защото мъжът ми беше войник. През дългите летни дни ние с баба почти винаги бяхме заедно. И през цялото време разговаряхме. Баба искаше да ми предаде наученото и проверено от нея в живота и правеше това с голямо умение, така че да не го почувствам като наставление. Голямата им обич и разбирателство с дядо знаех от дете. Дядо се бе превърнал вече на пръст нейде край Люлебургаз, но в нашата къща живееше наред с нас и ние го чувстваме всеки миг.


И сега баба пак за него говореше.

Един ден прахме черга на реката и се прибирахме. Край нас мина баба Господина от Горната махала. Поздрави, поговорихме нещо и си замина. Баба се замисли. После започна: „Една жена, когато се ожени, трябва да уважава мъжа си и да му вярва. Има прости жени, дето ако някой сеирджия им рече – мъж ти ходи с еди-коя си – и те го правят за смях на цяло село“.


По-нататък тя ми разказа за навиците на други жени (такава била и баба Господина) да дразнят и изпитват акъла на хората. И който се хване на въдицата – тежко му и горко! Бабини били вече отделени в тази къща. Дядо ходил на пазар в петък и се връщал привечер. Бил купил за баба армаган – рошкови. По пътя се настигнали с баба Господина, а тя тогава била млада. Дал й той от рошковите, иначе може ли? Човещина! Вървели и приказвали и така си дошли в село. Щом влязъл вкъщи, разказал на баба това и тя го приела като нещо обикновено. Но след няколко дни срещнала баба Господина. Спряла я тя да й разправя как се върнала от пазара с дядо: „Онзи човек като рекъл: „Хапни си, Бине, рошкови!“ Аз викам: „Стига вече!“, а той ми дава още. Че приказвахме, че се смяхме“. Баба се засмяла и казала спокойно: „Знам, той всичко ми разказа . Изправила глава и отминала. А на дядо ни дума, защо? Как?


Щото тя си знаела човека…

Киселата ябълка, дето дядо посадил, преди да тръгне на война, извисяваше клони над покрива на къщата и се обсипваше с жълти като лимон плодове всяка година. До нея тъмнееше валчестата корона на Свирчовата, от която пролет ставаха пищялки, а после се покриваше бял цвят. Мама го береше и сушеше, за да ни вари чай против кашлица Но за бебе Свирчовата беше необикновено дърво. Когато татко поиска да я отсече тя едва не заплака, застана пред брадвата и отсече, че докато е жива, няма да разреши това да стане. Едва по-късно, в същото това лято, когато се бях омъжила, разбрах откъде идва тази привързаност.


Построили си те къщичката и вече нямало тягосната обстановка на свекър, девер и етърва. Били двамата в свой дом. В „двора“ нямало дървета – тогава той бил нива. Само свирчовата въвирала клони в отворения прозорец на малката стая, дето спели двамата. Още щом се пукнела пролетта, там се заселили слевеи. Как чудно пеели те! Сутрин още в тъмно баба чувала в сладка просъница песента им и пробуждайки се, усещала под главата си силното рамо на дядо…


Животът на славеите баба сравняваше със своя.

„Обич и разбирателство цареше и в нашето гнездо – казваше тя. – Иначе какво ще разбере човек от живота. Има прости хора, карат се, бият се, мерят си инатите и погледни – животът си отишъл“. После баба тежко въздъхна. Тази въздишка ми беше позната. Тя идваше винаги след някой спомен за дядо.



Наближаваше есента. Баба ме повика в малката стая и ми за разправя една друга случка, станала с нея… Дядо бил вече убит. Тя очаквала всеки ден смъртта, защото й се струвало, че без него няма да може да живее. Но татко растял и ще не ще трябвало до живее и работи за него. Като товарели фий с един роднина, остър стрък я ударил в окото. Възпалило се то, големи болки я стегнали. Било в разгара на селската работа и време за боледуване нямало. Една нощ, придружена от брат си, тръгнала тя за Разград, тъй като в нашия град очен лекар нямало. Пътували цяла нощ. На разсъмване стигнали дома на лекаря, но той още спял. Докато чакали, на прозореца се показала неговата жена – на възраст колкото баба тогава. Видяла й се


много красива, с лице бяло като мляко

и розови страни. Облечена била в резедава нощница, а на шията й висяла златна пендара на шнурче от черно кадифе. Замислила се баба, защо не могат и другите жени тъй да се обличат, защо не могат техните мъже такива да ги гледат… Дошъл докторът, промил й окото. Като се връщали обратно, пред нея била все докторската жена в резедавата нощница и златната пендара. Още повече се засилила омразата й към войната, защото тя бе унищожила красотата в живота й…


Баба свърши разказа си, отвори капака на моминския си сандък и извади фин резедав ленен плат и златна пендара, нанизана на шнурче от черно кадифе. Даде ми ги и каза: „Вземи ги, носи ги, да си хубава!“. Взех ги и излязох навън, за да не забележи баба, че сълзи напълниха очите ми. Домъчня ми за нейната изгоряла младост, за неизживяната й любов с дядо. Зад себе си, съвсем спокоен, чух нейния глас: „Щом ти ги носиш, все едно, че аз съм ги носила. Честита съм, че доживях да те видя оженена“.




Източник и снимки: jenatadnes.com

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенАко сте родени под знака на Овен това ще бъде седмица, в която ще се концентрирате към стриктното изпълнение на вашите планове и задачи.Сега обстоятелствата ще работят във ваша изгода и вие ще трябва максимално да се възползвате от тях.Вероятно точно през тази седмица ще направите важни планове ...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Във в. "Лична драма" предпочитам да чета за

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи