Брой 12 19.III-25.III. 2019

Животът какъвто е: ​Съдби човешки

Уморих се да плача и храня напразни надежди

Съдби човешки

Уморих се да плача и храня напразни надежди

Исках да бъда отново обичана. Някой да държи ръката ми и да бъда единствена в живота му. Може би затова се доверих на неподходящия човек. Лесно е да излъжеш жена с разбито сърце, която въпреки всичко продължава да вярва в любовта. Като всяко момиче, и аз имах мечти. Представях си бъдещия си съпруг, как ще живеем в хармония и разбирателство и така ще отгледаме и възпитаме двете си деца... Да, младите винаги имат красиви мечти. Но никой от нас не знае какво му е приготвила съдбата.

През годините от наивно момиче станах жена с горчив опит. От прекрасните ми надежди за бъдещето единствената, която се сбъдна, са двете ми деца. Баща им се оказа всичко друго, но не и човекът, с когото искам да остарея. Омъжих се за Димо набързо, 2-3 месеца след като се запознахме. В обятията му повярвах, че той е мъжът на живота ми. Пет години след сватбата разбрах, че очите му са омагьосали не само мен, а и друга жена, с която Димо има връзка. Заради децата исках да му простя, но той поиска да прекратим брака си. Близо една година живях без съпружеска ласка и накрая бях принудена да призная, че не съм готова за подобни жертви.

След развода реших и взех живота си в свои ръце. Единственото, което исках, е да си отгледам децата. Имах нужда и от редовен секс веднъж в седмицата. Копнеех за щастие но нямах намерение да се обвързвам сериозно с някого и да търпя слабости и капризи. Понякога оставях децата на родителите си и с приятелки излизахме - обикаляхме магазините, сядахме на кафе или да хапнем в някое заведение, докато обсъдим любовния живот на някоя от нас.

Един ден паркирах колата си пред мола, когато едва не блъснах някакъв мъж, който минаваше през паркинга. Чух вика му и стреснато погледнах в огледалото за задно виждане. Господи, толкова беше красив! Изскочих от колата и започнах да се извинявам. Непознатият ме изгледа и без да каже дума, се обърна и влезе в мола. Почти бях забравила този инцидент, но две седмици по-късно съдбата отново ни срещна. Приятелката ми имаше рожден ден и аз й избирах подходящ парфюм. Разглеждах богатия асортимент в магазина, прехвърлях тестерите от ръка в ръка, когато някой поднесе под носа ми малко стъклено шише. Ухаеше на момина сълза. Чух го да казва: "Това е най-подходящо за вас. Не започнахме добре, предлагам малък подарък в знак на помирение." Обърнах се и с огромна изненада осъзнах, че до мен стоеше красивият мъж, когото без малко щях да блъсна с колата си. Представи се – Антон, и докато пиехме кафе, ми разказа част от живота си. Не запомних всичко, но не забравих най-важното - беше разведен.

Вечерта, преди да заспя, замечтано погледнах през прозореца и си казах, че идва пролет и е време за любов. След тази среща Антон ме покани на друга. Нощта се случи хладна, валеше ситен дъжд. Двамата тичахме през локвите, като деца, които се радват на небесния душ и изобщо не им пука, че са мокри до кости. Изведнъж той спря, хвана ме през кръста и ме привлече към себе си. Там се целунахме за първи път.

Последвалите дни и месеци ме караха отново да вярвам, че мечтите ми се сбъдват. Отново обичах и бях обичана. Кой казва, че любовта се случва само веднъж в живота? Близо година се чувствах галеница на съдбата. Антон често оставаше да нощува у дома, отнасяше се добре и с децата ми. Понякога се шегуваше да внимавам как паркирам, че да не вземе някой друг мъж да ми подари парфюм вместо извинение. Смеех се и всеки път му отговарях по един и същ начин – за нищо на света не бих поела втори подобен риск. Живеех в своята невероятна идилия и бях щастлива.

Розовият балон се спука точно когато се канехме да отпразнуваме годишнина на връзката ни. Спука се с гръм и трясък, а парченцата се разлетяха навсякъде. Прибрах се у дома с торта и бутилка шампанско. Тайно се надявах, че ме очаква пътека от розови листа и обсипано със сърчица легло. Но вместо това открих жилището си празно, а там, където трябваше да бъдат сърцата, като откъснато листо от роза, чакаше бележка. Пишеше: "Прости ми!" Това ли беше всичко? Как можах да ти повярвам, измамнико? С цялата си сила запратих шампанското в стената. Наблюдавах го как се стича на капки, като тези - кървавите, които идваха от сърцето ми. После се разплаках с глас. Добре, че децата бяха при родителите ми и не видяха мъката и поражението на майка си. Подиграха се с чувствата ми, разбиха душата ми. Кой казва, че любовта съществува?

Антон се върна две седмици по-късно. Изглеждаше по-зле и от мен: тъжен, със сенки под очите. Уморено призна, че ме е излъгал за развода си. Със съпругата си наистина имали такива намерения, но както често става в подобни случаи, заради децата решили да си дадат още един шанс. Не ме заболя толкова от лъжата му, колкото от мисълта, че докато ме гледаше с обещаващ поглед, зад гърба ми е поддържал връзка с другата. А аз исках да се влюбя отново, да обичам и да бъда обичана. Копнеех да ме държи за ръката, да бъда единствена в живота му, а той за мен – целият ми свят.

Какво ли не преживях - измама, предателство, самота, радост, горчивина, любов и унижение. Уморих се да вярвам и да се разочаровам. Да плача и храня напразни надежди. Затова спрях да вярвам.

Карина

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – През седмицата ще получавате положителна енергия от звездите. Ще имате успехи както в работата (бизнеса), така и на любовния фронт. Особено след 20-ти, когато Слънцето преминава във вашия знак започва период, наситен с емоции, чувства, любов и вътрешна хармония. Избягвайте да вземате прибърза...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Абонирам се за вестник "Лична драма":

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи