Брой 32 11.VIII-17.VIII. 2022

Аз и другите: На шега казах: ок, ще се женим

Уморих се да живея без любов

Вечерта преди да замина, дадох прощален купон за приятелите си и гаджетата им. Умишлено не съобщих деня и часа на полета – не обичам сбогуванията, пък и не заминавах завинаги. Ядохме и пихме много, а когато изпратих Тина до дома й, тя ме целуна и каза: „Ще те чакам, да знаеш!“ Прозвуча ми налудничаво и ме напуши ме смях. На 3-4 водки човек става щедър на обещания, а и тя изглеждаше като изоставено от стопанина си куче. Може би затова съм отвърнал театрално: „Няма проблем, твой съм до гроб!“И през ум не ми е минавало, че съм изрекъл пророчески думи.

Работата ми потръгна, шефовете бяха доволни, но за забогатяване нямаше изгледи. Шансове за собствен бизнес не се очертаваха, най-много да стигна ниво средна класа, но чужденец. Истинската причина да се върна в България бе любовта. Имах красива връзка с германка – омъжена и готова за де разведе. И когато всичко уж бе уредено, тя скъса с мен. И нейните родители, и тези на мъжа й, се обединили и я заплашили, че ще й забранят по съдебен път да вижда децата си. Съобщи ми го по телефона, нямала сили да ме види. Бях отчаян, с разбито сърце и първата мисъл, която ме споходи бе да се връщам в родината. Договорът ми изтичаше следни и вече нищо не ме задържаше в чужбина, освен болката от раздялата с любимата.

Каква бе изненадата ми, когато пристигайки вкъщи заварих Тина. Шеташе заедно с мама, зареждаха масата за скъпия гост. Дори не дочака за прегърна родителите си. Хвърли се на врата ми, целуна ме страстно и извика: :Видя ли, че те дочаках! Но и ти удължа на думата си, че ще се върнеш и ще се оженим!“

Гледах като ударен с чук в главата, а майка ми ме довърши: “Годеницата ти е прекрасно момиче. През всичките години бе до нас. За празници и без повод ни гостуваше, чудеше се с какво да ни помага. Привързахме се към нея като към дъщеря!“ Отворих уста да обясня, че явно има някакво недоразумение, но майка ми ме довърши: „Много се радваме с баща ти за вас, сине. Имаш благословията ни!“

Помня, че инстинктивно посегнах към шишето с ракията, наляn в чашата пред мен, и без да казвам наздраве, я изпих на екс. Нашите вероятно са приели жеста ми като вълнение от радост, защото и баща ми се намеси: още тези дни трябвало да се запознаят с Родителите на Тина и да обявим дата на сватбата. Едва тогава си спомних, че почти винаги, когато им звънях, майка ми пращаше поздрави от Тина. Не обръщах внимание, приемах го между другото – срещнали се в магазин, на улицата. А тя повярвала на шегата ми и се обявила пред тях а моя годеница.

Уморен от пътуването и неочакваните емоции, се напих безпаметно, а когато сутринта отворих очи, в леглото до мен спеше Тина. Не попитах чие е било решението да преспи у нас. Нямаше значение. За родителите ми тя официално бе бъдещата им снаха. А и как да им обясня, че онова глупаво обещание - „твой съм до гроб“ е било шега. Знаех как ще реагират: с такива неща, шега не бива!

Въпреки всичко е имало начин да предотвратя тази сватба. Но аз бях много ядосан и оставих озлоблението и инатът да надвият. „Щом е така, ще си нося последствията. Ще подпишем, а след месеци ще се разведа!“ - си повтарях. Не се опълчих, за да спестя „срама“ на нашите. Оказа се, че за „годеницата ми“ знаят съседите и част от роднините. Майка ми и Тина се бяха се постарали да стане публична тайна.

Лошото, че късметът продължаваше да работи срещу мен. Дни след посрещането ми, комшиите до нас обявиха жилището си за продан и родителите ми веднага го купиха. Така след сватбата се оказахме врата до врата. Тина ставаше рано и приготвяше закуска – баница, милинки, мекици. Чуеше ли шум през стената, отиваше и ги сюрпризираше с усмивка. Понякога правеше пица или сандвичи, да си хапнели в обед0ната почивка. Знаех, че им се подмазва, за да крепи брака си, но те не разбираха и сияеха от вниманието й.

Първо се роди дъщеря ни, после синът. Някой ще попита: как се правят деца, като не обичаш жена си? Не е толкова сложно, Тина се оказа много -хитра и изобретателна. Заради майка ми не посмях да сменя спалнята с два отделни кревата – беше ни сватбен подарък. Обикновено си лягам с гръб към нея, но понякога в съня се обръщам и усещам ръката й върху корема си и по-надолу. Възбуждам се, нормално е, мъж съм все пак. Тя сякаш знае какво искам и ми го дава. Страстна е, бива я, получавам физическо удоволствие, но сърцето ми остава като парче лед.

Единственото, което обичам са децата ми. Толкова са ми мили, че не бих ги накарал да страдат ако се разделя с майка им. Далеч съм от мисълта да си намеря любовница. И в момента има поне две-три жени, готови да легнат с мен, стига да им дам знак. Само че аз не съм човек за двойнствен живот. Страхувам се, че мога да се увлека в някоя до степен, че се реша на развод. С какви очи ще гледам момчето и момичето си – на 6 и 11 г., докато изнасям в куфари багажа си и напускам дома?! Това няма са де случи, знам го. Уморих се да живея без любов, но нямам смелост да променя живота си.

Милко

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Вероятността за истински успех тази седмица е много по-реална. Вниманието ви може да бъде привлечено от стари идеи или планове за вашето семейство или работа. Ще говорите с правилните хора за осъществимостта на тяхното изпълнение. Някой ще сподели с вас новина, свързана с личен успех или важн...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи