Брой 21 21.V-27.V. 2019

Никой не знаеше откъде дойдоха новите съседи. След кончината на старите собственици къщата бавно се рушеше. Наследниците я ремонтираха и я обявиха за продан. И ето че двойката, която слезе от камиона и започна да разтоварва багажа си, разбуни духовете. Млада жена се суетеше, даваше нареждания и самата тя смело носеше видимо доста тежки кутии. Смущаващото в случая беше не голямата красота на непознатата, а половинката й. Докато тя заслепяваше с дългата си руса коса, която се спускаше на вълни чак до кръста, бяло лице и грациозна фигура, мъжът буквално те принуждаваше да извръщаш очи настрани. Имаше грозен белег на лицето.

Така се случи, че едва надянал брачната халка, останах вдовец. Коварна болест сполетя съпругата ми Деница година след сватбата и тя си замина от този свят. Дълго време след смъртта й не бях на себе си. Нощем докосвах булчинската й рокля, стисках зъби и се питах защо на мен съдбата отреди най-горчивата хапка. С какво се бях провинил, че ми отне възможността да съм съпруг и баща? С времето човек не само свиква да живее с болката, а и се привързва към нея. И затова страданието започна да ми носи мазохистично удовлетворение. И през ум не ми минаваше, че трябва да се отърся от тъгата и да продължа напред. Не бях нито първият, нито последният, загубил половинката си. Намирах в мъката си нещо възвишено и на чуждите проблеми гледах със снизхождение. На приятелите, които открито ме съветваха да потърся късмета си още веднъж, отговарях недвусмислено и грубо. Никога не бих позволил друга жена да заеме мястото на покойната ми съпруга.

Светът посрещаше Нова година. Въздъхнах уморено, после посегнах към телефона, за да поздравя дъщеря си. Тя не отговори и след няколко позвънявания се отказах. Вероятно празнуваше с приятеля си и не й беше до мен. Усилих звука на телевизора, налях си шампанско и вдигнах наздравица в своя чест.

Час по-късно телефонът продължаваше да мълчи. Никой от близките ми не се сети да ме поздрави. Това ли ме очаква в бъдеще? Маса, на която съм сама, чиния и прибори, и наздравица с отражението ми в огледалото.

Знам какво е страдание, познавам мъката и болката. Затова, когато реших, че съм срещнала любовта, протегнах ръка и я улових, за да я задържа завинаги.
Всичко започна преди няколко години. Работя като библиотекарка и покрай книгите общувам с различни хора. Един от най-редовните читатели беше Стоил. От пръв поглед си личеше, че е възпитан и ерудиран. Идваше всяка седмица. Винаги взимаше по три книги и ги връщаше навреме. Понякога обсъждахме някоя книга и автора й, и всеки разговор оставяше приятно усещане в душата ми. Аз също обичам да чета, радвах се, че съм срещнала сродна душа.
Днес, когато всички са луди по компютрите, той ми изглеждаше различен, духовен и добър.
С времето започнах да гледам Стоил с влюбени очи. Изключих го от графата "обикновен читател" и го вкарах в списъка "мъжът, който кара сърцето ми да бие лудо".

"С кого беше, Мира?" - гласът на майка ми не предвещаваше нищо добро. Застанала на вратата, със скръстени на гърдите си ръце, тя ме гледаше сурово. Упорито стиснах устни и обърнах глава на другата страна. Бях убедена, че знаеше кой ме е изпратил до нас, но не исках да потвърдя подозренията й. В следващия миг звънка плесница изплющя по бузата ми. Лицето ми пламна и се зачерви. Болеше ме не толкова от удара, колкото от нейната жестокост. Защо не искаше да разбере, че обичам това момче?

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

На 21 май се чества Св. равноап. Константин и Елена, на 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменостНа 21 май се чества Св. равноап. Константин и ЕленаПразнуват Константин, Костадин, Коста, Косьо, Костадинa, Констанца, Елена, Елеана, Еленкo, Елин, Ели, Елка, Елица, Елина...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи