Брой 12 19.III-25.III. 2019

Светът посрещаше Нова година. Въздъхнах уморено, после посегнах към телефона, за да поздравя дъщеря си. Тя не отговори и след няколко позвънявания се отказах. Вероятно празнуваше с приятеля си и не й беше до мен. Усилих звука на телевизора, налях си шампанско и вдигнах наздравица в своя чест.

Час по-късно телефонът продължаваше да мълчи. Никой от близките ми не се сети да ме поздрави. Това ли ме очаква в бъдеще? Маса, на която съм сама, чиния и прибори, и наздравица с отражението ми в огледалото.

Знам какво е страдание, познавам мъката и болката. Затова, когато реших, че съм срещнала любовта, протегнах ръка и я улових, за да я задържа завинаги.
Всичко започна преди няколко години. Работя като библиотекарка и покрай книгите общувам с различни хора. Един от най-редовните читатели беше Стоил. От пръв поглед си личеше, че е възпитан и ерудиран. Идваше всяка седмица. Винаги взимаше по три книги и ги връщаше навреме. Понякога обсъждахме някоя книга и автора й, и всеки разговор оставяше приятно усещане в душата ми. Аз също обичам да чета, радвах се, че съм срещнала сродна душа.
Днес, когато всички са луди по компютрите, той ми изглеждаше различен, духовен и добър.
С времето започнах да гледам Стоил с влюбени очи. Изключих го от графата "обикновен читател" и го вкарах в списъка "мъжът, който кара сърцето ми да бие лудо".

"С кого беше, Мира?" - гласът на майка ми не предвещаваше нищо добро. Застанала на вратата, със скръстени на гърдите си ръце, тя ме гледаше сурово. Упорито стиснах устни и обърнах глава на другата страна. Бях убедена, че знаеше кой ме е изпратил до нас, но не исках да потвърдя подозренията й. В следващия миг звънка плесница изплющя по бузата ми. Лицето ми пламна и се зачерви. Болеше ме не толкова от удара, колкото от нейната жестокост. Защо не искаше да разбере, че обичам това момче?

Искам да разкажа за онази любов, която никога не умира. За любовта, преживяла капризите на времето и преходността на годините. Ще споделя какво е да обичаш, без да имаш надежда. Ще ви разкажа за съдбата си на любовница с дълъг стаж - над 30 години.
Началото на моята история започна в един малък квартал, в обикновен провинциален град. По онова време, с майка ми и сестра ми, живеехме сами. Татко беше починал наскоро и с Наталия се грижехме за мама, която трудно преживя смъртта му.

Здравейте, приятели. Искам чрез своята история да ви докажа, че истинската любов никога не умира. Дори и да сте били разделени години наред, очите на любимата не се забравят. Красивите спомени живеят, закътани в сърцето - там, където е топло и потайно. Моят спомен се нарича Габриела.
Двамата се влюбихме пред една витрина, отрупана с всякакви коледни дреболии. Аз исках да избера красив свещник за майка си, а тя не откъсваше очи от блестящите украшения. Изведнъж момичето се обърна и очите ни се срещнаха. Тогава не знаех, че току-що се бях сблъскал със самата съдба.

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – През седмицата ще получавате положителна енергия от звездите. Ще имате успехи както в работата (бизнеса), така и на любовния фронт. Особено след 20-ти, когато Слънцето преминава във вашия знак започва период, наситен с емоции, чувства, любов и вътрешна хармония. Избягвайте да вземате прибърза...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Абонирам се за вестник "Лична драма":

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи