Брой 29 16.VII-22.VII. 2019

Наближаваше полунощ. Стоях на улицата под дъжда и се чудех накъде да поема. В едната ръка държах сак с дрехи, с другата галех корема си. Правех го неосъзнато, исках сякаш да почерпя кураж от детето в утробата си. Чувах как вятърът свири, а дъждът се усили. Стиснах зъби, опитвайки се да не се разплача. Бях си обещала, че каквото и да става, и една сълза няма да пророня.

Не заплаках, когато ми съобщиха, че бебето ми може да се роди с увреждания, не дадох воля и на болката си. Забраних си да страдам и щом научих, че съпругът ми, е решил да ме прокуди от живота си, за да може любовницата му да заеме мястото ми, но нека карам поред.

Стоях до прозореца, наблюдавайки утихналия град. Отдавна се беше стъмнило и улицата пустееше. Тук-там под светлината на лампите виждах някой закъснял мъж да бърза с букет цветя. Някога и аз тичах да зарадвам любимата си с розите, които тя обожава. Колко години минаха оттогава! Още сме заедно, но вече не съм единственият мъж в живота й. И ако преди само аз се радвах на нежността и обожанието в очите й, сега съм просто любовник, доволен и на малкото подхвърлени трохи любов.

И тази вечер тя не дойде. Щяхме да празнуваме имения й ден. Свещите на празнично украсената трапеза бавно догаряха, а храната отдавна загуби вкуса си. Нервно обикалях жилището, ослушвайки се при най-малкия шум, идващ откъм стълбището. Нямаше какво друго да правя, освен да чакам. При една от обиколките си се изправих срещу огледалото, взирайки се в образа, който ме наблюдаваше от там. Въпреки че гоня четиридесетака, не съм остарял. Косата ми е все така черна, а тялото ми още е изправено като на войник. Изведнъж ми се стори, че дочувам стъпки - изтичах до вратата и погледнах през шпионката. Поредното разочарование. Отчаян се загледах в портрета на стената. Аз и тя. Тази дребна вещ разгърна в спомените ми историята на нашата връзка.

Усещах, че тази любов ще ме погуби. Знаех, че краят няма да бъде щастлив и въпреки всичко я допуснах в живота си. Заради нея намразих есента, може би защото тогава я видях за първи път. Беше краят на септември. Стоях изправен пред черната дъска и с разучаващ поглед наблюдавах шумните ученици. Чувах ги как ме обсъждат и от смущение лицето ми аленееше. Вместо те да се засрамят, аз - техният нов учител, изпитвах усещането, че земята потъва под краката ми. Току-що бях навършил 27 години и като повечето млади преподаватели, ми липсваше опит и строгост, каквато имат колегите с дълъг стаж. За да привлека вниманието им, силно се изкашлях и строго казах: "Аз съм Иван Иванов - новият ви учител по история. За вас обаче съм г-н Иванов. Сега да преминем към урока." Шумът бавно стихна. Така премина първата среща с поверените ми възпитаници от 11 а клас.

Колкото и да ме съветваха близки и приятели да не се занимавам с жена като Соня, аз глуповато ги пренебрегнах и слепешката се влюбих в нея. Тя е с няколко години по-възрастна от мен и чудесно разбра как да ми влезе под кожата. Поласкан от изтънчеността й, неусетно се превърнах в кукла на конци. Соня завладя сърцето и ума ми, личното ми пространство и банковата ми сметка. Година по-късно се сгодихме и предполагах, че щом официално сме двойка, тя ще спи само в моето легло. Противно на всякаква логика обаче след броени месеци разбрах, че не съм единственият, който се наслаждава на прегръдките й. Последва бурен скандал, в който от устата на приятелката ми се изливаха откровено вулгарни слова. Това ме разтърси до основи. Същата вечер, пиян и отчаян, потърсих утеха в обятията на някаква уличница, която срещнах в бара. На сутринта установих, че среднощното ми приключение не е останало без последствие. Бях обран до шушка. Добре, че предварително платих стаята в хотела. Ругаейки наум, поисках да изчезна.

Нищо не осмисля живота ни така, както извършеното добро. А колко по-хубаво е, когато някой ден научиш, че благодарение на теб едно семейство е успяло да съхрани любовта си.

Това се случи преди няколко години. Наскоро се бях пенсионирал и разполагах с много свободно време. Свикнал съм на труд, работя от млад, не мога по цял ден да стоя със скръстени ръце и да се чудя какво да правя. Помагах на жената у дома, гледах внуците, играх карти с приятели, но не ме свърташе. Затова започнах да излизам на дълги разходки. Сутрин изпивах чаша кафе, взимах кучето Бъди и двамата с часове обикаляхме парковете. Това имаше своите предимства, защото се запознах с нови и интересни хора.

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

На 17 юли в 00:39ч има пълнолуние. Съзнанието и интуицията, съзнателната и подсъзнателната воля ще бъдат в противоречие и конфликт, не трябва да слушате вътрешния си глас по това време. Чувствата преобладават над разума. Зачестяват инцидентите, бъдете предпазливи! Емоционалната неустойчивост може да...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи